Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5805 от 26.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25287/2025
Вид
Решение № 5805
Подписан
26.03.2026
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.333 · Кодекс на труда
  • чл.333, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.344, ал.3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 5805 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110125287 по описа за 2025 година

Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.

К. П. С. е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „Медицински център Света Екатерина“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 44/23.04.2025г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратен трудовият договор между страните, считано от 23.04.2025г., за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „лекар гастроентеролог“ и за присъждане на сумата от 1560 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 23.04.2025г. – 23.12.2025г., вкл. (съгласно уточнителна молба от 21.05.2025г. – л.15 от делото). Следва да се посочи, че искане за изменение на паричния иск чрез отпадане на част от претендирания период и намаляване на размера на претенцията не е заявено до приключване на съдебното дирене, а едва в срока за писмена защита по делото, поради което искането не е своевременно направено (чл.214, ал.1 ГПК) и съдът не дължи произнасяне по същото.

С исковата молба процесното уволнението е атакувано с довод, че липсва елемент от фактическия състав на прекратителното основание по чл.325, ал.1, т.1 КТ, а именно ответникът не е спазил законния 7 – дневен срок за уведомяване на ищцата, че предложението й за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието. При това следвало да се презюмира, че предложението не е прието. Ищцата посочва, че не е получавала писмено становище от работодателя, с което да е удостоверено постигнатото съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се и на обстоятелството, че е била в отпуск по болест от 14.04.2025г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на отправено на 16.04.2025г. заявление от ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и на това, че заповедта за прекратяване на трудовия й договор е връчена на ищцата в 7 – дневен срок - на 23.04.2025г. При това съгласието на работодателя за приемане на предложението на ищцата било изразено чрез издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор в законния срок. Отделно от това ищцата била уведомена за съгласието на управителя на дружеството още на 1

17.04.2025г. по телефон от отдел „личен състав“ на ответника. На 24.04.2025г. ищцата подала молба до управителя за назначаването й отново при същия работодател, която молба не била уважена. От молбата за повторно назначаване ставало ясно, че ищцата е била запозната с даденото от работодателя съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ирелевантно било обстоятелството, че на ищцата е издаден болничен лист за периода 09.04.2025г. – 12.05.2025г., доколкото не било спорно нито че на 16.04.2025г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито че на 23.04.2025г. й е била връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор. Възразява относно продължителността на заявения период на обезщетението за оставане без работа поради уволнението, който по закон бил ограничен до 6 месеца.

Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по трудов договор № РД – 19-91 / 26.10.2013г. ищцата К. П. С. е назначена при ответника „Медицински център Света Екатерина“ ЕООД на длъжността „лекар гастроентеролог“.

Трудовият договор е сключен при непълно работно време – 2 часа, и при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 195 лева.

Не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 16.04.2025г. ищцата е подала писмено заявление № 35/16.04.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 23.04.2025г. (л.23).

Не е спорно също така, че ответникът е издал заповед № 44/23.04.2025г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ във връзка с постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните с вх. № 35 и писмено заявление от 16.04.2025г., е прекратил трудовия договор, считано от 23.04.2025г. (л.5). Не се спори, а и видно от отбелязването върху заповедта за прекратяване на трудовия договор, последната е връчена на ищцата на 23.04.2025г.

Неоснователно е позоваването на закрила при уволнение поради ползван отпуск за временна неработоспособност към датата на уволнението. Закрилата при уволнение по чл.333 КТ обхваща изчерпателно посочени уволнителни основания, сред които не попада процесното прекратително основание по чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие между страните. От това следва, че е неприложима нормата на чл.333 КТ и следователно законосъобразното прекратяване на трудовия договор не е предпоставено от предварително дадено разрешение от Инспекцията по труда. При това за законността на уволнението в случая е ирелевантно дали към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата е започнала ползването на отпуск поради временна неработоспособност. Следователно спорът за уволнението следва да бъде разгледан по същество – арг. чл.344, ал.3 КТ.

Фактическият състав на прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, включва писмено предложение на една от страните по трудовото правоотношение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Трудовият договор се счита за прекратен при съвпадение на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като предложението следва да е прието в 7 – дневен срок и приемането да бъде съобщено на страната, отправила предложението, в същия срок.

В конкретния случай се установява, че инициативата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие изхожда от ищцата, видно от подаденото от нея на 16.04.2025г. заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ответникът 2

(работодател) е приел предложението, след като в предвидения по закон 7 – дневен срок за приемане на предложението е издал на 23.04.2025г. заповед за прекратяване на трудовия договор, която е връчена в деня на издаването й. Както е прието в решение № 4 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., IV г. о., ГК и решение № 258 от 23.09.2023г. по гр.д. № 1231/2012г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника/служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, както е направено в случая. При това неоснователни са доводите на ищцата, че ответникът, спрямо който е отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, следва да е уведомил ищцата за приемане на предложението в изричен акт, различен от издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, след като връчването на заповедта за уволнение е извършено в законния срок. С издаването на заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят обективира приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор и уволнителната заповед изразява категорично и безусловно волята на работодателя трудовият договор между страните да престане да съществува занапред. Налице са съвпадащи волеизявления на двете страните за прекратяване на трудовия договор съгласно изискванията на чл.325, ал.1, т.1 КТ. След като уволнителната заповед е връчена на ищцата в 7 – дневен срок от отправяне на предложението, работодателят е спазил и законният срок да уведоми ищцата, че предложението й е прието.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая дори се установява, че ищцата е била уведомена и преди връчване на оспорената заповед, че предложението й е прието, като уведомяването за това е било извършено устно. Законът изисква съгласието за приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор да е дадено в писмена форма, като уведомяването на насрещната страна в законния срок за това, че предложението й е прието може да бъде и устно – в този смисъл е решение № 521 от 30.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2002 г., III г. о. В подкрепа на твърдението на ответника, че ищцата е била уведомена и устно в законния срок за приемане на предложението й като свидетел е разпитана Борислава Кюркчиева. Същата посочва, че от 20.04.2023г. работи при ответника на длъжността „човешки ресурси“. Свидетелката познавала ищцата, която започнала работа при ответника на 30.10.2023г. На 16.04.2025г. ищцата се явила в кабинета на свидетелката и заявила желание трудовият й договор да бъде прекратен, като същата попълнила бланка за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. На същия ден свидетелката уведомила управителя на ответното дружество за подаденото от ищцата заявление и управителят дал положителен отговор по отправеното предложение. Още на същия ден свидетелката се обадила по телефона на ищцата и й съобщила, че трудовият договор ще бъде прекратен, считано от желаната от нея дата и че следва да се яви за получаване на документите си. На 23.04.2025г. ищцата лично получила заповедта за прекратяване на трудовия договор и се подписала на всички необходими документи. На следващия ден ищцата отново се явила при работодателя с искане да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовия договор, защото разбрала, че при основанието, на което трудовият й договор е бил прекратен, не й се следвало обезщетение от системата за обществено осигуряване. Управителят на ответника отказал да измени основанието за прекратяване на трудовия договор. Ищцата направила изявление, че ще последват проблеми за ответника. В същия ден ищцата подала молба за назначаването й на пълен работен ден при ответника, която молба не била уважена от управителя на ответника. Свидетелката по телефон съобщила на ищцата, че молбата й не е одобрена, като насреща получила отговор „Е, и ?“ и телефонният разговор бил прекъснат.

Съдът цени така събраните свидетелски показания, които са последователни и съответни на останалите събраните по делото писмени доказателства, включително кореспондират и с приетата като доказателство по делото писмена молба от ищцата с вх. № 57/25.04.2025г.

(л.24), адресирана до управителя на ответника, с която ищцата е пожелала да бъде назначена 3 на основен трудов договор (8ч.) поради прекратяване на трудовия й договор с ответника.

Обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.176 ГПК, нямат доказателствена стойност, защото същите не съдържат признание на неизгодни за ищцата факти и съобщеното от ищцата при отговор на поставените от насрещната страна въпроси не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.

От горното следва, че е осъществен фактическият състав за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие между страните. При това прекратяването на трудовия договор е законосъобразно извършено и искът по чл.333, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователни са и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, които също следва да се отхвърлят.

По разноските:

При изхода на делото само ответникът има право на разноски, като на същия следва да се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева, плащането на което е доказано посредством представенo извлечение от операции по банкова сметка.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.