Определение № 14724 от 17.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14724 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. И. като разгледа докладваното от Л. ИЛ. И. Гражданско дело № 20251110112663 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Ж. Д. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.

С отговора на исковата молба са представени преписи от документи. Съдът следва да се произнесе по евентуалното им приемане в открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищцата да изрази съответно становище.

За изясняването на делото от фактическа страна на съда ще бъде необходими специализирани знания от областта на счетоводството. Поради това съдът следва да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110112663 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 20. 05. 2025 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ОТЛАГА произнасянето по евентуалното приемане на представените с отговора 1 на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в срок до края на първото открито съдебно заседание да изрази съответно становище.

НАЗНАЧАВА служебно съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да работи по следната задача:

„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за потребителски кредит № *** от 30. 10. 2021 г.? Отговорете в два варианта: първи, ако неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора не се отчита като разход по кредита; и втори, ако същата тази неустойка се отчете като разход по кредита“.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 30. 10. 2021 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът й дал в заем паричната сума в размер на 900 лева, а ищцата поела задължението да му я върне и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % на годишна основа. Страните уговорили и задължение за ищцата да предостави обезпечение, а в случай че не изпълни това свое задължение – уговорили неустойка в размер на 388 лева и 83 стотинки. При това положение в договора бил посочен годишен процент на разходите 48, 19 %. Ищцата развива подробни доводи относно правното естество на договора за потребителски кредит. В конкретния случай оспорва договорът да е бил съставен по ясен и разбираем начин. При изчисляването на годишния процент на разходите не били взети предвид необходимите допускания, а той бил неясно посочен като абсолютна процентна стойност. Отрича да са й били предоставени общите условия към договора, към които той иначе препращал. Поддържа, че в текста на договора не бил посочен лихвеният процент на дневна основа. В частност счита за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора поради противоречие със закона, както и клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, във връзка с което излага подробни доводи.

Иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 30. 10. 2021 г., евентуално – нищожността на чл. 3, ал. 7 и чл. 11, ал. 1 във връзка с чл.

2

5 от договора във връзка с чл. 33, ал. 1 от общите условия към него.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Обосновава, че договорът за потребителски кредит отговарял на изискванията на закона. Изтъква, че ищцата била наясно с всички условия по договора, като сама е избрала параметрите и условията му, поради което клаузите се явявали индивидуално уговорени. Изтъква, че тя е разполагала с правото си да се откаже от договора в продължение на цели четиринадесет дни, за което е била информирана, но не го е упражнила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва е ясна и няма неравноправен характер. Заявява, че при формирането на годишния процент на разходите били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Отрича годишният процент на разходи да превишава петкратния размер на законовата лихва, определен към момента на сключването на договора. Във връзка с това намира и че уговорката за възнаградителна лихва не би могла да противоречи на добрите нрави, при положение, че нейният размер не превишавал установения от закона максимум от петкратния размер на законната лихва, като се позовава на съдебна практика. Признава, че неустойката не е била включена като разход при изчисляването на годишния процент на разходите, но обяснява, че това било така, защото годишният процент на разходите и компонентите му трябвало да бъдат посочени към датата на сключването на договора, а неустойката трябвало да бъде заплатена само в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение след сключването на договора. Позовава се на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48ЕО, според която при изчисляването на годишния процент на разходите не се взимали предвид сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Към датата на сключването на договора кредиторът не бил знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Отрича неустойката да представлява лихва, като подробно разграничава уговорката за неустойка от тази за възнаградителна лихва. Отрича и да е осъществил заблуждаваща търговска практика. Изтъква, че ищцата била сключвала и други сходни договори с него. Всъщност поведението на ищцата било в пряко противоречие с добросъвестността, която страните дължали в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД, и принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Неправилно ищцата се позовавала на чл. 33, ал. 1 ЗПК, защото когато била уговорена неустойка за неизпълнение на задължението да бъде предоставено обезпечение кредиторът единовластно преценявал дали да търси реално изпълнение на това задължение или обезщетение вместо изпълнение чрез компенсаторната неустойка. Отрича да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Намира за неоснователни доводите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, изтъква че клаузите са ясни и написани на разбираем език, че потребителят е разполагал с информация за тях преди сключването на договора, което сам инициирал, както и че е сключил и други договори за 3 потребителски кредит със сходни клаузи, което изключвало възможността те да са неравноправни. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ищцата предявява три обективно съединени установителни иска (един главен и два евентуални) с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основаният за нищожност на договор за потребителски кредит № *** от 30. 10. 2021 г., съответно на уговорките на чл. 3, ал. 7 и на чл. 11, ал. 1 от него.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че договор за потребителски кредит № *** от 30. 10. 2021 г., съответно уговорките на чл. 3, ал. 7 и на чл. 11, ал. 1 от него, са били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със 4 съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5