Решение № 1054 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51320/25.06.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от П. В. К., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 2010/31.05.2024г. постановено по гр.д. № 16561/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на ответника С. М. Щ. да заплати на ищеца П. В. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника на 12.08.2021г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023г. за разликата над присъдените 4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за забава за периода от 12.08.2021г. до 21.12.2023г. за разликата над присъдената сума от 1046,65 лева до пълния претендира размер от 2612,99 лева, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивникът П. К., чрез процесуалния си представител заявява становище за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, но при неправилни и незаконосъобразни изводи досежно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди и размера на законната лихва върху него считано от датата на деликта до подаване на исковата молба в съда. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице извършен от ответника спрямо ищеца деликт предвид влязлото в законна сила решение по адм.нак.дело № 5252/2022г. по описа на ВРС, както и факта на причинените от ответника спрямо ищеца неимуществени вреди – болки и 1 страдания – физически и психически, но не е съобразил тяхната интензивност и фактът, че са се отразили негативно на начина на живот на ищеца. Споделя и изводите на съда за недоказаност на твърденията на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца. На това основание счита, че при определяне на размера на обезщетението, съдът е нарушил принципа за справедливост, като моли решението на първоинстанционния съд в отхвърлителните му части да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. М. Щ., чрез процесуалния му представител. Счита решението в обжалваните му части за правилно и законосъобразно предвид на това че ищецът не е бил в състояние на нетрудоспособност както и с оглед леките травматични увреждания, които са му били причинени и от които се е възстановил в рамките на 2-3 седмици. На това основание моли решението в обжалваната от П. К. част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подадена е и втора въззивна жалба с вх.№ 51741/26.06.2024г. по регистратурата на ВРС - от С. М. Щ. срещу Решение № 2010/31.05.2024г. постановено по гр.д. № 16561/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕН да заплати на П. В. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника на 12.08.2021г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023г. за разликата над 650 лева до присъдените 4000 лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за забава за периода от 12.08.2021г. до 21.12.2023г. за разликата над 170,08 лева до присъдената сума от 1046,65 лева, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и срещу присъдените разноски.

В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на изводите на съда касателно справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят Щ. счита, че справедливото обезщетение за вредите, които е причинил на ищеца с оглед техния интензитет и продължителност е 650 лева, а размерът на лихвата за забава върху него за периода от датата на увреждането до датата на депозиране на исковата молба в съда е 170,08 лева. Посочва, че доказателствата по делото установяват, че ищецът не е изпадал във временна нетрудоспособност, а пълното му физическо възстановяване е настъпило в рамките на 2-3 седмици. Отделно от това счита, че съдът не е съобразил и признанието на ищеца, че е отправил псувня по отношение на ответника, както и е нанесъл удар с ръка в областта на лицето му, с което е увредил здравето му, които счита за доказателства за съпричиняването на вредата от страна на ищеца в размер на 80%. На това основание отправя искане обжалваното решение да бъде отменено в частите с които на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 650 лева до 4000 лева и лихва за забава за разликата над 170,08 лева до присъдената сума от 1046,65 лева и исковете за посочените разлики да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна по жалбата – П. К. е депозирал писмен 2 отговор, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението, с което е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4000 лева и лихва за забава върху него в размер на 1046,65 лева за правилно и законосъобразно, както и обосновано с оглед събраните по делото доказателства, в това число и заключенията на назначените експертизи. Поддържа становището за недоказаност на възраженията на жалбоподателя за съпричиняване на вредата, като посочва, че отправянето на обидни думи от ищеца към ответника се е случило след като последният вече е проявил агресивно поведение срещу него. Счита, че единствената причина за настъпилите увреждания на ищеца е противоправното поведение на ответника.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища и молят въззивните им жалби да бъдат уважени.

Процесуалният представител на въззивника претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. Въззиваемата страна претендира за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. В. К. срещу С. М. Щ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника на 12.08.2021г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023г., до окончателното заплащане на обезщетението, както и на сумата от 2612,99 лева, представляваща обезщетение за забава начислено върху сумата на претендираното обезщетение за периода от 12.08.2021г. до 21.12.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 12.08.2021г. около 00,55 часа ищецът бил на касата в денонощен хранителен магазин на ул. „Шипка“ № 18 в гр. Варна, откъдето искал да закупи кутия цигари. Пред магазина го изчаквало такси, поради което желаел по-бързо да заплати покупката си. Пред него на касата бил ответникът, който освен, че заплащал закупените от него стоки, разговарял с касиерката повече от необходимото, което бавело ищеца. По тази причина той помолил ответника да побърза, в отговор на което ответникът реагирал остро и агресивно, обърнал се към ищеца и започнал да го ругае и използва нецензурни думи на английски език. Нарекъл го „Глупак, не ми се прави на отворен!“ и „Разбра ли ме?“. Ищецът отговорил, че е разбрал, след което и той нагрубил ответника. На излизане от магазина с торбата с покупки ответникът изведнъж спрял, обърнал се и се отправил към ищеца, хванал го за гърлото и започнал да го бута назад. Започнал да му нанася удари с ръце и крака в областта на тялото и главата. Имало безуспешни опити за разтърваването им от продавачконсултант в магазина, след това и от близка на ответника. В опит да се защити ищецът се опитвал да избута нападателя си, а при опит да бъде ритнат, хванал нападателя си за крака и 3 загубвайки равновесие ответникът паднал на земята. Веднага след това се изправил и продължил да нанася удари на ищеца с ръце и крака в областта на тялото и главата, при което той паднал на пода. Нападението било преустановено когато близката на ответника го издърпала към изхода на магазина.

Ищецът излага, че с Решение № 140/26.01.2023г., постановено по АНД № 5252/2022г. по описа на ВРС, ответникът бил признат за виновен в това, че на 12.08.2021г. в гр.Варна причинил на ищеца лека телесна повреда, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“.

Твърди, че в следствие на нанесените ритници и удари с юмруци от ответника е получил кръвонасядания и травматичен отток в областта на дясната скула разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен отток по вътрешната лигавична повърхонст на горната устна, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Излага, че нанесеният побой оставил траен отпечатък в съзнанието му, защото освен физическите увреждания, причинени на публично място, е преживял и силен емоционален стрес, чувство на унижение и срам. Всичко се отразило на спокойствието и съня му. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева, ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 2612,99 лева дължима за периода от датата на увреждането - 12.08.2021г. до 20.12.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. М. Щ., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на предявените искове като ги оспорва по основание и размер. Счита, че не са налице законовите предпоставки на чл.45, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност. Счита предявеният размер на обезщетението за прекомерен предвид на това, че не е била налице опасност за живота на ищеца, нито са причинени трайни травми, като посочва справедлив размер на обезщетението в размер на 650 лева. Отделно от това прави възражение за съпричиняване на вредата поради липса на проведено от ищеца лечение, което е в пряка връзка с продължителността на възстановителния период, както и поради обстоятелството, че ищецът е отправил псувня преди настъпване на инцидента и е извършил действия в насока увреда здравето на ответника, като му нанесъл удар с ръка в областта на лицето.

Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за определяне на справедлив размер на обезщетението, което да бъде намалено с 80% поради съпричиняване на вредите от ищеца.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на претенцията обуславят извод за предявени от ищеца П. В. К. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Щ. да му заплати 4 обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с извършено от ответника непозволено увреждане на 12.08.2021г. довело до причиняване на ищеца на средна телесна повреда и съпътстващите я физически болки и психичен дискомфорт, както и за заплащане на обезщетение за забава считано от датата на увреждането до датата на сезиране на съда с исковата молба, а също и законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.