Решение № 1731 от 18.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330200180 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4384109, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Х. Е. В., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Даун Криейтърс“ АД, с ЕИК 115892289, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400/четиристотин/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнително депозирана до съда молба, прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, за което излага конкретни доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и редовно призования адв.Ц..

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 1 и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Х. Е. В. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 19.01.2021 г. в 12:02ч. в гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км /Общински приют за безстопанствени кучета/, посока гр.Пловдив, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ CORDON M2 № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч при управление на МПС – товарен автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ****. Моторното превозно средство се движело с 85 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Даун Криейтърс“ АД, на чийто законен представител в лицето на жалбоподателя Х. Е. В. бил издаден процесния Електронен фиш за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП с глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него Електронен фиш.

На базата на всички събрани по делото доказателства, включително и от заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш, настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 19.01.2021 г. в 12:0 2 часа в гр. Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти километър, /Общински приют за безстопанствени кучета/, посока 2 гр.Пловдив, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ****, като се е движил със скорост от 85 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Правилно в ЕФ е посочено, че установената и санкционирана в случая стойност на скоростта, с която жалбоподателят е управлявал процесното МПС е 85 км/ч след отчетен толеранс в полза на водача, доколкото видно от приложения по преписката снимков материал измерената скорост на движение на товарния автомобил на датата и мястото на нарушението е била 88 км/ч. Предвид на това, твърдението на жалбоподателя, че не е приспадната допустимата грешка при измерване на скоростта със съответното АТСС, е необосновано.

Отново от снимковия материал към момента на извършване на нарушението ясно се вижда регистрационният номер на МПС, с което е извършено същото, а именно процесния товарен автомобил с рег.№ ****.

Правилно и законосъобразно с издадения ЕФ е ангажирана отговорността на Х. Е. В., в качеството му на представител на „Даун Криейтърс“ АД, което дружество е собственик на процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП В., в качеството му на законен представител на дружеството, се явява наказателноотговорно лице, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания Електронен фиш да е представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити, изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 3 размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Мястото на нарушението е ясно, точно и конкретно описано, като не води до съмнение, че се отнася за населено място, а именно: гр.Пловдив, ул.“Пазарджишко шосе“ – 4-ти километър/Общински приют за безстопанствени кучета/, посока гр.Пловдив. Мястото отговаря на отразено в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в Електронния фиш.

Що се касае до въпроса дали описаните G P S координати от представения по делото снимков материал отговарят на мястото на нарушението, посочено в ЕФ, заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира с доверие, сочи, че посочените на статичното изображение географски координати B=42.152910°, L=24.690527° са намират в гр.Пловдив, ул.“Пазарджишко шосе“ – 4-ти километър за отбивка за Общински приют на безстопанствени кучета, което напълно отговаря на изложеното в процесния санкционен акт относно мястото на обсъжданото нарушение на ЗДвП и потвърждава, че нарушението е извършено в населено място.

Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на чл.34 от ЗАНН.

По аргумент от Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено по т.д. №1/2013г., следва да се съобрази, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на Електронния фиш. След установяване и заснемане на нарушението, следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК. Доколкото в случая нарушението е извършено на 19.01.2021г., то срокът на абсолютната преследвателна давност безспорно е спазен. Нещо повече, даже и да намираше приложение обикновената тригодишна давност при ЕФ, то и този срок не е изтекъл, доколкото същата се 4 прекъсва с издаването на фиша, съобразно правилата на чл.81, ал.2 от НК и не е изтекла нито към момента на връчването му, нито към настоящия момент.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство АТСС CORDON M2 № MD1196, представляващо видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Същата е вписана в Регистъра на вписаните типове средства за измерване под № В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г. Техническото средство е преминало последваща периодична проверка със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания, видно от приложен по преписката Протокол от проверка № 4-С-ИСИС от 12.02.2021 г.

По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., като отразените в него данни съответстват на настоящия казус. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, общо ограничение на скоростта, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута и броят на установените нарушения, в който промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш. Следва да се посочи, че непосочването на номер на статичните изображения в протокола не представлява всякога нарушение, разколебаващо доказателствената му стойност. Доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани, то съдът намира, че липсата на номер на статично изображение в протокола не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице.

По делото е представена снимка на разположение на използваното в случая АТСС, с което е изпълнена разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Предвид на това наведеното в тази връзка възражение е неоснователно.

Като неоснователно трябва да бъде преценено и възражението за нарушение на чл.15 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като 5 липсвало предварително определен план от началника на ОДМВР гр.Пловдив за използване на процесната мобилна камера за контрол. Тук преди всичко следва да се посочи, че действително нормата на чл.15, ал.2 от Наредбата въвежда общо задължение за съответните началници да планират използването на мобилни АТСС за контрол по часове ежемесечно, което според съда отнесено към настоящия спор е вътрешноорганизационен въпрос, който не се отразява на съставомерността на процесното нарушение, нито нарушава съществено правото на защита на санкционираното лице.

Изцяло неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на представени доказателства за компетентността на полицейския служител да работи с АТСС. В случая следва да се съобрази, че се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган, поради което и служителя не „борави“ с техническото средство при установяване на нарушението, за да бъде установявана неговата компетентност в този смисъл. Ролята на полицейският служител при използването на АТСС е само да постави в действие техническото средство, но измерването и регистрирането на нарушението се извършва автоматично.

Затова неговата квалификация да работи с уреда е ирелевантна, в случай, че не са представени доказателства, че той реално се е намесил в процеса на работа. Освен това спазването на изискванията за работа с АТСС се установява от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, който протокол е официален удостоверителен документ и както беше посочено е приобщен по делото като писмено доказателство. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело.