Определение № 20501 от 30.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20501 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508188 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С И П“ ЕООД срещу разпореждане от 22.01.2024 г. по гр. д. № 33920/2023 г. на СРС, 55 състав, за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.06.2023 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било подкрепено с никакви писмени доказателства, а заповедта била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление след осъществени три посещения на регистрирания му адрес. Твърди, че заповедният съд не е трябвало да издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си и да назначи особен представител на длъжника. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, да спре изпълнението по изп. дело № 20248410400623, както и да му възстанови срока за подаване на възражение. С уточнителна молба отново потвърждава, че частната жалба е подадена срещу разпореждане от 22.01.2024 г. по гр. д. № 33920/2023 г. на СРС, 55 състав, за издаване на изпълнителен лист. С последваща уточнителна молба заявява, че подава й възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Ответникът по частната жалба „А1 България“ ЕАД е подал отговор, в който оспорва допустимостта на частната жалба като преклудирана, а по същество счита същата за неоснователна, тъй като в това производство заявителят не е имал задължение да представя доказателства за претендираните вземания, а заповедта била редовно връчена на длъжника - юридическо лице съгласно правилата на чл. 50 ГПК.

Поради влизането в сила на заповедта за изпълнение заявителят нямал правен интерес от предявяване на установителен иск. Посочва, че жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

На 28.06.2023 г. по гр. д. № 33920/2023 г. на СРС, 55 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя "А1 България“ ЕАД 1 против длъжника „С И П“ ЕООД, за заплащане на парични суми, произтичащи от договор за използване на електронни съобщителни услуги от 15.06.2021 г.

Заповедта за изпълнение е изпратена до регистрирания в Търговския регистър адрес на длъжника в гр. София, ж.к. ****, като в разписката на връчителя е удостоверено, че след извършени три посещения на адреса не е открил обозначен офис или служители на дружеството и никой не се е отзовал на оставените съобщения /л.

20/. В изпълнение на разпореждане от 25.09.2023 г. заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на 26.11.2023 г. по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК.

С обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 29.05.2026 г., в рамките на образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело № 20248410400623, като частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на същата дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съгласно даденото разрешение на поставения правен въпрос в т. 6 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид /например защото възражението не е било приложено своевременно по делото/, защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

В настоящия случай жалбоподателят, който е юридическо лице – търговско дружество, не твърди да е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение или наличието на особени непредвидени обстоятелства, които да обосноват подаване на възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 3 или т. 4 ГПК, поради което и въззивният съд намира, че е сезиран именно с частна жалба срещу разпореждане от 22.01.2024 г. по гр. д. № 33920/2023 г. на СРС, 55 състав, за издаване на изпълнителен лист, както е посочено и в самата жалба. Липсва подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, постъпило по делото след датата на обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, в което да са изложени твърдения за ненадлежно връчена заповед за изпълнение или особени непредвидени обстоятелства, поради което не може да се приеме, че е подадено възражение по чл.423, ал.1 от ГПК, респ. липсва и основание за прилагане на разпоредбата на 423, ал.3 от ГПК.

Доколкото двете защитни правни средства имат различно приложно поле и не могат да бъдат заявени едновременно, съдът намира, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, която е подадена в законовия срок по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

В случая е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник - юридическо лице, като заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. В тази хипотеза заявителят не е 2 длъжен да прилага към заявлението си екземпляри от договора с длъжника, от измененията към него, както и от приложимите към договора общи условия, тъй като длъжникът е юридическо лице, респ. няма качеството потребител по см. на чл.410, ал.3 от ГПК, каквото качество могат да имат само физическите лица по силата на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП - "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.".

Отново защото длъжникът е търговско дружество, съдът няма процесуални задължения да дава указания на заявителя за предявяване на установителен иск или да назначава особен представител на длъжника, защото както чл.415, ал.1, т.2, така и чл.47, ал.6 от ГПК, на които се позовава жалбоподателят, не са приложими спрямо юридически лица. Връчването на търговци и юридически лица се осъществява по реда на чл.50 от ГПК, който ред в случая е спазен.

Така изложените в частната жалба доводи относно допуснати от съда процесуални нарушения се явяват неоснователни, а поради влизане в сила на заповедта за изпълнение, съдът правилно е издал изпълнителен лист за претендираните от заявителя вземания.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане се явява законосъобразно, поради което частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С И П“ ЕООД, ЕИК ***, срещу разпореждане от 22.01.2024 г. по гр. д. № 33920/2023 г. на СРС, 55 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.06.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3