Решение № 3733 от 25.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11818 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 156736 от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 912/2017 г., по описа на СРС, 88-ми състав Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000 евро, представляваща договорна лихва по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.-Р.-А.ЕООД, ЕИК *******, Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН **********.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от името на Б.В.Д. и Н.К.Г., чрез назначения им по делото особен представител – адвокат С.П. е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в частта, с която Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят в полза на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 10 000 евро, представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 10 000 евро, представляваща договорна лихва по сключен между страните Договор за паричен заем от 12.12.2013 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се, че представената като доказателство по делото вносна бележка установява, че на 12.12.2013 г., ищецът е внесъл по сметка с титуляр „Е.-Р.-А.“ ЕООД сумата от 10 000 евро с основание „захранване на сметка“, но не и обстоятелството, че „Е.-Р.-А.“ ЕООД се е задължило да върне тази сума. Поддържа се, че от представената по делото разписка, изходяща от ответниците Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН ********** не се доказва съществуването на договор за заем между ищеца и Е.-Р.-А.“ ЕООД.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне в цялост на предявените искове спрямо ответниците Н.К.Г., ЕГН ********** и Б.В.Д., ЕГН **********.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – М.В.С., чрез адв. П.А.. Излагат се съображения за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват в производството всички елементи от фактическия състав на договора за заем.

Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява по делото, че ответниците дължат връщане на дадената им в заем парична сума, както и договорна лихва, за която се твърди, че е свободно договорена между страните в разписката от 12.12.2013 г.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 16.11.2016 г. с искова молба, подадена от името на М.В.С. против Б.В.Д. и Е.-Р.-А.ЕООД, с която е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди В.С. против Б.В.Д. и Е.-Р.-А.ЕООД да заплати на М.В.С. суми, както следва: 1/ сумата от 10 000 евро, представляваща главница по договор за паричен заем, сключен между страните в производството на 12.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2016 г.; 2/ сумата от 10 000 евро, представляваща договорна лихва върху заетата сума за периода на действие на договора за паричен заем.

В исковата молба се поддържа, че във връзка с намерения на ответника Г. да разшири дейността на фирмата си / Е.-Р.-А.ЕООД/, същият помолил ищеца да отпусне заем на фирмата му, с оглед бъдещи краткосрочни инвестиции на дружеството с голяма възвръщаемост на паричните средства. Твърди се, че Г. посочил като гарант по заема себе си и ответника Д.. Сочи се, че двамата ответници Д. и Г. посочили банкова сметка ***

– Р. – А. ЕООД, по която ищецът да преведе сумата от 10 000 евро, както и че на 12.12.2013 г., ищецът посетил офис на

Българо-американска кредитна банка, където внесъл в брой на каса уговорената сума. Поддържа се, че по-късно през същия ден била проведена среща между ищеца С. и ответниците Г. и Д., при която последните поели ангажимент за връщане на заетата на Е.-Р.-А.ЕООД парична сума, за което подписали разписка, с която поели солидарна отговорност за връщане на сумата най-късно до 25.12.2013 г., като встъпили в дълг по отношение на неформалния договор за заем, сключен между ищеца и Е.-Р.-А.ЕООД. Твърди се, че съгласно подписаната от ответниците Г. и Д. разписка, последните се задължили най-късно до 25.12.2013 г. да върната на ищеца С. сумата от 20 000 евро, от която 10 000 евро била договорена като възнаградителна лихва, дължима за периода 12.12.2013 г. – 25.12.2013 г., по повод предоставения на Е.-Р.-А.ЕООД паричен заем.

Поддържа се, че заетата сума не му е върната от ответниците, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на процесните осъдителни искове.

В срока по чл.

131 ГПК от името на ответника Б.В.Д., чрез назначения му особен представител адвокат С.П. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Излагат се твърдения, че ответникът Д. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което същите са недопустими по отношение на него. В тази връзка се сочи, че видно от представената вносна бележка, сумата от 10 000 евро е получена от „Е.-Р.-А.“ ЕООД, респективно, че ответникът Д. е лице чуждо на правния спор и не е надлежна страна в процеса. Поддържа се, че от представената по делото разписка не може да се установи наличието на заемен договор. В тази връзка се сочи, че поетото задължение може да произтича от друг източник. Оспорва се, че ответникът Д. е изразявал воля да встъпи в дълг по отношение на задължения, произтичащи от твърдения в исковата молба неформален договор за заем, сключен между ищеца и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД. Излагат се съображения за нищожност на твърдения в исковата молба договор за заем, поради противоречието ѝ със ЗКИ вр. чл. 252 НК. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви.

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника Н.К.Г., чрез назначения му особен представител адвокат С.П. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Излагат се твърдения, че ответникът Г. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, поради което същите са недопустими по отношение на него. В тази връзка се сочи, че видно от представената вносна бележка, сумата от 10 000 евро е получена от „Е.-Р.-А.“ ЕООД, респективно, че ответникът Г. е лице чуждо на правния спор и не е надлежна страна в процеса. Сочи се, че в закона не е регламентирана лична отговорност на съдружник или управител за задължения на капиталово дружество.

Поддържа се, че от представената по делото разписка не може да се установи наличието на заемен договор. В тази връзка се сочи, че поетото задължение може да произтича от друг източник. Оспорва се, че ответникът Г. е изразявал воля да встъпи в дълг по отношение на задължения, произтичащи от твърдения в исковата молба неформален договор за заем, сключен между ищеца и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД. Излагат се съображения за нищожност на твърдения в исковата молба договор за заем, поради противоречието ѝ със ЗКИ вр. чл. 252 НК. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 88-ми състав, решение за валидно и допустимо.

По правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД.

Съгласно чл.

240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друг заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да бъде установено по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: сключено между ищецът М.В.С., в качеството на заемодател, и „Е.-Р.-А.“ ЕООД, с качеството на заемател, валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора; предаване на сумата по договора от ищеца на ответника; настъпила изискуемост на задължението за връщане на заетата сума; наличие на валидно възникнало съглашение между ищеца М.В.С. и ответниците Б.В.Д. и Н.К.Г., по силата на което последните са встъпили като съдлъжници в задължението на „Е.-Р.-А.“ ЕООД по сключен с М.В.С. договор за заем.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор. За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.

Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна форма.

В процесния случай се твърди, че на 12.12.2013 г. между ищеца М.В.С. и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД е сключен неформален договор за заем, по силата на който „Е.-Р.-А.“ ЕООД, чрез управителя си и едноличен собственик на капитала, е изразило воля за получаването на паричната сума от 10 000 евро, при поето правно задължение да върне полученото. Като съобрази твърденията, обективирани в исковата молба и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не може да се направи извод за наличие на първата от изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно сключено 12.12.2013 г. между ищеца М.В.С. и ответника „Е.-Р.-А.“ ЕООД валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора. За установяване на това обстоятелство по договора е представена вносна бележка от 12.12.2013 г. по силата на която М.В.С. е превел по сметка на „Е.-Р.-А.“ ЕООД сумата от 10 000 евро с основание на превода „захранване на сметка“.