Определение № 412 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. София, 26.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000957 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба на „Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282, чрез адв.А. И. от САК – въззивник по делото, с която е поискано изменение на постановеното по него решение в частта му относно разноските, като в полза на молителя се присъдят претендираните такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в пълния размер от 53 510 лв.

Поддържа се в молбата, че заплатеното възнаграждение в полза на пълномощника на въззиваемата банка не било прекомерно с оглед предмета на производството и цената на иска, вкл. при съобразяване нормите на Наредба № 1/2004 г. към релевантния момент – този на развитие и приключване на въззивното производство. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези съждения.

Насрещната страна не е взела становище по молбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на „Инвестбанк“АД, чрез адв.И. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от надлежно материално легитимирана страна – въззиваемият по делото.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Включително при съобразяване доводите на молителя решаващият състав не намира основание да измени постановеното от него решение в частта му относно разноските, като изцяло поддържа доводите в подкрепа на даденото разрешение на поставения въпрос в постановеното по делото Решение № 144/05.03.2024 г. и за избягване на приповтарянето им препраща към тях.

Във връзка с наведените от молителя доводи за адекватност на заплатеното възнаграждение спрямо материалния интерес на спора и приложимите правила на Наредба № 1/2004 г. намира за необходимо да посочи, че изводът на настоящия решаващ състав за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител е основан на извършената преценка на релевантните за този въпрос факти относно продължителността на въззивното производство и извършените в неговия ход процесуални действия от страните - единствено изслушване на становищата им 1 по същество и устни състезания, без да се събират и подлагат на проверка нови доказателства или да се извършват каквито и да е нови съдопроизводствени действия.

Дори да се приеме за състоятелно поддържаното от молителя, че постигнатото от него и доверителя му съглашение за заплащане на по-висок размер на адвокатското му възнаграждение е към момента на образуване на въззивното производство по делото, то молбата му за изменение на решението в частта му за разноските се явява неоснователна, при съобразяване постановеното решение по дело C‑438/22 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд по дело, по което страна е и ЗАД“Армеец“, според което чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

С оглед директният ефект на чл.101, параграф 1 от ДФЕС в отношенията между частноправните субекти, пораждащ права за тях, които националните съдилища са длъжни да охраняват решаващият състав приема, че Наредба № 1/2004 г., вкл. в приложимата по делото й редакция, определя размера на дължимите /и подлежащи на възстановяване/ като разноски минимални размери на адвокатските възнаграждения, ръководейки се в случаи като процесния единствено и само от материалния интерес на спора, без да държи сметка за действителната му фактическа и правна сложност, за извършените в неговия ход съдопроизводствени действия от страните, за продължителността му и т.н.

Последното напрактика води до ограничаване на конкуренцията, доколкото в зависимост от посочените /неизчерпателно/ обстоятелства, съобразяващи се при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение в казуси с еднакъв материален интерес би могло да се договори и такова, което да е в размер, по-нисък от определения от Наредба № 1/2004 г. тогава, когато спорът се характеризира с по-ниска фактическа и правна сложност, не изисква събирането и анализирането на голям обем доказателства, поради което е и с поограничена продължителност. Нещо повече - липсва основание, преследващо лигитимна цел, с нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г., както в настоящата, така и в предходно действащата й редакция, минималното адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция, пред която не се извършват други съдопроизводствени действия освен изслушване на становищата на страните по съществото на спора да бъде идентично с това, предвидено като минимално и за пред първоинстанционния съд, пред който се е развил същински исков процес - с двукратна размяна на книжа и събиране и проверка на доказателства, пак поради причината, че единствения критерий за определяне на този минимален размер е материалният интерес на спора.

Ето защо и няма как да се сподели доводът на молителя, че по-високия размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител пред въззивната инстанция следва да бъде възмезден от насрещната страна само и единствено поради това, че коментираната наредба е претърпяла изменение в насока завишаване на размера на минималните адвокатски възнаграждения по дела с идентичен материален интерес.

По изложените съображения решаващият състав приема, че съобразяването на размера дължимото се за предоставена правна помощ възнаграждение на страните с нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. - т.е. единствено с материалния интерес на спора, представлява ограничение на конкуренцията и не е присъщо на преследването на легитимни цели, поради което същата е несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и в случая не я прилага.

Изложеното предпоставя неоснователност на молбата на въззиваемия за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

Така мотивиран и на осн.чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав, Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16- и 2 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 10186/15.04.2024 г. на „Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282, чрез адв.А. И. от САК – въззивник по делото за изменение на постановеното по Решение № 144/05.03.2024 г. в частта му относно разноските, като в полза на молителя се присъдят претендираните такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в пълния размер от 53 510 лв.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3