Решение № 550 от 17.11.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 550

17.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Плевен

VIII наказателен състав

На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

ДАРИНА В. ДИМИТРОВА

Чавдар И. Попов като разгледа докладваното от Чавдар И. Попов Административно наказателно дело № 20204430201714 по описа за 2020 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № *** от ***г. *** РУ *** на Н. Т. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл.

174, ал.1, т.2 от ЗДвП; чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени следните наказания глоба:

1/ чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – Глоба, в размер на 200 /двеста/ лева – за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

2/ По чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП – Глоба, в размер на 1000 / хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

3/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. ***, който поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на ***г., около 22.40. часа в село ***, ул. ***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Н. Т. Н. , движейки се с несъобразена скорост, при ляв завой губи контрол над автомобила и се удря в ограда на дом № **. Вследствие на удара се завърта и се удря в лявата част на паркиралия от дясно по посока на движението на тротоара лек автомобил „***“ с рег. № ***, като настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила и сградата. Управлява след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство „АЛКОТЕСТ 7410 ДРЕГЕР“, който отчел положителен резултат 0,84 промила в издишания въздух. Напуска местопроизшествието, без да уведоми органите на ***, обслужващи съответната територия, на която е настъпило ПТПто. Издаден е талон за медицинско изследване № ***. Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител М. В. М. и свидетелите М. М. П. и свидетеля Г. М. Г. , чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърденията на жалбоподателя, че е употребил алкохол след настъпването на ПТП, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, по безспорен и категоричен начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставителя и свидетели. Още повече, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е направил възражение, че не е извършил нарушенията. В подадената жалба също се признава изцяло авторството на нарушения 1 и 3 от НП.

Ежедневно у нас и по света стават множество

ПТП и резултатите на част от тях са вследствие на подценяване на отдавна установени физични закони, а за съжаление и употребата на алкохол, какъвто е и процесния случай.

Това подценяване може да доведе, за съжаление, и до фатални последици, каквито за щастие са налице в случая. Според съда не следва да се толерира по никакъв начин изключително опасното поведение на жалбоподателя в случая.

Затова съдът приема, че Н. Т. Н. безспорно виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл. чл. 20, ал.2 от 2

ЗДвП; чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наказанието по т.3 е правилно определено предвид тежестта на нарушението и на нарушителя, а другите наказания са с фиксиран размер и НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № *** от ***г. на *** РУ ***, с което на Н. Т. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП; чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени следните наказания глоба:

1/ чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – Глоба, в размер на 200 /двеста/ лева – за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

2/ По чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП – Глоба, в размер на 1000 / хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

3/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3