Определение № 4440 от 15.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4440 гр. Варна, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501868 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14477/31.07.2024 г. от С. А. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ *************, чрез адв. К. С., против разпореждане от 12.07.2024 г., постановено по изпълнително дело № 389/2024 по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808, район на действие ОС- Варна, с което е оставено без уважение възражение № 13387/09.07.2024, да се преизчислят такси и разноските по изпълнителното дело.

Жалбоподателят излага следните твърдения: Изпратени са му запорни съобщения от ЧСИ Д.С, с който е уведомен, че по изпълнителни дела № 85/2022 г. и № 238/2022 г. по описа на същата, се налага запор на вземанията на М. П. и З. Я. срещу него. Наложените запори са за вземанията, които са предмет на ИД на ЧСИ Д.. Те са до размера на сумата от 799,22 лв., по ИД № 85/2022 г.; до размера на сумата от 6040, лв., сумата от 6135,16 и сумата от 1674,64 лв. по ИД № 238/2022 г.

С ПДИ по ИД № 389/2024 по описа на ЧСИ Захари Д., му е даден срок за доброволно изпълнение на задължението към М. П. и З. Я., което е в общ размер на 5 813, 25 лв., от които 4782 лв. присъдени разноски; 200 лв. адв. възнаграждение и 831 лв. такси по ТТРЗЧСИ. С нея е уведомен, че са му наложени запори върху трудовото възнаграждение и сметките в „Банка ДСК“, както и възбрани на четири недвижими имота. Заплатил е 4782 лв. по сметка на ЧСИ Д.С. Уведомил е ЧСИ Д., че не дължи посочена в ПДИ сума. Направил е възражение по 442а от ГПК, поради наличието на драстична несъразмерност между размера на описаното вземане и предприетите обезпечителни мерки.

Възразил, че не дължи т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като такава такса се дължи върху събрана сума, в конкретния случай сумата е заплатена по запорираното вземане към ЧСИ С.. На 02.07.2024 г. сумата от 5 813, 25 лв. е преведена от „Банка ДСК“ на ЧСИ Д., тази сума е неправомерно събрана, тъй като е наложен запор върху вземането на М. П. и З. Я.. Тъй като сумата не е следвало 1 да бъде събирана от ЧСИ Д., върху нея не следва да се начислят такси.

Моли да се отменят обективираните в ПДИ такси и разноски в размер на 831.25 лв. и да се върне делото на ЧСИ за преизчисляване на размера им, и за произнасяне на възражението за тяхната прекомерност, или да се отменят начислените такси като недължими, предвид изпълнението по запорираното вземане към ЧСИ Д.С.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК от взискателите М. Т. П. и З. Х. Я. е постъпило възражение срещу жалбата, в което излагат аргументи за правилност на обжалвания акт.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ З. Д., рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице - длъжник по изпълнителното дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 389/2024 по описа на ЧСИ Захари Д. е образувано на 06.06.2024г. по молба на М. Т. П. и З. Х. Я. въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2023г. издаден от Районен съд – Варна, с който е осъден С. А. С. да заплати парично задължение в полза на взискателите М. Т. П. и З. Х. Я. в размер на 1 529,00 лв. представляваща направени по делото разноски в производството пред първа инстанция и 1 253,00 лв. разноски за въззивното производство на както и изпълнителен лист, издаден на 14.05.2024г. от Районен съд - Варна издаден на основание Решение № 146/06.03.2024г. по ГД № 4246/2023г. по описа на Върховен касационен съд, с който съдът осъжда С.

А. С. да заплати парично задължение в полза на взискателите М. Т. П. и З.

Х. Я. в размер на по 1 000,00 лв. представляващи сторени в производството пред Върховния касационен съд разноски.

На 03.07.2024 на длъжника С. е връчено ПДИ, в което е посочено, че дължимата сума по изпълнителното дело е в размер на 5 813, 25 лв., от които 4782 лв. присъдени разноски; 200 лв. адв. възнаграждение и 831 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

По молба на взискателите е наложена възбрана на следните недвижими имоти, собственост на длъжника, а именно: гараж с площ 47 кв.м., вилна сграда с площ 11 кв.м., вилна сграда с площ 67 кв.м. и дворното място, в което са построени, представляващо ПИ с идентификатор *******.362 с площ 1292 кв.м. в гр. Варна, м-ст „Траката“ *********** Наложени са запори на трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от работодателя ЕТ „Станка Василева“, като й на банкови сметки, в „БАНКА ДСК“ АД.

На 02.07.2024г. по сметка на ЧСИ Захари Д. постъпва сумата в размер на 5 813,25 лв. от „БАНКА ДСК“ АД, на основание запор върху банкови сметки.

По делото се приложени съобщения от 18.03.2024 г. и 21. 06.2023 г. от ЧСИ С. до С. С., с които е наложен запор на вземанията на взискателите М. П.

2 и З. Я. срещу длъжника С. С. представляващи притезанието предмет на изпълнително дело № 389/2024 по описа на ЧСИ З. Д..

В канцеларията на ЧСИ С. е получено съобщение с вх. № 03531/21.03.2024 г от С., в което заявява, че признава вземанията по основание и размер, но към момента няма да ги погаси, поради липса на средства.

На 04.07.2024, деня следващ получаването на ПДИ, С. в качеството си на трето задължено лице, превел по сметка на ЧСИ С. следните суми: 799,22 лв. по ИД. № 85/2022 г. и 3982.78 лв. ИД. № 238/2022г., по описа на същата.

На 19.07.2024г. са вдигнати наложените по изпълнителното дело запори, а на 08.08.2024г. са заличени наложените възбрани.

На 22.07.2024г. ЧСИ Д.С е потвърдила за получени на 04.07.2024г. суми в размер на 799,22 лв. и 3 982,78 лв. С разпореждане на ЧСИ Д. от 24.07.2024г. същите суми са отразени като платени към взискателите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разгледа по същество жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.

433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащане направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал.1 ГПК. Изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите, когато изпълнението се извършва от ЧСИ, длъжникът дължи такса дори при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Основание за такъв извод е обстоятелството, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и при неговата висящност, т.е. длъжникът не е изпълнил доброволно установеното задължение и така е станал повод за иницииране на производство за принудителното му изпълнение. Виж Решение №640/04.10.2010г. по гр.дело №920/2009 г. на ВКС, IV г.о.

В настоящия случай, плащането по сметката на ЧСИ С. суми по наложения от нея запор на процесните вземания, следва да се приравни като плащане към М. П. и З. Я.. Но длъжникът С. е платил дълга си, след образуване на изпълнителното дело и поради тази причина е отговорен за разноските по изпълнителното производство, както за тези сторени от взискателя, така и за тези, дължими на ЧСИ по повод на изпълнението, включващи пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, върху събраната 3 сума.

По отношение възражението за несъразмерност на приетите изпълнителни способи – 442а от ГПК.

Разпоредбата на чл. 442а от ГПК, приета през 2017 г., законодателят изрично е въвел принципа за съразмерност на изпълнителните действия в изпълнителния процес като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Въведено е задължение за съдебния изпълнител да предприема само такива действия на принуда, които са съразмерни в количествено и стойностно отношение с интереса на взискателя да получи удовлетворение на вземането си, т. е принудителната мярка трябва да води до удовлетворяване на кредитора без обаче да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. В случай, че длъжникът възрази за несъразмерност на предприеманите спрямо имуществото му изпълнителни действия спрямо интересите на взискателя, той може да сезира съдебния изпълнител с възражение по чл. 442а от ГПК и да поиска вдигане на част от обезпечителните мерки. Преценката, която дължи съдебния изпълнител следва да почива на всички данни и обстоятелства по делото, при отчитане на процесуалното поведение на длъжника, а също и оценката на имуществото, спрямо което се предприемат изпълнителните действия съотнесена към материалния интерес на взискателя /взискателите/ по делото.

Съгласно чл. 435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба.

Съгласно ал. 2 и ал. 3 на чл. 435 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението към имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движими вещи или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е било възложено по най-високата предложена цена. В обхвата на тези действия не попада отказа на съдебния изпълнител да се произнесе по чл. 442а от ГПК. Така посочената регламентация въвежда ограничителен режим на обжалване до само изрично посочените в закона лица и действия на посочените основания.

Законодателят е гарантирал правата на длъжника, като е предвидил отговорност на съдебния изпълнител по чл. 45 от ЗЗД при незаконосъобразни негови действия, като изрично в чл. 441 ал. 2 от ГПК е посочено, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебния изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни по /см. на чл. 442а от ГПК /с размера на задължението по изпълнителното дело. Предвид изложеното възражението се явява недопустимо.

Във връзка с гореизложеното съдебният състав приема, че жалба с вх.

№10842/21.05.2024 г. на с вх. № 14477/31.07.2024 г. от С. А. С. против разпореждане от 12.07.2024 г., постановено по изпълнително дело № 389/2024 по описа на ЧСИ Захари Д., рег. № 808, район на действие ОС- Варна, с което е оставено без уважение възражение № 13387/09.07.2024, да се преизчислят такси и разноските по изпълнителното дело, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14477/31.07.2024 г. от С. А.

С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ *************, чрез адв. К. С., против разпореждане от 12.07.2024 г., постановено по изпълнително дело № 389/2024 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № 808, район на действие ОС- Варна РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.