Решение № 986 от 28.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200373 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. Е. Б. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 38-102/17.11.2022г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1, т.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Намира за невъзможно лице-чужд гражданин, което не се намира на територията на Република България, да бъде идентифицирано по реда на ЗМИП. Позовава се на нормите на чл.56 и сл. от Кодекса на международното частно право, според които правният статут на физическите лица се определя от отечественото им право.

Изтъква, че документът за самоличност не е единственото средство за идентификация на лицата, като счита за приложимо изключението по чл.53, ал.7, вр. чл.55, ал.1, т.8 от ЗМИП за идентифициране и проверка без представяне на копие от документ за самоличност. Твърди, че пълномощникът, присъствал при изповядването на сделката, не е администратор или обработващ лични данни и не е бил оправомощен да копира и разпространява личните данни на купувача. Твърди, че е възприел като подходящ способ за идентифициране данните от поставения в представените му документи официален печат на „Консулска служба“ на 1

Република България, съдържащ актуалните идентификационни данни на лицето Р. И.. Идентификацията на последната била потвърдена и от друго присъстващо в производството лице. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като привежда допълнителни доводи за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил помощник-нотариус по заместване при нотариус Л. П. Б.-Г.а, с район на действие Районен съд-Варна и регистрационен №116 на нотариалната камара. В това си качество, на 05.10.2021г. той изповядал договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който лицата Х. О. О. и С. О. О. като продавачи продали на Р. И.- гражданин на Република Словакия, притежаваните от тях идеални части от поземлен имот, намиращ се в гр.Варна. Страните не присъствали при изповядването на сделката, а били представлявани от пълномощник-адв.Г. И. Д.. Заплатената от купувача цена била в общ размер на 50 000 лева. Сделката била обективирана в нотариален акт №57, том III, рег.№7697, дело №411 от 2021г. Жалбоподателят обаче не изискал представянето на официален документ за самоличност на И. преди сключването на договора и копие от такъв не било приложено към клиентското досие по изповяданата сделка.

Впоследствие със Заповед №ФР-9-46/22.03.2022г. на директора на САД „Финансово разузнаване“ на ДАНС било възложено извършването на проверка на нотариус Б.-Г.а и помощник-нотариус по заместване Б. за спазване изискванията на ЗМИП. В хода на проверката било изискано 2 клиентското досие по изповяданата сделка, включително документи и информация, обективиращи извършването на идентификация на клиентите.

Жалбоподателят представил наличните документи с протокол за доброволно предаване от 31.03.2022г., след запознаване с които проверяващите установили, че в досието не е приложено копие от официален документ за самоличност на купувача И..

Във връзка с тези констатации на 17.08.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на задължен субект по чл.4, т.14 от ЗМИП, не е идентифицирал представляваната Р. И., гражданин на Република Словакия, чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, преди изповядване на сделка чрез представител (пълномощник) с предмет покупкопродажба на недвижим имот. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 17.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното лице било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева за извършено нарушение на чл.65, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката К. Т. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

От приложените писмени доказателства с най-голямо значение са: нотариален акт за покупко-продажба от 05.10.2021г., Декларации от Р. И., Констативен протокол от извършена проверка по Закона за мерките срещу изпирането на пари и др., които кореспондират на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от

3 административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и наказващият орган притежават необходимата компетентност, по силата на чл.123, ал.1 от ЗМИП.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Допуснатата в акта техническа грешка при изписването на държавата, чийто гражданин е купувача И., законосъобразно е отстранена при издаването на наказателното постановление, по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че в жалбата по начало не се съдържат възражения относно спазването на процесуалните правила при провеждането на административнонаказателното производство.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Една от предвидените в ЗМИП м ерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, е комплексната проверка на клиентите (чл.3, т.1 от посочения закон). По силата на чл.10, т.1 от ЗМИП в комплексната проверка на клиентите се включва идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници.

Според изискванията на чл.15 ал.1 от ЗМИП преди сключването на случайна сделка по чл. 11, ал. 1, т. 2 (а именно-такава на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро), следва да се прилагат мерките за комплексна проверка на клиентите по чл. 10, т. 1 и 2. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗМИП възлага задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента на лицата по чл.4. От своя страна чл.4, т.14 визира нотариусите и помощник-нотариусите по заместване като лица, за които мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са задължителни. Същевременно разпоредбата на чл. 65, ал.1 от с.з. задължава лицата по чл. 4 да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата 4 по чл. 4 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

Съгласно чл.53 ал.1 от ЗМИП идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Според § 1 т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП „официален документ за самоличност" е документ по смисъла на: а) член 13 и чл.14 ал.1 от Закона за българските лични документи, който касае единствено българските граждани; б ) параграф 1 т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България – „паспорт или заместващ го документ за пътуване“; в ) член 21 ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства – „лична карта или паспорт“; г) документ за самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място на раждане на лицето и гражданство. Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

В разглеждания случай жалбоподателят, като помощник-нотариус по заместване, се явява задължено лице по чл.4, т.14 от ЗМИП. Същевременно процесната сделка е на стойност 50 000 лева, т.е.-над левовата равностойност на 15 000 евро, като е извършена чрез представител. Следователно по силата на цитираните разпоредби Б. е имал задължение да извърши комплексната проверка на клиентите, включваща и идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници, в случая – да идентифицира по надлежния за това ред представляваната Р. И. чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че при изповядването на сделката не е бил представен документ за самоличност на купувача И. и не е било снето копие от такъв. Следователно жалбоподателят, като лице по чл.4, т.14 от ЗМИП, действително е нарушил изискванията на чл.65, ал.1, вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗМИП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

5

Неоснователни са доводите за липса на нарушение, изложени в жалбата, във връзка с обстоятелството, че купувача е гражданин на друга държава и не се е намирал на територията на Република България при сключването на сделката. След като се касае за сделка, сключена на територията на страната, нормите на ЗМИП следва задължително да намерят приложение. (Мерките по този закон срещу изпирането на пари се прилагат дори и когато престъплението, посредством което е придобито съответното имущество, не попада под юрисдикцията на Република България –чл.2, ал.3 от Закона). В случая също така не се касае за въпрос, свързан с правния статут на представляваното лице (предвид доводите за приложимост на чл.56 от КМЧП), а за императивно установен в ЗМИП ред за идентифициране на страните по сделки, отговарящи на определени условия. Следователно идентифицирането на купувача е следвало да бъде осъществено именно съобразно изискванията на ЗМИП, независимо гражданин на коя държава е.