Решение № 1785 от 18.10.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Пловдив, 18 октомври 2022 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ПЕКТЪР КАСАБОВ при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 1914 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 990 от 31.05.2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ г., постановено по адм. д. № 403 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на Р.А.В. сумата в размер на 13240 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периода от 08.08.2015 г. до 10.11.2020 г., за престоите му в Затвора Пазарджик и Затвора Пловдив, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част, респективно да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца или да се отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъден ада плати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 13240 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Сочи се, че административният съд неправилно е присъдил обезщетение за периода от 08.08.2015 г. до 18.11.2015 г. за престоя му в Ареста Пловдив, тъй като в исковата молба е посочено, че В. ***.08.2015 г. и е преместен в Затвора Пазарджик след 11 месеца, т.е. не се съдържа искане в тази насока, поради което и не са ангажирани доказателства от страна на администрацията.

Ответникът по тази касационна жалба – Р.А.В., не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на същата.

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Р.А.В., чрез адв. С., с адрес ***, против Решение № 990 от 31.05.2022 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 403 по описа на съда за 2022 г., в частта, отхвърляща претенцията до пълния й размер от 100 000 лева.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено като се присъди цялото претендирано обезщетение.

Ответникът по тази касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., счита касационната жалба на Р.В. за неоснователна, тъй като същият „… не ангажира нови доказателства …, които биха променили обективната истина“.

3.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че касационните жалбите са неоснователни.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Р.А.В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периодите от 08.08.2015 г. до 20.07.2016 г. в Затвора - Пловдив, от 20.07.2016 г. до 04.11.2019 г. в Затвора - Пазарджик и от 04.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в Затвора - Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоши хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, мухъл); липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите; неотопляеми помещения, неклиматизирани и непроветрени, с липса на достатъчна осветеност; нарушение на определения режим за личен престой на открито, с което се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Р.А.В., сумата от 13 240.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.08.2015 г. до 10.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 10.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 100 000 лева, като неоснователна.

За да постанови този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затворите Пловдив и Пазарджик), съдът е допуснал свидетелски показания на свидетелите Т.Д.Т., Х.М.К.и М.А. А..

Въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни доказателствени средства), съдът е установил, следното от фактическа и правна страна:

През процесния период от 08.08.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба помещенията, които е обитавал Р.В. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и МНО „Задържане под стража“, са разполагали със студена течаща вода, със санитарен възел, като редовно е била подсигурявана и топла вода по график. Същите са разполагали с възможност за проветрение, осигурен е и пряк достъп на дневна светлина. Не е налице обективно проявление на посочените в исковата молба нарушения от страна на администрацията и за ищеца не е налице неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, поради което исканията на ищеца в тази им част се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на останалите изложени в исковата молба обстоятелства е установено, че за периодът на пребиваване в Арест гр. Пловдив от 08.08.2015 г. до 18.11.2015 г., общо в размер на 103 дни липсва опровергаване на изложените обстоятелства от страна на ответника, поради което на основание чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС те се приети за доказани. По отношение на престоя на Р.В. *** за времето от 18.11.2015 г. до 26.07.2016 г. от 363 дни е установено, че той е обитавал пренаселени помещения, в които за всеки от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., което е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. За неопровергани са приети и твърденията на ищеца, подкрепени и от изложените обстоятелства със събраните свидетелски показания, че тези помещения са с лоши битови и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там. Съдът е приел за доказано и наличието на дървеници и хлебарки, както и мишки в този период, независимо от това, че са били предприемани действия за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В този смисъл основателни според съда са и изложените от ищеца обстоятелства за престоя му в Затвора - Пазарджик за периода от 26.07.2016 г. до 09.01.2019 г., общо в размер на 897 дни. Констатирано е, че за същите, от страна на ответника не се представени доказателства, с които да опровергае изложеното в исковата молба, поради което на основание чл.

284, ал. 4 ЗИНЗС е прието настъпването на твърдените неимуществени вреди.

По отношение на периода на престоя на ищеца в Затвора - Пазарджик от 10.01.2019 г. до 04.11.2019 г., общо от 267 дни, е установено от представените писмени доказателства /справка рег. № 1527/15.03.2022 г. на Началника на Затвора/, че през този период липсва действия/бездействия на администрацията, довели до нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Ето защо относно посочените в исковата молба обстоятелства, за които се твърди, че уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност в ищеца през посочения период, е прието, че същите са недоказани.

По отношение престоя на ищецът в Затвора - Пловдив за периода 04.11.2019 г. до 10.11.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ са установени факти, свързани с нарушение на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, дължащи се на действия на затворническата администрация по настаняване на повече лица в спалните помещения, обитавани от ищеца, което е довело до пренаселеност и неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек. - нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, за общо 292 дни, за които на ищеца се дължи обезщетение.

Относно обстоятелства, свързани с недобрата осветеност на помещенията и тяхната неотопляемост, наличие на вредители и гризачи, нарушаване на режима, липса на престой на открито, липса на санитарен възел и постоянен достъп до течаща студена и топла вода, мухъл, липса на свеж въздух, е прието, че същите съгласно представените писмени доказателства от страна на ответника, са оборени. Според съда липсват и твърдените нарушения на хранителния режим на лишените от свобода. В този смисъл, е обоснован извод, че ищецът не е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Наведените от него основания за нарушения на затворническата администрация са приети за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, съдът е отчел така изясненото кумулативно въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода и задържането под стража, продължителността на нарушенията /общо 1655 дни/, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. За така установените нарушения на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС за период общо от 1655 дни е прието, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените от негова страна неимуществени вреди. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди е съобразен с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При това положение, съдът е приел, че следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 13240 /тринадесет хиляди двеста и четиридесет/ лева, като в останалата част за сумата до 100000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо този размер на главния иск (13240 лв.), е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.