Решение № 113 от 09.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900038 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. З. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ************************, срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ No 2, представлявано заедно от М.П.И. и В.П.К-М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2018г., докато пътувала в гр. Варна по бул. „Осми Приморски полк" в посока центъра на града, като пътник в автобус на „Градски транспорт" - автобус „********" с peг. № **********, до автобусна спирка „Чаталджа 2", по вина на водача на автобуса Б. Д. Н., който при управление на автобуса нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и спрял рязко при опит да се избегне преминаваща пешеходка С. К. А., и чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 01.11.2017г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018г. /датата на настъпване на ПТП/ до окончателното изплащане на задължението;

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ, доколкото се твърди, че същата пряко е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, доколкото не се е държала за предпазните съоръжения за правостоящи пътници, с 1 които автобусът е бил оборудван, и не била седнала на свободните седалки. Отправено е и възражение по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД- за частично погасяване на задълженията за лихви по давност.

С Определение No 907 / 21.06.2022г. е конституирано и ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. К. А., ЕГН **********, с адрес: ****************.

ИЩЦАТА твърди, че на 30.10.2018г., докато пътувала в гр. Варна по бул. „Осми Приморски полк" в посока центъра на града, като пътник в автобус на „Градски транспорт" - автобус „********" с peг. № **********, до автобусна спирка „Чаталджа 2" пада при рязко спиране на същия при опит да се избегне преминаваща пешеходка, при което получила телесни повреди, изразяващи се в счупване на десните лакътна и лъчева кости, което в съвкупността си обуславяло трайно затруднение движенията на десния горен крайник за период не по-малък от два месеца, при неусложнен оздравителен процес. В болничното заведение, по време на лечението, е трябвало да има придружител и в тази връзка се редували роднини и приятели, за да я обгрижват и обслужват. Предвид причинените й телесни увреждания, за нея е било невъзможно да става от леглото и да се справя сама с физиологичните си нужди. Поради силните и болки в ръката, през по-голямата част от болничния и престой, се е налагало медицинските сестри да и дават допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието и за да може да заспива поне за кратко. След изписването й от болницата, е трябвало да продължава лечението си, защото все още е изпитвала болки. В резултат на причинените и увреждания, е претърпяла неописуеми болки и страдания. Когато се е срещала с някого се чувствала много зле, поради което първите месеци избягвала да води каквито и да било разговори, с когото и да било, тъй като същите я натоварвали неминуемо физически и психически. Всеки разговор й коствал огромни усилия и главоболие и я връщал към преживения ужас. От тези състояния на психическо разстройство, получила проблем с безсънието, който до момента на инцидента не бил налице, все още изпитвала силни болки в ръката, поради което не могла да се съсредоточава и да върши ежедневната си домакинска работа. Отделно от това, след пътно транспортното произшествие, често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника. Когато покрай нея преминавали коли, а и при по-силен звук от двигател на автомобил или друго МПС, мисълта й, симптоматично се връщала към момента на пътно- транспортното произшествие и преживените неописуеми болки от причинените и телесни увреждания. След изписването й от болничното заведение, когато се наложило да пътува с автобус, изпитвала непровокирано от нищо, чувство на безпокойство, тревога и уплаха, което липсвало до момента на настъпване на пътно- транспортното произшествие. Последното отключило в нея паническо разстройство. Описаните психически травми допълнително и неминуемо рефлектирали върху пълноценния й начин на живот. Повече от три години от настъпването на събитието не можела да се възстанови напълно. Към момента все още не можела свободно и безпроблемно да движи ръката си, като болките не били отшумели напълно.

За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2626 от 30.10.2019г., в който Б. Д. Н. ЕГН: **********, управлявал МПС - автобус „********" с per.

2

№ **********, бил посочен като виновния водач за същото. Управляваното от Б. Д. Н. ЕГН:

********** МПС - автобус „********" с per. № ********** имал застраховка „Гражданска отговорност" с полица № 11/117002863986 в ЗАД „Армеец" АД валидна до 31.10.2019г. валидна към датата на ПТП, видно от протокола за същото. По същият случай имало и образувано Досъдебно производство № 762/2018г. по описа на Районен прокуратура Варна. Допълнително пояснява, че противоправните действия на шофьора на автобуса се изразявали в нарушението на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, според който бил длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, както и да спира плавно, като взима мерки за живота и здравето на пътниците в автобуса. Поради несъобразяване с пътната обстановка и рязкото спиране ищцата загубила опора и паднала на пода на автобуса и получила счупванията, описани по-горе.

Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, по която последното отказало плащане с нарочен писмен документи, получен от ищцата.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица BG/11/117002863986, валидна от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. за автобус марка „********", модел „****", per. № **********. Оспорва изцяло отговорността на водача на автобус марка „********", модел „****", per. № ********** за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че за застрахования в ЗАД „Армеец" водач произшествието е било непредотвратимо, а събитието - случайно, като не е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата, в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат. Твърди, че произшествието е настъпило по причини, които не могат да му се вменят във вина. Като функционално обусловена от отговорността на водача, не следва да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на пешеходеца С. К.

А., която е навлязла рязко на платното за движение, при ограничена видимост, на непозволено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с отстоянието на приближаващите МПС, с което е принудила водача на автобус марка „********", модел „****", per. № ********** да предприеме спасителна маневра аварийно спиране, с цел избягване на удар с пешеходеца. При условията на евентуалност, твърди, че произшествието е настъпило при условията на независимо съпричиняване между застрахования при ЗАД „Армеец" водач и пешеходеца С. К. А.. Оспорва твърдението, че ищцата търпи описаните в исковата молба болки, страдания и негативни емоционални преживявания, както и наличието на вреди като факт от обективната действителност. Оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на десните лакътна и лъчеви кости, болки в ръката, главоболие, проблем с безсънието, стрес, пристъпи на паника и паническо разстройство, както и че към настоящия момент физическите и психологически травми, причинени на 3 ищцата не са възстановени. Оспорва и че посочените вреди са в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва, при условията на евентуалност, предявения иск за вреди, като счита същия за завишен и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000,00 лева, не е адекватно и съразмерно на претърпените от ищцата, в резултат на произшествието, болки и страдания. При условията на евентуалност, прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че ищцата се е возила в автобус марка „********", модел „****", per. № ********** без да се държи за предпазните съоръжения за правостоящи пътници, с които автобусът е бил оборудван, и без да е седнала на свободните седалки, с което пряко е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. При условията на евентуалност, прави и възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на участващия в ПТП пешеходец С. К. А..

Счита, че поведението на пешеходката е в причинна връзка с настъпилото произшествие, доколкото в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДВП, била навлязла рязко на платното за движение, при ограничена видимост, на непозволено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с отстоянието на приближаващите МПС, с което била принудила водача на автобус марка „********", модел „****", per. № ********** да предприеме аварийно спиране, с цел избягване на удар с пешеходеца. Счита, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. Отделно от горното, оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на събитието 30.10.2018 г. до 21.01.2019 г. Съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД с изтичане на 3-годишна давност се погасява вземането за лихви, поради което при предявен иск на 21.01.2022 г. лихвите са дължими за 3 години назад и лихви не се дължат за времето от 30.10.2018 г. до 21.01.2019 г. При предявяване на иска след изтичане на повече от 3 години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди 3-годишния срок от предявяване на иска. Отделно, на основание чл. 6 от ЗМИП, счита, че лихва не следва да се начислява за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция, поради изложените съображения, евентуално за присъждане на обезщетение съобразно възраженията за съпричиняване.

В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения.

Оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора. Сочи, че водачът на автобуса е виновен за настъпване на процесното ПТП, като това било видно от материалите по воденото по случая Досъдебно производство № 762/2018г. по описа на Районен прокуратура – Варна. Делото било прекратено поради изявление на пострадалата на основание чл.

343ал.2 НК. Изразява несъгласие с твърденията на ответника, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, тъй като ПТП било предотвратимо при една своевременна реакция от страна на водача, каквато очевидно не била налице, поради което и същият бил нарушил правилата за движение и допуснал ПТП, за което само той имал вина. Сочи, че няма основание да се приеме, че е налице съпричиняване – поведението 4 на пострадалата било събразено както с действащата към онзи момент правна уредба, така и с тази в сила към днешна дата. Ищцата била изпълнила всичките си задължения като пътник.