Решение № 926 от 26.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Русе, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520101821 по описа за 2024 година

Предявени са иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и иск за лихва за забава с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЕЛИВЪРИ“ ЕООД, ЕИК 117679368 твърдят, че са били в трайни търговски отношения с ответника, като му доставяли различни стоки, които той заплащал. По фактура № 0020008417/29.03.2019 г. му доставили стоки на стойност 4367.83 лева с ДДС. Падежът на задължението по фактурата бил настъпил, но въпреки това нямало плащане от страна на ответника. Поради това от деня, следващ посочения във фактурата падеж на задължението – от 30.03.2019 г. се дължала лихва за забава, която до датата на завеждане на иска била в размер на 2 355,19 лв. С оглед на изложеното и след допуснато изменение на иска за лихва за забава чрез намаляването му претендират за осъждане на ответника да им заплати посочената главница, 1 472,31 лв. – лихва за забава за периода от три години преди завеждането на иска, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното плащане и разноските по делото.

Ответникът „НОЙМА-2003“ ЕООД, ЕИК 117602471, оспорва иска за лихва. Признава наличието на търговски отношения и осъществяването на 1 доставката по посочената фактура, както и размера на цената за същата. По отношение на акцесорния иск за лихва счита, че лихва не се дължи изобщо, тъй като при контактите между страните и в представената фактура не е посочена банкова сметка, по която да се осъществи плащането. Счита се, че в случая е налице забавяне на кредитора и липса на необходимо съдействие по смисъла на чл. 95, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По делото не се спори и е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са в търговски отношения, че ищецът е извършил на ответника доставка по фактура № 0020008417/29.03.2019 г. на стойност 4367,83 лв., както и че не е осъществено плащане на главницата. По делото са представени и преписи от въпросната фактура. С оглед на това съдът счита, че искът за претендираната главница в размер на 4367,83 лв. е изцяло доказан по основание и размер и следва да се уважи. Спорният въпрос по делото е следва ли да се дължи лихва за забава върху главницата. В случая се възразява, че в получената от ответника фактура не е посочена банкова сметка, по която да се осъществи плащането, с оглед на което е налице забава на кредитора и липса на необходимо съдействие по смисъла на чл. 95, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. По делото са представени два преписа от фактурата като в единия не е отразена сметка на ищеца, а в другия има посочена такава. Съдът обаче счита, че това е без значение за дължимостта на лихва за забава, т.к. става въпрос за незадължителен реквизит на документа. Изискване за посочване на сметка не е предвидено нито в Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове по приложението му, нито в ТЗ /чл.303а/.

Освен това по делото е представен и препис от банково извлечение за датата 25.04.2019 г., която предшества началната дата на периода, за който се претендира лихва за забава. В същото са отразени два превода/плащания/ по други договорни отношения между страните, т.е. ответникът е имал информация за банковата сметка на своя кредитор, по която е можел да осъществи плащане. Липсата на такова е изцяло на негова отговорност, а не поради липса на съдействие от кредитора, каквото освен това няма данни да е било поискано и отказано. С оглед на изложеното иска за лихва следва да се уважи изцяло за размера след допуснатото изменение на иска.

Разноските по делото следва да се разпределят по компенсация на база 2 уважения размер на иска спрямо първоначално предявения – 86,87 % към 13,13 %. С оглед на това от направените от ищеца разноски в общ размер на 1 238,92 лв. се дължат разноски в размер на 1 076,25 лв., а от направените от ответника разноски в размер на 530 лв. следва да се дължат разноски в размер на 69,59 лв., предвид което следва да се присъдят разноски по компенсация в полза на ищеца в размер на 1 006,66 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А „НОЙМА-2003“ ЕООД, ЕИК 117602471 да заплати на „ДЕЛИВЪРИ“ ЕООД , ЕИК 117679368 сумата в размер на 4367.83 лева неплатена цена за доставени стоки по фактура № 0020008417/29.03.2019 г., сумата в размер на 1 472,31 лева – лихва за забава върху сумата за периода от 28.03.2021 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.03.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1 006,66 лева - разноски компенсация по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3