Определение № 1002 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Варна, 15.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3984/17.01.2024г. от Б. И., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. П. Г., срещу определение № 15090/20.12.2023г. по гр. д. № 11222/2023г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Изразява несъгласие с правния извод на районния съд, че за молителя липсва правен интерес за установяване грешка в удостоверението от 29.09.2016 г. по чл. 3, ал. 2 от Наредбата по реда на охранително производство по чл. 542, ал.1, вр. чл. 547 от ГПК, основан на представените с молбата удостоверение за наследници от 2019г. Сочи, че удостоверение, издадено на основание чл. З, ал. 2 от Наредба № РД - 02- 2006 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено на името на Х. Т. Б. и удостоверение за наследници на Б. Х.в Т. посочват кръга на наследници на две различни лица. Излага, че второто удостоверение е представено на съда с оглед легитимирането на молителя Б. И. П. като наследник на Х. Т. Б.. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение.

С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, поради което не следва да се връчва препис от частната жалба на насрещната страна, на основание чл. 130, изр. второ от ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните 1 съображения:

Производството по гр. д. № 11222/2023г. по описа на ВРС е образувано п о предявени от Б. И. П. срещу Община Варна молба за отстраняване на грешка в удостоверение за наследници, издадено на 29.09.2016г. на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-06 от 24.04.2012г., както и да бъде признато, че Й. Т. К. не е наследник на Х. Т. Б., бивш гражданин на гр. Варна, починал на 15.02.1951г.

С исковата и уточняваща молба ищецът сочи, че е правнук и наследник по закон на Х. Т. Б., роден на 06.12.1870г. и починал на 15.02.1951г. Ищецът поддържа, че по негово искане, на 29.09.2016г. Дирекция „ИАО“ при район „Одесос“, Община Варн му е издала удостоверние за наследници на Х. Т. Б., съгласно което лицето Й. Т. К. е внук на Х. Т. Б.. Излага, че Й. Т. К. не може да бъде внук на Б., защото е посочено, че е роден 15.06.1903 г., а единствения син на Х. Т. Б. е роден на 06.05.1912г. Сочи, че с молба от 23.05.2023г. е поискал да бъде заличено лицето Й. Т. К. от кръга на наследниците на Х. Т.

Б., но с писмо от 06.06.2023г. ответната страна го е уведомила, че удостоверенията се издават въз основа на регистъра на населението, което изключва възможността длъжностното лице да прави каквито и да е било корекции на тези данни. Съобразно дадените от съда указания с уточнителна молба сочи, че удостоверението по чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД -02-2006/24.04.2012г. не е за наследници, но към датата на която е издадено е имало значението на такова, поради което също е официален документ и има материално - правна доказателствена сила. Излага, че Й. Т. е посочен като наследник на Х. Б., а не на Б. Х.в Т. по причина, че Т. не е син на Т., защото е роден преди него. Поддържа се, че Х. Т. Б. е собственик на реституирани земеделски земи, а за доброволна делба на наследството му по закон се изисква участието на всички наследници, като фигурирането на лицето Й. Т.

К. в процесния документ е абсолютна пречка за това.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, като първоинстанционният съд е приел, че по молбата за поправка на грешка в удостоверение за наследници, издадено на 29.09.2016г. на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-06 от 24.04.2012г., за ищеца липсва правен интерес от провеждането му. Посочил е, че издаденото удостоверение има материалната доказателствена сила единствено относно факта за обективно наличие на запис в регистъра на населението относно обстоятелството, че Й.

К. е внук на Х. Б., но не и наличието на родствена връзка между Х. Б. и Й. К..

Освен това намира, че в представеното удостоверение за наследници на починалия Х. Б. от 11.01.2019г. не се съдържа запис за лице Й. К. като наследник на прадядото на ищеца.

Относно втория иск да бъде признато, че Й. Т. К. не е наследник на Х.

Т. Б., бивш гражданин на гр. Варна, починал на 15.02.1951г., съдът е приел, че ищецът не е отстранил в срок констатираните нередовности, а именно да посочи надлежен ответник, както и да обоснове правния си интерес от воденето на подобен иск предвид изложеното по-горе относно наличието в негово държане на официален удостоверителен документ, който по несъмнен начин изключва качеството на Й. Т. К. на наследник по закон на Х. Т. Б..

2

Настоящият съдебен състав намира обжаланото определение за правилно, поради следните съображения:

Охранителното производство по чл. 542 от ГПК е допустимо само в случай, че даден факт с правно значение, за който е предвидено удостоверяване чрез документ, съставен по надлежен ред, не е бил съставен, или макар и съставен, е изгубен или унищожен. Това производство касае несъставяне, изгубване или унищожаване на акт за гражданско състояние, който е част от регистъра за гражданско състояние. По реда на чл. 547 от ГПК може да се поправят грешки в документите по чл. 542, но само когато закон не предвижда друг ред за поправянето им. Фактите, подлежащи на установяване с акт за гражданско състояние са раждане, брак и смърт, но не и наследяване. Охранителното производство по чл. 542 от ГПК е допустимо за установяване на онези факти, които имат значение за определяне на наследниците на дадено физическо лице.

При спор относно съществуването на едно правоотношение, лицето, което има интерес да го установи, разполага с иска по чл. 124, ал. 3 от ГПК, който се предявява срещу страната, с която има правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес. Исковото производство по чл. 124, ал. 3 от ГПК за установяване на оспорено наследствено правоотношение е допустимо, доколкото има правен интерес от предявяването му /в този смисъл определение № 663 от 17.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 485/2011г., IV г.о./.

В конкретния случай, в исковата молба не се твърди, че за факт от правно значение, имащ отношение към наследственото правоотношение, не е бил съставен документ и това да не може да бъде сторено или съставеният е бил унижощен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, поради което следва да се приеме, че охранителното производство по чл. 542 от ГПК не може да намери приложение. До подобен извод се стига и по отношение производството по чл. 547 от ГПК , тъй като с удостоверението за наследници не се установява правно значим факт по смисъла на чл. 542 от ГПК.

По отношение на предявения установителен иск: Ищецът твърди да е наследник на Х. Т. Б. и оспорва качеството на наследник на лицето Й. Т. К., което е посочено като внук на Б. в удостоверение, издадено въз основа на регистъра на населението. Както бе отбелязано, пасивно легитимиран да отговаря по иск за установяване на наследствено правоотношение, би било лицето, което оспорва материалните права на ищеца във връзка с наследяването на Х. Б. или неговите наследници, но не и Община Варна.

Отношенията между ищеца и посочения ответник са административноправни, а не материалноправни, доколкото помежду им не съществува спор за субективни права, който да поражда необходимост от разрешаването му по исков ред. Ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да посочи надлежен ответник по предявения установителен иск и исковата молба е останала нередовна в тази й част.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

3

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 15090/20.12.2023г. по гр. д.

№ 11222/2023г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4