Решение № 955 от 09.06.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 655/2020
- Вид
- Решение № 955
- Подписан
- 09.06.2020
- Състав
- ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш Е Н И Е
№ 955 град Пловдив, 09.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 655 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП, срещу Решение № 98 от 22.01.2020 г., постановено по АНД № 7226 от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №430953-F467883/22.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Дентален център д-р Станков” ООД, с ЕИК *********, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12. 2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено, а процесното наказателно постановление бъде потвърдено.
В съдебно заседание – ЦУ на НАП не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – „Дентален център д-р Станков” ООД чрез адв. К. оспорва жалбата, претендира разноски.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна.
В Дентален център находящ се в гр.Пловдив, на ул.»Петко Д. Петков»№ 23, ет.3, стопанисван от „Дентален център д-р Станков” ООД била извършена проверка от органи на НАП, като в хода на проверката е констатирано нарушение на данъчното законодателство и е съставен на дружеството АУАН F467883/22.01.2019г. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Против АУАН било подадено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но наказващият орган счел възражението за неоснователно и издал процесното наказателно постановление.
Съдът в хода на проведеното пред него съдебното следствие е установил, че в Денталния център било лекувано през 2017г. детето Емма В., като то било заведено там от майка си, а при посещението бил съставен план за лечение, което щяло да струва 2100лв. и в плана за лечение било определено парите да се внесат на три вноски от по 700лв.
След като майката намерила, че лечението се извършва неправилно решила да го прекрати и подписала декларация за отказ от лечение, в която вписала, че няма претенции към „Дентален център д-р Станков” ООД.
Впоследствие подала сигнал до НАП, че била платила три пъти по 700 лева, но не била получила касови бележки.
В хода на делото е установено, че бащата на детето е заплатил изцяло стойността на лечението от 2 100 лева по банков път, за което има и издадена фактура.
Обосновани са изводите на съда, че лечението е платено от бащата на детето по банков път на друга дата, което води до несъставемерност на деянието. Съдът не е кредитирал показанията на свиделката В. за това, че е плащала на ръка лечението на дъщеря си и заплатила на три пъти сумата от по 700лева, тъй като същите са изолирани и в противоречие с писмените доказателства делото, а именно на платежните нареждания, от които е видно как е платено лечението на детето.
Съдът е посочил, че НП е издадено при неправилно разчетена фактическа обстановка, което е обстоятелство е част от решаващите му мотиви да отмени НП.
По делото е установено, че детето е лекувано от роднина на неговия баща, поради което и фактически последния е заплатил лечението, за което са представени категорични писмени доказателства. Съдът е достигнал до обоснован извод, че на 16.08.2017г. плащане от 700лв. не е било извършено от госпожа В. и съответно нямало и за какво да се издава касов бон и дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП не кореспондира със събраните по време на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Изводите на съставителите на АУАН и НП са неправилни и тъй като няма извършено нарушение издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Така постановеното решение е правилно.
Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.
В решението са изложени задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.
В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Дентален център д-р Станков” ООД, с ЕИК *********, сумата от 400 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие, сключен за процесуално представителство по настоящото дело, като в тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет първи състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 98 от 22.01.2020 г., постановено по АНД № 7226 от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Дентален център д-р Станков” ООД, с ЕИК *********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: