Решение № 955 от 29.09.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6403/2021
- Вид
- Решение № 955
- Подписан
- 29.09.2022
- Състав
- Симона Пламенова Кирилова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 29 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 955 гр. Перник, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720106403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЗД Евроинс“ АД срещу Община Перник.
Ищецът твърди, че на 16.06.2017 г. при управление от А. К. л.а. „БМВ 635 купе“ с Д.К. № *******, собственост на В. К., е попаднал при движение в 2 бр. необезопасени и несигнализирани дупки на платното за движение на ул. ****** в гр. П., в следствие на което по автомобила били причинени повреди на предницата и по ходовата му част. При посещение на органите на МВР бил съставен констативен протокол за ПТП, като не били констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача, а била описана заварената пътна обстановка. Увреденото МПС било застраховано при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ за процесния период, във връзка с което пред ищеца била образувана щета, а на сервиза, извършил ремонт на лекия автомобил, била заплатена равностойността на ремонта – 2569,39 лева.
Поддържа се, че участъкът от пътя е обект, представляващ общинска собственост, а неравностите на платното за движение са в резултат от липсата на адекватна поддръжка на пътното платно.
Твърди се, че в полза на застрахователя е възникнало регресно право за паричното вземане срещу ответната община, но след регресна покана и изтичане на посочения в нея срок плащане не постъпило.
При изложените твърдения се иска Община Перник да бъде осъдена да заплати на „ЗД Евроинс“ АД сумата в размер на 2569,39 лева, представляваща равностойност на платеното от дружеството за извършения ремонт на увредения лек автомобил, както и 10 лв.
1
– обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 357,48 лв. – обезщетение за забава за периода от поканата – 30.11.2017 г. до 10.04.2019 г. – депозирането на исковата молба.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние (бездействие), както и причинна връзка между настъпили вреди и поведението на служители на ответника. Излагат се съображения относно правилата за движение, предвиждащи задължение за водачите да управляват МПС със съобразена скорост, като се поддържа, че ПТП е настъпило в следствие поведение на водача. Посочва се, че доколкото на водача не са били взети проби за алкохол, за застрахователя изобщо не е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва се искът по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на регресна претенция за изплатено обезщетение, ликвидационни разходи и лихви във връзка с вреди по МПС, настъпили в следствие на ПТП, като според твърденията на ищеца отговорността на ответника произтича от виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на Община Перник за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна мрежа.
От фактическите твърдения на ищеца се установява, че спорното право се основава на виновното поведение на физически лица, на които Община Пернике възложила да поддържат в изправност пътен участък – част от общинската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. Община Перник като признато от правото за юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Общината работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на Общината по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като правен субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност пътища от общинската пътна мрежа (чл. 29 ЗП и чл.
31 ЗП), и носи отговорност за бездействията на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата, част от републиканската пътна мрежа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за съда 2 разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
По делото не са спорни фактът на настъпването на ПТП с участието на л.а. „БМВ 635 купе“, с ДК № ******, застрахован при ищцовото дружество, както и че участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, като сочените обстоятелства са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с приетия за окончателен доклад по делото. Не е спорно между страните, а и от приложената застрахователна полица и от официалното удостоверително изявление на компетентния контролен орган по движението по пътищата, обективирано в констативния протокол за ПТП (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), се установява правнорелевантният факт, че при настъпване на ПТП л. а. „БМВ 635“, рег. № ******* е бил застрахован при ищцовото дружество по силата на застраховка Каско, по застрахователна полица ******* с валидност 20.05.2017 г. до 19.05.2018 г. Видно от фактурата № **** от 20.09.2017 г. и работна карта № ***/30.09.2017 г., на л. а. с рег. № ******* е бил извършен ремонт в сервиз **** ЕООД, във връзка с щета *****, заведена през м. 06.2017 г., на стойност 2569,39 лв. с вкл. ДДС, като сочената сума е била заплатена от страна на ищеца в полза на сервиза, видно от платежното нареждане на л.
14. До Община Перник е била отправена регресна покана – л. 15-16, получена от ответника, за възстановяване на извършените от застрахователя разходи.
Спорни между страните са обстоятелствата относно причинно-следствената връзка между действията на служители на Община Перник, наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея и твърдения вредоносен резултат.
Процесният Протокол за ПТП – в частта, в която е удостоверено, че автомобилът е попаднал в намиращата се на пътното платно необозначена неравност (2 бр. дупки), вследствие на което са причинени описаните в него видими увреждания, е съставен по данни на водача на увредения лек автомобил и в тази част той обективира свидетелски показания в писмена форма /недопустими доказателствени средства в гражданския процес/, поради което в тази част той не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти. Следователно, въз основа на удостоверените в него обстоятелства не може да се установи чрез пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между несигнализираната неравност (дупка) на пътя и настъпилия вредоносен резултат. По същество в този смисъл и е практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че "Протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на 3 произшествието и с други доказателствени средства.“
Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, обстоятелството, че на процесния пътен участък през релевантния момент е съществувала несигнализирана и необезопасена неравност (два броя дупки), респ. че процесният автомобил е имал описаните в протокола увреждания (мл. автоконтрольор е посетил на място твърдяното ПТП).
Механизмът на настъпване на ПТП и вредите, намиращи се в причинна връзка с ПТП, се изясняват съвкупно от приложения по делото протокол за ПТП, както и от заключението на изслушаната САТЕ, кредитирано от съда като изготвено компетентно и изчерпателно, както и показанията на разпитаните свидетели. На процесната дата водачът на процесния л.а., при движение в гр. П. по ул.**** в посока ул.*****, към Републикански път 1-6 (Е871), внезапно попада в необезопасени препятствия (дупки – 2 бр.) и предизвиква ПТП. В резултат на внезапното попадане в тези неравности (дупки), върху предно дясно и задно дясно колело на автомобила възникват радиално насочени сили, съсредоточени в контактните петна на гумите и борда на джантите, с ръба на дупката (при излизане на л.а. от препятствието на пътното платно). Възникването на тази сила е довело до деформация на джанта предна дясна и джанта задна дясна (AL), както и до скъсване на нишките на кордните слоеве на страницата на предна дясна и задна дясна гума.
При изготвяне на заключението експертът е констатирал несъответствия, като част от описаните увреждания, във връзка с които е осъществен ремонтът на автомобила, а именно – че при сочения механизъм на ПТП не е възможно да бъдат причинени вреди в сочения от застрахователя вид и размер, съответно – че само част от вредите по автомобила – по десните гуми и джанти, се намират в причинна връзка с ПТП. При установената пътна обстановка и технически характеристики на автомобила не е възможно да се получат твърдените деформации на някои от частите на автомобила. Данни от технически експерименти показват, че вписаните в „Описи на извършените огледи“ на ЗД„ЕВРОИНС“АД, нанесени вреди (шенкел, кормилна рейка биалетка, както носач, амортисьор и др.) е възможно да се получат само при концентриран челен удар в предна дясна част на л.а. със скорост около 80км./ч. във вертикално препятствие или с вектор на удара перпендикулярен на надлъжната ост на л.а, концентриран в предно дясно колело. При изброените по-горе удари (челен и страничен) първия конфликт ще бъде в джантата, която ще бъде силно деформирана или счупена). В района на ПТП не е възможно да се развие подобна скорост, поради големия интензитет на движение, както и изградени изкуствени неравности по платното за движение (на 15м. преди мястото на произшествието).