Решение № 16602 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16602 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110124796 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д. П. З. да заплати на ищцовото дружество сумата 1304,30 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, **********, аб. № **********, ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 156,39 лева – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., сумата от 65,60 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 14,10 лева – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответната страна е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди по отношение топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, **********, аб. № **********. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като ответникът купувач не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане 1 на разноски в производството.

Ответницата Д. П. З. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията, че е собственик на процесния недвижим имот, оспорва да е титуляр на партида за топлоснабдения недвижим имот, както и да е в облигационни отношения с ищцовото дружество и да има качеството клиент или потребител на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва ищцовото дружество да е доставяло топлинна енергия до топлоснабдения имот през процесния период. Прави възражение за давност по отношение на претендираните процесни суми.

Оспорва пасивната процесуална и материална легитимация на ответника.

Излага, че доколкото ищецът не е представил документи за реален отчет на уредите за търговско измерване остава недоказано реалното количество доставена ТЕ до процесния топлоснабден недвижим имот. Оспорва, че извършеното дялово разпределение за процесния топлоснабден недвижим имот отразява действителното количество доставена топлинна енергия за отопление на недвижимия имот. Оспорва претендираните мораторни лихви за забава, като твърди, че ответницата не е изпадала в забава, тъй като не й е изпращана покана за заплащане на претендираните с исковата молба суми.

Поддържа, че в случай, че съдът признае дължимостта на процесните суми, ответницата е изпаднала в забава едва с получаването на препис от исковата молба. Моли съдът да остави исковата молба без разглеждане поради недопустимост, евентуално – да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че ответникът Д. П. З. на 22.12.2003 г. е придобила правото на собственост /“голата собственост“/ върху процесния имот, находящ се на адрес гр. София, **********. Видно от приетите като доказателства по делото 2 бр. удостоверения за наследници, изд. От СО, Район Оборище, учреденото в полза на дарителя Пенчо Григоров Загорчев (поч.

24.04.2014 г.) и неговата съпруга В.Д. З. (поч. 04.09.2011 г.) право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота е прекратено с тяхната смърт.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в 3 сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е 4 изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда, вх. А. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот през процесния период има 5 броя отоплителни тела в помещения хол, кухня, 2 стаи и баня с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет. Нямало начислена ТЕ за отопление на общите части. Посочено е, че в процесния имот има монтиран един водомер за топла вода като не е осигурен достъп, за което са представени констативни протоколи от 30.04.2022г. и 26.05.2023г. В представен на вещото лице списък на живущите изготвен от ЕС е посочено 0 позватели на процесния имот, поради което за 21/22г. няма изчислена ТЕ за БГВ. За период 22/23г. не е посочено, че няма ползвател на ТЕ за БЕВ, поради което за същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода. при служебно изчислен разход 140л. на денонощие.