Решение № 437 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110103790 по описа за 2022 година

Производството е исково по исковата молба на „..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез адв. Г. спрямо С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „В.... Б.“ №101.

Ищецът твърди, че между „Б...“ ЕАД и ответника били сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ... от 27.01.2018 г. и 21.05.2018 г. при общи условия и при използване на договорен тарифен план. Въз основа на сключените договори доставчикът на далекосъобщителни услуги издал 4 броя фактури за периода от 08.05.2018 г. до 08.09.2018 г. на обща стойност 167,19 лв. Поради незаплащане на фактурираната стойност в срок, операторът прекратил едностранно договора з а доставка на далекосъобщителни услуги, като на 09.10.2018г. е издал и крайна фактура № ... На 11.09.2018 г. процесният абонамент бил деактивиран.

С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б...“ ЕАД и „С. Г. Г..” ЕАД вземането на кредитора към ответника било прехвърлено, като впоследствие бил сключен и договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г.

Г..” ЕАД и „..” ЕООД, в резултат на което се излага, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника. При горното се предявява настоящият иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 152,19 лв., представляваща незаплатена сума за периода от 1

08.05.2018г. до 08.09.2018г. по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 27.01.2018г. и 21.05.2018г., сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021г. по ч.гр.д. № 37107/2021г. на СРС, 144 с-в., която е оспорена в срок. Претендират се и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който не оспорва, че е било налице валидно облигационно правоотношение между него и „Б...“ ЕАД за процесния период. Оспорва да е бил уведомен за извършената цесия, като релевира и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.

Отделно от това се оспорват и представените документи по делото като се навежда, че те не доказват наличието на цесия и вземане на това основание.

Ангажират се доказателства.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като с доклада си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно облигационно отношение между „Б...“ ЕАД и ответника, както и че за процесния период „Б...“ ЕАД реално е доставяло далекосъобщителни услуги по договори с кл.

№ ... на посочената в исковата молба цена.

От приложеното ч.гр.дело № 37107/ 2021. по описа на СРС се установява, че със заповед № 4231/ 05.07.2021г. в полза на ищеца „..“ ЕООД е установено съществуването на вземания спрямо ответника С. Ю. А. за сумата о т 152.19 лева – като вземане за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по фактури по договор за кл. № .../ 27.01.2018г.

Тези фактури са със следните номера и стойности, подробно описани в исковата молба, а именно: с № 1247911288/ 08.06.2018г. за периода от 08.05.2018г. до 07.06.2018г., в размер на 85.76 лева с падеж 25.06.2018г.; фактура с № 1249578742/ 08.07.2018г. за периода от 08.06.2018г. до 07.07.2018г. на стойност от 62.98 лева и с падеж на плащане до 25.07.2018г., по фактура с № 1251243788/ 08.08.2018г. за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г. в размер на 63.84 лева със срок на плащане до 25.08.2018г. и фактура с № .../ 09.09.2018г. на стойност от 1.34 лева за периода от 08.08.2018г. до 07.09.2018г.

2

Страните не спорят по факта, че са били страни по исковия договор, както и че са били доставяни услуги по него на стойността, която се претендира от ищеца или в размер на 152.19 лева.

Не се спори, че на основание чл. 50, т.6, б.в от ОУ във вр. с чл. 43, 1 от ОУ договорът между страните е прекратен поради неплащане на исковите суми.

Видно е от договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. и от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., че ... ЕАД на датата 16.10.2018г. е прехвърлила на С.Г.Г.. ООД възмездно вземанията си от трети физически и юридически лица, възникнали на основание сключени помежду им договори, които вземания са описани в приложение № 1. Видно от представеното извлечение от приложение 1 към договора за цесия от 01.10.2019г., което не се оспорва, че в приложенията и по двете цесии фигурира и задължението на ответника С. за сумата от 152.19 лева.

Няма спор и не се твърди от страна на ответника, че от негова страна не е извършвано плащане на стойности по издадените от ... фактури.

При тези доказателства и на установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Безспорно се установи, че между трето по делото лице – „Б...“ ЕАД и ответника е възникнало и е съществувало облигационно правоотношение, по което доставчикът на телекомуникационни услуги е предоставял на ответника такива за трафик на данни, при посочени в договора тарифни планове, чиято стойност и доставка не се оспорва от ответника.

При тези факти съдът намира искът за главница, която е стойност на тарифирани разговори за периода от 08.05.2018г. до 09.09.2018г. за основателен и доказан. Установи се, че ответникът е бил абонат на основание сключени договори за абонаментни услуги през исковия период, за ползването на които са издавани и осчетоводени исковите фактури, които са на обща стойност от 213.92 лева и от които се търси само част от нея в размер на 152.19 лева. Тези суми не са били платени от ответника вкл. и към датата на сключване на договора за цесия.

Същите тези вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. – първият между ... ЕАД и СГ Г..

3

ООД, а вторият между СГ Г.. ООД и ищеца „..“ ЕООД, съдът намира за законосъобразни – с ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника, индивидуализирано в техните приложения и обвързващи длъжника – ответника по тях. Неоснователно е и възражението на ответника относно обстоятелството, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за сключената цесия и то при мотиви на съда, че длъжникът следва да се счита надлежно уведомен най-малко заради сезиране на съда за тези вземания спрямо него с уведомление за цесията като приложение към исковата молба, в който смисъл е и константната практика на ВКС - Р № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о. – , а такива са приложени - виж л.21. Или искът за такси за мобилни услуги като доказан и основателен следва да бъде уважен изцяло.

Възражението за давност е неоснователно. Вземанията са периодични и се покриват с кратката, тригодишна давност на основание чл. 111, б.в от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК на 25.06.2021г. като с давност, която би погасила задълженията към ищеца, биха били покрити всички задължения за периода извън 25.06.2018г. до 25.06.2021г. , а както се установи по делото задълженията са с най-ранен период за плащане на 25.06.2018г. или за същите не е изтекъл срока за принудителното им събиране и установяването им по съдебен ред и като основателни и доказани исковите претенции следва да бъдат уважени.

Съдът установи, че претенцията за мораторна лихва в размер на 33.74 лева за периода от 25.09.2018г. до 30.11.2020г – предмет на заповед с № 4231/ 05.07.2021г. не е заявена с исковата молба в указания от съда едномесечен срок и в тази част исковата молба следва да бъде обезсилена.

Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски – в исковото и заповедното такова. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част от исковата претенция или в общ размер на 410 лева – по 180 лева за възнаграждение на адвокат по двете производства и по 25 лева за държавна такса по гр.дело с № 3790/ 2022г. и ч.гр.дело с № 37107/ 2021г. по описа на 4

СРС.

Възражението за прекомерност на платените адв. възнаграждения е неоснователно тъй като същите са в размер под минимално определения по Наредбата за минималните възнаграждения на адвокати – чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ и чл.7, ал.7 от НМРАВ.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в полза на „..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез адв.Г. съществува спрямо С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр. /адрес/ вземане за следната сума: сумата от 167,19 лв. като стойност на предоставени и ползвани стойности на далекосъобщителни услуги по договори за предоставяне с клиентски № .../ 27.01.2018 г. и от 21.05.2018 г. при общи условия и при използване на договорен тарифен план по 4 броя фактури за периода от 08.05.2018г. до 08.09.2018г. ведно със законовата лихва върху тях от датата на сезиране на съда – 25.06.2021г. до окончателното им плащане и които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.07.2021г. и ОБЕЗСИЛВА на основание чл.416 от ГПК издадената заповед от 05.07.2021г. в останалата част и

ОСЪЖДА С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр. /адрес/ да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез адв.Г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 410 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5