Решение № 1597 от 31.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5632/2024
- Вид
- Решение № 1597
- Подписан
- 31.01.2025
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1597 гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110105632 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 240, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.
86 от ЗЗД от /ФИРМА/ срещу С. Д. Г. за сумите, както следва: сумата в размер от 440 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 36406 от 27.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за сумата в размер от 174,11 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 36406 от 27.08.2019г. между страните, в размер на законната лихва за периода от деня след датата на последната падежна дата, а именно 17.01.2020г. до датата на завеждане на молбата по чл.390 ГПК - 13.10.2023г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 36406 от 27.08.2019 г., съгласно който са предоставени заемни средства под формата на кредит в размер на 440/ четиристотин и четиридесет/ лева на ответника, като същият следвало да бъде изплатен с 20 седмични вноски, всяка в размер на 22 / двадесет и два/ лева. Поддържа, че усвоените заемни средства не са върнати в срок, поради което заявява съдебно вземанията, а ответникът изпаднал в забава от дата 16.01.2020г. По изложеното счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява. С молба с вх. № 380170/26.11.2024г. поддържа исковата молба и моли съдът да постанови решение по реда на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът С. Д. Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени му по месторабота на 13.06.2024г./, не е представил в срок отговор на исковата 1 молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, след като е редовно призован, връчено му е съобщение за насроченото о.с.з. на 08.10.2024г., указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателн и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените от него разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск от 440,00 лева, от които 40,00 лева за държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства по делото, както и разноските по изпълнителното производство за привеждане в изпълнение на издадената по гр.д. № 04829/2023г. по описа на РС-Перник обезпечителна заповед в общ размер от 510,60 лева от които 400,00 лева за адвокатско възнаграждение и 110,60 лева заплатена такса за образуване на делото. На присъждане подлежат и разноските, заплатени в настоящото производство от които 400,00 лева адвокатско възнаграждение и 100,00 лева за държавна такса. Или общо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1450,60 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер от 440 лв. /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 36406 от 27.08.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер от 174,11 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 36406 от 27.08.2019г., сключен между страните, в размер на законната лихва, за периода от деня след датата на последната падежна дата, а именно 17.01.2020г. до датата на завеждане на молбата по чл.390 ГПК - 13.10.2023г.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 1450,60 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2