Решение № 886 от 25.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Бургас, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120201962 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. С. С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П. Н. – БАК, с посочен съдебен адрес: ****************** срещу Наказателно постановление № 23-0434-000231/24.04.2023 г. , издадено от Началник група 02 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и материалния закон. Конкретни доводи не се навеждат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. П. Н. – БАК, като и двамата поддържат жалбата Адв. Н. – БАК допълва, че е останало недоказано извършването на твърдяното административно нарушение, поради което и пледира за неговата отмяна. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган - Началник 02 РУ- Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за 1 обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото НП е било надлежно връчено на 02.05.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 04.05.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 06.04.2023 г., около 21.50 часа жалбоподателят заедно с приятелката си – св. М.А. се намирал на паркинга на МОЛ „Галерия“ в гр. Бургас, където бил паркиран управлявания от него лек автомобил „БМВ 530” с рег. № А*******МХ. По същото време на паркинга се намирали и полицейски служители от 02 РУ-Бургас, сред които и св. С. Т. – ст. полицай към управлението. Жалбоподателят потеглил с автомобила си с намерение да напусне паркинга, като при излизането си задните гуми на автомобила превъртели и това издало характерен шум. Полицейският служител Т. преценил, че се касае за умишлено превъртане на гумите, което квалифицирал като т.нар. „дрифт“, поради което и спрял лекия автомобил и съставил срещу водача АУАН с бл. № 337632/06.04.2023 г., квалифицирайки нарушението като такова по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения и получил препис от него. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 24.04.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания - „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира показанията на разпитания полицейски служител, като отчита, че в тях самият той заявява, че не е сигурен на какво се дължи приплъзването на гумите на автомобила и дали не се касае за изтърваване на съединителя.

Съдът кредитира в основните им части и показанията на св. А., отчитайки близките й отношения с жалбоподателя, които сочат на потенциална пристрастност и стремеж за представяне на фактите в максимално изгодна за приятеля й светлина. Именно поради тези обстоятелства съдът не кредитира заявеното от нея, че автомобилът въобще не е завъртял гумите си, доколкото това противоречи на показанията на св. Т.. В останалите им части показанията на свидетелката са логични и последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което и няма пречка да се кредитират.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

2

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група 02 РУ-гр.Бургас, който към дата 24.04.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – ст. полицай към 02 РУ-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Въпреки това съдът счита, че деянието е останало недоказано.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП – „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая паркингът на търговския център в гр. Бургас безспорно е „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че С. е санкциониран за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, а за извършване на т.нар. „дрифт“. В ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика то е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който наймного отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в 3 резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (Решение № 909 от 20.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020 г.) и други подобни.

В случая, по мнение на съда, поведението на С. не съответства на вмененото му нарушение. Видно от показанията на св. Т. – това, което обективно се е случило, се изразява в превъртане на задните гуми на автомобила, без той да се върти умишлено около остта си, без да се приплъзва по пътя или да навлиза странично в завой и т.н. По мнение на самия полицейски служител – не може да се установи дали се касае за умишлено поведение или за инцидентно изпускане на съединителя, което да е довело до въпросното превъртане на гумите. Не може да се подмине и обстоятелството, че автомобилът е със задно предаване, а на съдът (както и на повечето жители на гр. Бургас) е служебно известно, че настилката на паркинга в МОЛ Галерия е доста гладка. Тези две обстоятелства неминуемо също обективно подкрепят тезата на жалбоподателя за инцидентно изпускане на съединителя и неволно превъртане на гумите на автомобила.

При тези факти по мнение на съда – АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на всички факти по обвинението, не е ангажирал категорични доказателства, от които да може да се направи извод за преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, поради което и нарушението е останало недоказано, а от там и обжалваното НП следва да се отмени. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например – Решение № 552/25.05.2023 г. по к.н.а.х.д. № 500/2023 г. на АдмС-Бургас.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед на изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им и е представил доказателства за реално сторени такива в размер на 1400 лева за заплатен в брой адвокатски хонорар (л. 26). АНО не е направил възражение за прекомерност, поради което и цялата претендирана сума следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0434-000231/24.04.2023 г., издадено от Началник група 02 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на А. С. С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок 4 от 12 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: 129009742 да заплати на А. С. С. с ЕГН: ********** сума в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на установените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5