Решение № 1453 от 27.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330114278 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ХЕРКУ ЕКСПОРТ“ ЕООД против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.

45 и чл. 51 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът излага, че на посочена дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил увреден негов с.а., като вината за произшествието се носи от водач на друго моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Твърди се, че вследствие на настъпилото събитие автомобилът е бил в състояние на тотална щета, поради което за определен период дружеството е било лишено от възможността да го използва в своята търговска дейност.

Ищецът поддържа, че процесният автомобил е бил единственото моторно превозно средство, използвано от дружеството, и неговото извеждане от експлоатация е довело до невъзможност за нормално осъществяване на търговската дейност. Поради това е бил принуден да наеме заместващ автомобил за периода до изплащане на обезщетението за тоталната щета, като е направил разходи в общ размер на 2814 лева, които счита за пряка и непосредствена последица от деликта.

Твърди се, че въпреки отправена покана до ответника за доброволно изплащане 1 на сумата, плащане не е последвало, поради което се претендира присъждане на посочената сума, ведно със законната лихва за забава, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа, че претендираните разходи не следва да бъдат възстановявани, респективно че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му в пълния претендиран размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните не е налице спор относно настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, вината за него, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач към момента на настъпване на събитието.

Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество е изплатило обезщетение за имуществените вреди по увредения автомобил, приемайки наличието на тотална щета.

Спорът между страните се свежда до това дали направените от ищеца разходи за наем на заместващ автомобил представляват подлежащи на обезщетяване вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице има право да търси обезщетение пряко от застрахователя на причинителя на вредата за всички вреди, които последният дължи да поправи. Обхватът на тази отговорност се определя от общите правила на деликтната отговорност, уредени в Закона за задълженията и договорите, съгласно които подлежат на обезщетяване всички преки и непосредствени вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение.

В конкретния случай съдът приема, че невъзможността за ползване на увредения автомобил за определен период от време представлява вреда за ищеца, доколкото същият е бил лишен от възможността да използва вещ, необходима за осъществяване на търговската му дейност. Тази невъзможност е пряка последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие и от настъпилата тотална щета.

От събраните доказателства се установява, че процесният автомобил е бил единственото моторно превозно средство, използвано от дружеството в неговата дейност, поради което съдът приема, че необходимостта от наемане на заместващ автомобил е била обективно обусловена. В този смисъл направените разходи не могат да се разглеждат като произволни или ненужни, а представляват разумна и предвидима реакция на настъпилата вреда, насочена към ограничаване на неблагоприятните последици за търговската дейност на ищеца.

2

Налице е пряка причинно-следствена връзка между деликта и направените разходи, тъй като без настъпването на пътнотранспортното произшествие не би възникнала необходимостта от наемане на заместващ автомобил. Съдът намира също така, че размерът на претендираните разходи е доказан чрез представените по делото фактури и платежни документи, като не са ангажирани доказателства, които да оборят тяхната реалност или да сочат на прекомерност.

В настоящия случай не се спори, че е налице противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка между тях, както и че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие отговорността на виновния водач е била застрахована при ответното дружество. Спорът се концентрира върху характера и обхвата на претърпените от ищеца вреди.

Съдът намира за необходимо да направи разграничение между института на претърпените загуби и този на пропуснатите ползи, като и двата вида вреди са включени в обхвата на подлежащото на обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но предпоставките за тяхното доказване са различни.

Претърпените загуби представляват реално намаляване на имуществото на увреденото лице, изразяващо се в извършени разходи или унищожаване, респективно повреждане на активи. В конкретния случай направените разходи за наем на заместващ автомобил са именно такива – те представляват действително извършени плащания, които са довели до намаляване на патримониума на ищеца.

Пропуснатите ползи, от своя страна, се изразяват в нереализирано увеличение на имуществото, което с оглед нормалното развитие на нещата би настъпило, ако увреждането не беше осъществено. В настоящото производство ищецът не претендира пропуснати ползи, например под формата на нереализирани печалби от търговската си дейност, а се позовава единствено на претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за заместваща услуга.

Това разграничение е от съществено значение, тъй като за разлика от пропуснатите ползи, които подлежат на по-строг доказателствен режим и изискват установяване на висока степен на вероятност за реализиране, претърпените загуби се установяват чрез доказване на самото извършване на разходите и тяхната причинна връзка с деликта.

В този смисъл съдът приема, че направените разходи за наем на заместващ автомобил представляват типичен пример за претърпени загуби, които подлежат на пълно репариране. Отделно от това следва да се обсъди въпросът за причинноследствената връзка и предвидимостта на вредите. Съгласно утвърдената теория и съдебна практика, подлежат на обезщетяване само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и са били предвидими към момента на извършване на деликта.

3

Съдът намира, че в конкретния случай необходимостта от наемане на заместващ автомобил е напълно предвидима последица от лишаването на търговско дружество от възможността да използва единственото си моторно превозно средство. Още повече, че се касае за юридическо лице, осъществяващо стопанска дейност, при което използването на автомобил е пряко свързано с реализирането на тази дейност.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка, тъй като без настъпването на пътнотранспортното произшествие не би възникнала необходимостта от извършване на тези разходи. Те не са резултат от самостоятелно решение на ищеца, несвързано с увреждането, а представляват необходима и адекватна реакция за преодоляване на неговите последици.

В този смисъл е и последователната практика на Върховния касационен съд. В Решение № 69 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 3123/2018 г., IV г. о., се приема, че разходите за наем на заместващ автомобил могат да представляват подлежащи на обезщетяване имуществени вреди, когато са в причинна връзка с увреждането и са доказани по размер. В посоченото решение се подчертава, че лишаването от възможност за ползване на вещ, необходима за обичайната дейност на увредения, може да обуслови необходимост от извършване на разходи, които подлежат на възстановяване.

Сходни изводи се съдържат и в други актове на ВКС, в които се приема, че обезщетението следва да възстанови имущественото състояние на пострадалия такова, каквото би било, ако вредоносното събитие не беше настъпило, като в този обхват се включват и разходите, направени за ограничаване на вредите.

Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е предприел разумни действия за ограничаване на неблагоприятните последици от увреждането, каквото е изискването на чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Наемането на заместващ автомобил в случая не води до увеличаване на вредите, а напротив – цели предотвратяване на по-значителни загуби, включително потенциални пропуснати ползи, които биха възникнали при пълно преустановяване на дейността.

Относно размера на претенцията съдът приема, че същият е доказан по несъмнен начин чрез представените фактури и платежни документи, които не са оспорени по надлежния ред. Не са налице данни, които да сочат, че разходите са прекомерни или несъразмерни спрямо обичайната пазарна стойност на подобен вид услуга.

По тези съображения съдът приема, че претендираната сума представлява подлежащи на обезщетяване имуществени вреди под формата на претърпени загуби, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и следва да бъдат изцяло възстановени от ответника.

По отношение на претенцията за законна лихва съдът намира, че с оглед отправената покана за доброволно изпълнение ответникът е изпаднал в забава, поради 4 което дължи обезщетение за забава върху главницата, считано най-късно от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК 200299615 да заплати на „ХЕРКУ ЕКСПОРТ“ ЕООД ЕИК 205411370 сумата от 1 443 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за наем на заместващ автомобил за периода 15.05.2025 г. до 21.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска/19.9.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на „ХЕРКУ ЕКСПОРТ“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 315 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5