Решение № 973 от 05.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Добрич, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Х. Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230102893 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260 срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

1. 1195, 59 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“ от 20.12.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

2. 195, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.11.2016г. до 30.10.2023 г.;

3.

114, 39 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода за периода от 29.11.2016 г. до 12.03.2020 г.;

4. 139, 20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS ********“ от 30.12.2005 г. По силата на съглашението банката е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на 1 кредитен лимит от 4030, 00 лева по кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“.

Сочи се, че непогасената главница от 1195, 59 лева е формирана от разликата между усвояванията, които е правил картодържателят и погашенията, направени съобразно чл. 10 от Общите условия.

Последният се е задължил при погасяване на задълженията на части да плаща и възнаградителна лихва 17, 90 % върху непогасената част – чл. 11 от Общите условия. Съгласно чл. 12 от Общите условия, картодържателят дължи и обезщетение за забава и при неизпълнение на задължението в срок.

Начислена му е и такса от тридесет лева, дължима по Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти-физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.

Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията по две последователни месечни извлечения с краен срок на плащане – 29.11.2016 г. и 29.12.2016 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.10.2023г. – чл.

15.1.А от договора. Във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост са направени разноски в размер на 139, 20 лева.

Така по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д 707/2024г.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

1. 1195, 59 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS ********“ от 30.12.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата;

2. 195, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.11.2016г. до 30.10.2023 г.;

3.

114, 39 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода за периода от 29.11.2016 г. до 12.03.2020 г.;

4. 139, 20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023 г. Претендират се разноски.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата.

Последната счита, че претенциите са допустими, но са неоснователни.

Настоява, че цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо на 08.02.2018 г. В тази връзка твърди, че е получила извлечение, в което е била уведомена, че цялото задължение е изискуемо в пълен размер. Била е посочена крайна дата за плащане 07.02.2018 г. На тази основа прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

2

Отделно се изтъква, че ищецът неоснователно е начислявал такси, които не са предвидени в договора – такса блокиране карта. Така сумите, които са постъпвали за погасяване на задълженията по кредитната карта, са отнасяни за плащане на тези такси.

Ответницата оспорва плащането на такса от 30, 00 лева за периода от 05.02.2018 г. до 13.02.2024 г. Сочи, че не става ясно за какво е начислена таксата и какво е основанието за събирането .

Противопоставя се и на плащането на разноски от 139, 20 лева, извършени в периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023 г. Счита, че липсват доказателства за извършени разходи по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Ответницата не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 23 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“.

По иска с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.

1 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS ********“ от 20.12.2005 г.; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“ на 20.12.2005 г. По силата на съглашението ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 4030, 00 левa (по арг. от чл. 7.1. от ОУ кредитният лимит представлява общия размер на потребителския кредит, предоставен за ползване на картодържателя от банката, посредством извършване на транзакциите по чл. 5 от ОУ; сделки по чл. 4 от ОУ и теглене на пари в брой по чл. 6 от ОУ). Не е спорно и обстоятелството, че картата е бил предадена на ответника. Съгласно чл. 7.1 и 9.1 от ОУ банката уведомява картодържателя за определения кредитен лимит при предаване на картата и посредством месечни извлечения. Тези извлечения, които отразяват всички извършени с картата транзакции, следва да бъдат изпращани на длъжника на посочения в заявлението адрес – чл. 9.1 вр. чл. 19.1 от ОУ. В чл. 7.3 изрично е посочено, че надвишението на кредитния лимит се счита за нарушение на договора и е основание за 3 прекратяване на договора. Разпоредбата на чл. 10 от ОУ урежда погасяването на задълженията от длъжника. Картодържателят следва да изпълнява задълженията си изцяло или на части в срок до датата на издължаване, посочена в извлечението. В последния случай усвоената и непогасена част от кредитния лимит остава дължима, като картодържателят трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е превишил разполагаемия кредитен лимит.

Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен отчетен период и е опредЕ. в приложението, като конкретният размер за всеки месечен отчетен период се посочва в месечното извлечение.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разрешеният кредитен лимит е усвояван многократно в размер общо на 28 638, 19 лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница от 1195, 59 лева и възнаградителна лихва в размер на 195, 47 лева, за периода от 29.11.2016 г. до 30.10.2023 г.

Експертът е изчислил, че върху просрочената главница се дължи обезщетение за забава в размер на 114, 39 лева, за периода от 07.03.2017 г. до 05.01.2018 г. В случай, че бъдат приспаднати таксите за блокиране на картата, дължимата главница би възлизала на 967, 59 лева, а обезщетението за забава на 81, 44 лева.

Посочил е също, че дължите разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023 г., възлизат на 139, 20 лева.

Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за револвиращ кредит. Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил уговорения кредитен лимит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е останала непогасена част от главницата в размер на 1195, 59 лева. Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е платил процесната сума или част от нея. Сумата от 228, 00 лева е платена на различно и самостоятелно основание – за блокиране на картата, и не е част от дължимата главница. Поради тази причина главницата от 1195, 59 лева се дължи в пълния претендиран размер.

В чл. 15.2 вр. 15.1 от Общите условия към договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при непогасяване на минималните вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 23 от Общите условия таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът.

4

Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 30.10.2023 г., когато е изтекъл срокът за получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост от канцеларията на нотариус Веселин Томов.

Възраженията на ответницата, че предсрочната изискуемост на задължението по кредитната карта е настъпило на 08.02.2018 г., е необосновано.

Представените от ответницата електронни съобщения не представляват уведомления за предсрочна изискуемост, а месечни извлечения. С изпращането на последните не може да бъде предизвикана предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не съдържат волеизявление в този смисъл. С тях кредитополучателят се уведомява единствено за размера на месечните задължения по кредитната карта и срокът за погасяването им.

Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се установи от приложената разписка на л. 15, в която е отразено връчване по реда на чл. 47 от ГПК на адреса на ответника по договор: гр. Добрич, ул.

„****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10. Връчването на уведомлението по реда на чл.