Решение № 39 от 17.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. К., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № *0255100500018 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. гр. С., чрез представител по пълномощие, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0248120401157 по описа на ЧСИ, против отказ на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. № 1741/13.01.2025 г., с който се оставя без уважение възражение на жалбоподателя с вх. № 552/08.01.2025 г. относно размера на приетото като разноски по делото адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения, че липсват доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, както и че на взискателя не следва да се определя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

Излагат се съображения, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия в изпълнителното производство, които да обусловят заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което съдебният изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева. В случая сумата, за 1 която бил издаден изпълнителния лист, била платена в срока за доброволно изпълнение, не били извършени от процесуалния представител на взискателя действия по водене на изпълнителното дело, поради което жалбоподателят следвало да бъде освободен от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Счита, че изпълнителното дело не се характеризира с каквато и да е правна и фактическа сложност, което обуславя прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното, моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до 200 лева. Моли също така, ако размерът на адвокатското възнаграждение бъде редуциран, да се измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят, чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0248120401157 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № * се установява, че същото е било образувано на 18.12.2024 г. по молба на взискателя Е. А. К., подадена от представител пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 67 от 16.12.2024 г. на Окръжен съд – К., издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. гр. С. за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на телесни увреждания, получени при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 13.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г., както и за сумата от 3 818.83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено 2 пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя и неговия пълномощник адв. Д.И.С. от АК – К. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

С разпореждане от 18.12.2024 г. ЧСИ е приел като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева.

С разпореждане от 18.12.2024 г. ЧСИ е присъединил, на основание чл.

456 от ГПК, взискателя Адвокатско дружество „С.“ по негово искане.

На 18.12.2023 г. по изпълнителното дело е била извършена справка за банкови сметки и сейфове и е наложен запор на вземания на длъжника от „У.“ АД до размера на дълга му по изпълнителното дело.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 111122/18.12.2024 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № *0248120401157 да заплати дължимите по изпълнителното дело суми, в това число: 53 818.83 лева (50 000 + 3 818.83) главница, 2 400 лева неолихвяема сума, 8 563.21 лева лихви, 132 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4 717.54 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, или общо задължение по изпълнителното дело към 18.12.2024 г. в размер на 72 631.58 лева.

С писмо от 30.12.2024 г. (датата, на която е получено запорното съобщение) „У.“ АД уведомява ЧСИ, че признава вземането, върху което е наложен запор, за основателно, поради което сметката на длъжника Г. е блокирана, като сумите са преведени изцяло.

С констативен протокол от 06.01.2025 г. ЧСИ с рег. № * констатира постъпила по изпълнителното дело сума в размер на 72 631.58 лева.

С възражение вх. № 552/08.01.2025 г. длъжникът Г. гр. С. (жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение срещу включването на сумата от 3 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като разноски по изпълнителното дело, както и за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и е поискал намаляването му на 200 лева, както и пропорционално да бъде намален размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

3

С констативен протокол с изх. № 1741/13.01.2025 г., ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника, с вх. № 552/08.01.2025 г., за намаляване на адвокатския хонорар.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие следното:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В тази връзка, следва да се посочи, че въпроса за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от съответната страна адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в изпълнителното производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, т.е. по искане на страната пред органа, пред който е висящо съответното производство, в случая – пред ЧСИ. Срокът, до който длъжникът може да иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е до приключване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното, жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване.

Неоснователен е доводът в жалбата за липса на доказателства за платено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева по изпълнителното дело. Видно от цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, между взискателя и неговия пълномощник адв. Д.И.С. от АК – К. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4

3 000 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В тази си част договора служи за разписка за дадена, респективно – получена, сума.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователен довода, че в случая следва да се присъди възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева, доколкото се установява, че дължимата сума по изпълнителното дело е преведена след извършени по изпълнението действия – налагане на запор, поискан изрично от пълномощника на взискателите с молбата за образуване на изпълнителното дело.

Съдът намира обаче, че претендираният адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия се свеждат само до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на способ за изпълнение. Освен това, длъжник по изпълнението е Г., който е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и др.

Седалището и банковите сметки на Фонда са публични и общоизвестни.

Съгласно Кодекса за застраховането, функциите на Г. са да гарантира вземанията и да извършва плащания на увредените лица, за което създава фонд за гарантиране на тези вземания. Съгласно Кодекса за застраховането всички застрахователи със седалище в Република Б. и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република Б., предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 5 автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 от Наредбата в размер по-голям от 1 000 лева е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Поради изложеното, следва да се отмени отказа на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. № 1741/13.01.2025 г., с който се оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 3 000 лева на 1 000 лева.

Приетото по – горе обуславя и частична редукция на размера на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Ето защо, следва да се отмени и размера на определената от ЧСИ към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 4 717.54 лева, като същата следва да бъде определена от ЧСИ в новия дължим размер.

При този изход на делото – частична основателност на жалбата, и с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в размер на 125 лева, от които 25 лева – държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, следва на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски в размер общо на 42 лева.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег. № *1, с район на действие – Окръжен съд К., по изпълнително дело № 20248120401157, да намали размера на претендираните разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. № 1741/13.01.2025 г., с който се оставя без уважение искането на Г. гр. С. за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, вместо което постановява: