Решение № 978 от 06.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501885 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и образувано е по две въззивни жалби.

Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, ул. С. *** чрез адв. И. А. са подали въззивна жалба с вх. № 43882/16.05.2025 г. против решение № 1508/30.04.2025 г. по гр. д. № 15771/2024 г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска им за признаване за установено по отношение на Община Варна, с адрес Варна, бул. Осми Приморски полк № 43, представлявана от кмета Благомир Коцев, че са собственици на реална част с площ от 743 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, заключена между точки В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в. гр. д. № 1053/2024 г., по описа на ВОС, придобита от тях въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Считат решението на ВРС за частично неправилно и незаконосъобразно.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че тази реална част попада в имот общинска собственост. За да достигне до този извод ВРС не е взел предвид, че разработените КП от 1960г. и 1988г. не са били приети. Позоваването на съда в решението, единствено на записите в разписните листи е неоснователно, а и издадения АЧОС не доказва и не създава вещни права. Посочено конкретно придобивно основание не се съдържа в самия АЧОС. Освен това и предходно издаден АДС не съществува. Констатациите, че имоти № 1552 и № 1650 са държавна собственост се основават само на предположения. Не са провеждани и отчуждителни производства. Не намира приложение следователно и действалия до 2022 г. мораториум. В периода от 2003 г. до 2020 г. процесната реална част от имот с идентификатор ***, целият с площ от 2534кв.м., в землището на гр. Варна, м. Прибой (Манастира) е владяна заедно с придобитата въз основа на договора, обективиран в н.а. № 1

166, т. 4, рег. № 12301, д. № 633 част с площ от 836 кв.м. като своя.

Молят се да бъде отменено обжалваното в отхвърлителната част решение и постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция и за спорните 743 кв.м., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.юк А. Т. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Дори да не се сочи друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, каквато е хипотезата в настоящия случай за тази част от процесния имот, разпоредбата на чл.6 от ЗС съставлява правно основание за придобИ.е на правото на собственост от общината. Доколкото е установено по делото, че процесната територия е общинска собственост, то тя не може да бъде придобита по давност, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Придобивна давност не е текла от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от 31.05.2006г. до 07.03.2022г.

Моли се да бъде оставена без уважение подадената от Р. и Р. Т.и въззивна жалба. Иска се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, като бъде определено възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. от Община Варна, с адрес Варна, бул. Осми Приморски полк № 43, представлявана от кмета Благомир Коцев, чрез гл.юк. А. Т. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Община Варна, че Р. Т. Т., ЕГН ********** и Р. Г. Т., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. С. *** са собственици на реална част с площ от 955 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, заключена между точки F, А, А1, G1, В1, С1 и Н от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, която приподписана от съда представляваща неразделна част от решението, и с граници на реалната част: имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, придобита от ищците въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и при очевидно противоречие с установените факти.

Излага оплакване, че не е съобразен от първоинстанционния съд статута на процесната територия, за да се извърши преценка дали би могла да бъде придобита по силата на упражнявано давностно владение срещу Общината. Това обстоятелство е от значение за преценката на съда и за наличието на правен интерес от водения иск, а и за основателността му. Не е взето предвид също така и това, че са наведени от общината твърдения, че процесната територия е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но не е проведено изследване в тази насока. Освен казаното дотук, страната сочи, че първоинстанционният съд погрешно е възприел, че източната и южната реални части от процесния имот, заключен между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H в комбинираната скица на вещото лице Ж. Б. на л. 25 от делото съответстват изцяло на имота на Г.С. от изток и на имота на М. Н. от юг и е приел, че площта за която е уважил иска е в размер на 955 кв.м., а за остатъка е отхвърлил иска.

Ищците не биха могли да придобият по давност цялата реална част от имот 99, заключена между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H , доколкото тя обхваща части от имоти 1520 и 1552, които са записани на държавата (скица 1А от заключението). Моли се да бъде отменено обжалваното решение в уважената част от исковата претенция и същата да бъде отхвърлена в цялост. Претендира присъждане на сторените разноски, като бъде определено и юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр.

Варна, ул. „С.“, *** чрез адв. И. А. оспорват въззивната жалба на Община Варна, понеже е неоснователна. Когато АЧОС не сочи конкретен придобивен способ, той има само 2 декларативно значение, но не и легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. Посоченото в акта основание на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС не дава повече информация за придобивния способ. Според заключението на вещото лице при действието на КП 1960г., държавата е записана за собственик на част от имотите, но без да е вписано основанието за това. Титул за собственост на държавата не съществува. Това се потвърждава и от издаденото удостоверение № АУ014450ВН-014ВН/23.09.2020 г. на Община Варна. Само поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Общината не се легитимира като собственик нито на транслативно (като правоприемник на държавна собственост), нито на оригинерно основание, предвид посоченото в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.

Твърдението за обосноваване на държавна собственост върху имота, ответната Община извлича единствено от данните в разписните листи към КП 1960, 1988 и от 1995г., но това записване няма конститутивно действие, нито удостоверява надлежно възникнало право на собственост.

След като имотът не е нито държавна, нито общинска собственост, то не намира приложение въведеният с § 1 на ЗС мораториум. Техният праводател е предал с прехвърлянето на собствеността, придобита с НА № 166/2003г. и владението върху останалата част от имота с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 2534кв.м. Още към 2003г. имотът не е бил държавна собственост, не е бил одържавен и по тази причина собствеността по отношение на него не е била възстановена. Не е бил и общински. Като такъв общината заявява претенция да е бил имотът едва с АЧОС № 10409/26.06.2020г. В периода от 2003г. до 2020г. целият имот, заедно с придобитите 836 кв.м. е владян от ищците, като свой.

Настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото се развива след обезсилване на решение № 1875/10.06.2022г., постановено по гр.д. № 8321/2021г., по описа на ВРС и връщане на делото за разглеждане на предявения иск, като се има предвид индивидуализацията на реалната част, направена в съдебно заседание, проведено на 07.10.2024г. по в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС.

Предявени са от Р. Т. Т. и Р. Г. Т. срещу Община Варна в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ от 1698 кв.м. от имот с идентификатор ***, целия с площ от 2534 кв.м., намиращ се в гр.

Варна, м. Прибой (Манастира), която реална част е заключена между точки A, B, C, D, E, H, G и F на приложената на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024 г., по описа на ВОС, съдебно техническа експертиза, включваща западната, южната и източната реална част на имот с идентификатор ***, при граници на последния: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***.

Твърди се от ищците, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003г., обективиран в нотариален акт № 166/2023г., са придобили при условията на съпружеска имуществена общност лозе-овощна градина с площ от 836 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целия с площ от 2534 кв.м. От момента на сключване на сделката владеят целия имот в пълните му граници, като владението върху 1698 кв.м. им е предадено от техните праводатели. Декларирали са и са заплащали данъци за целия имот, оградили са същия. След като са поискали да се снабдят с констативен нотариален акт, общината е съставила акт за частна общинска собственост за 1698/2534 кв.м. идеални части от имота. С оглед горното сезират съда с искане за установяване на правото им на собственост на посочената реална част от имота.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага се, че имотът е бил държавна собственост, впоследствие преминала в общинска такава. С оглед последния факт счита, че по отношение на процесната част от имота намира приложение забраната на чл. 86 ЗС за 3 придобИ.ето му по давност.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба от 29.10.2003г., обективиран в н.а. № 168/2003 г. на нотариус Илияна Маджунова, нотариус с район на действие РС - Варна, Р. Т. Т. (по време на брака си с Р. Г. Т.) купува 836 кв.м. лозе – овощна градина НПИ № 40, находящо се в землището на гр. Варна, местност Прибой (Манастира), попадащ в зона за земеделско ползване, при граници на мястото: изток - Г.П.В., юг – гора, запад – гора, север – гора, ведно с построената в това място сезонна постройка със застроена площ от 35 кв.м.

Продавачите по горецитирания договор се легитимирали като собственици с договор за дарение от 29.06.1993 г., обективиран в н.а. № 101/1993г. на нотариус при РС-Варна, с който М. Н. Н. и М.С. Н.а са дарили на своя внук Ангел Димитров Колев 600/836 кв.м. ид.ч. от горния имот, а на внучката си Ралица Красимирова Димитрова 236/836 кв.м. ид.ч. от имота, заедно с построената в него постройка.

Видно от н.а. № 68/1971 г. на нотариус при Варненския народен съд, Величко Петров Данаилов е продал на М. Н. Н. и Г.П.В. нива с площ от 1666 кв.м., находяща се в землището на с. Галата, м. Манастира при граници: С. П., залесено, залесено и гора.

На 31.10.1985г. е одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 2926/1985г. на РС-Варна, по силата която в дял на М. Н. Н. и съпругата му М.С. Н.а е поставена овощна градина-лозе, находяща се в землището на с. Галата, м. „Манастира“, с площ от 836 кв.м. с размери 38 м. дължина и 22 м. ширина, при съседи: изток Г.П.В., юг – гора, запад – гора и север гора.

С акт за частна общинска собственост № 10409/26.06.2020г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, Община Варна е актувала като общинска собственост 1698/2534 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, находящ се в м. Прибой, гр. Варна.