Акт от 14.01.2021, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- 671/2020
- Подписан
- 14.01.2021
Цитирани разпоредби
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш
Е Н И Е №5 гр. Сливен, 14.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №671 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №635/07.07.2020г. по гр.д.№6151/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София да заплати на Фондация „Инициатива съпричастност“, гр.Сливен сумата от 1141,22лв., представляваща разликата между реално причинената и обезщетена застрахователна стойност за имуществени вреди, в следствие на непозволено увреждане на 12.11.2018г. на път SLV-2061 на „********“ с рег. *******, собственост на Фондация „Инициатива съпричастност“, гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12.11.2018г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 465,65лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, който обжалва решението изцяло.
Дружеството въззивник посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На първо място сочи, че е налице процесуално нарушение, тъй като не му е връчено Определение от 11.02.2020г., с което е направен проекто-доклад по делото. Въпреки няколкото имейла с нарочно искане за изпращане на определението, същото така и не им е изпратено. На 20.05.2020г. е изпратен имейл, но към него било прикачено разпореждане от 16.03.2020г., но не и въпросното определение. Съдът като не връчил определението и не е дал възможност да вземат становище и да ангажират доказателства е допуснал процесуално нарушение. На следващо място посочва, че решението е неправилно и необосновано. С решението съдът е разместил доказателствената тежест, като е посочил, че размера на претенцията следва да се установи от ответника, а не от ищеца. Претенцията за имуществените вреди следва да се установи от ищеца, както по основание, така и по размер. Ищецът не ангажирал надлежни доказателства за установяване размера на претенцията си и съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е определил размера на обезщетението. Посочва, че към момента на подаване на въззивната жалба при справка в сайта на Гаранционен фонд се установило, че автомобила няма сключена ЗЗГО, което означавало, че е ремонтиран след ПТП. Счита, че е налице тотална щета, при която редът за обезщетяване е различен и той не е спазен. В тази връзка застрахователят не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за такава.
С оглед изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Фондация „Инициатива съпричастност“, гр.Сливен чрез адв. Д..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата фондация оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Счита, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правилни и обосновани правни изводи. Счита, че са налице всички елементи на фактическия състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ и същият се явява основателен и доказан.
С определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по направените от въззивното дружество дакозателствени искания, като е назначил поисканата съдебна авто-техническа експертиза, заключението по която е изслушано и прието в открито съдебно заседание.
В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. Х., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба. Посочва, че от заключението на вещото лице се установило, че е налице тотална щета за автомобила. Моли от размера на дължимото обезщетение да се приспадне доброволно изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение. Моли съда да отхвърли изцяло претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, тъй като той не е изпаднал в забава. При тотална щета застрахователят изпадал в забава едва след като застрахованият представи доказателства за прекратяване регистрацията на МПС, съгл. чл.390, ал.2 от КЗ. В случая не само липсва уведомяване, но и самата регистрация на автомобила не била прекратена. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемата страна Фондация „Инициатива съпричастност“, гр.Сливен, редовно призована, се представлява от представител по закон – Председателя Г.И.. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният представител по пълномощие адв. Д., която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа изцяло подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмена защита.
Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивния съд обстоятелства, както следва:
От заключението на назначената от въззивния съд съдебна авто-техническа експертиза, изслушано и прието по делото, се установява следното: Анализът на деформациите по автомобила, въз основа на огледа от страна на застрахователя, показва, че всички нанесени щети са свързани с настъпилото събитие – ПТП от 12.11.2018г.
Стойността на нанесените щети на товарен автомобил „********“ с рег. ******* към датата на събитието са, както следва: обща стойност на нови части 1723,83лв.; обща стойност на материали 208,00лв.; обща стойност на труд за възстановяване на автомобила 680,48лв., т.е. стойността на нанесената щета представлява сумата от нови части, труд и материали или 2615,31лв.
Справедливата пазарна стойност на автомобила е в размер на 2803лв.
Възстановяването на автомобила следва да се извърши с нови части и доставчици на резервни части в оторизиран сервиз при норматив до 12лв. на човекочас.
Имайки предвид, че тоталната щета е в размер на 75% от справедливата пазарна стойност или 2102,57лв., следва, че тези средства не биха били достатъчни за извършване на пълна ремонтна услуга. Възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно и следва да се оцени остатъчната стойност според запазените части в процентно съотношение. Размерът на запазените части представлява 25% от справедливата пазарна стойност. Следователно размерът на тоталната щета е 2102,57лв.
При изслушването в о.с.з. вещото лице инж. У. е посочил, че е възможно автомобилът да се отремонтира и за по-ниска стойност от определената от него с части втора употреба по конкретна договорка със съответен сервиз.
По повод изискани на основание чл.190 от ГПК писмени доказателства пълномощникът на въззиваемата страна е заявил, че процесният автомобил няма към момента сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът не е с прекратена регистрация в КАТ.
Ремонт на автомобила не е извършван и същият фактически към момента не е в експлоатация.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск, предявен срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди върху автомобил „********“ с рег. *******, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 12.11.2018г., причинено от застрахования в размер на 1141,22лв., ведно със законната лихва за забава, считано от увреждането до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл.
496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника, като е заведена претенция по щета №0410-880-0054/2018г., по която застрахователят ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София е определил обезщетение в размер на 786,46лв., изплатено на увредената фондация по банков път. Ищецът не е съгласен с размера на определеното и изплатено обезщетение, като твърди по-висок размер на вредите и претендира разликата между вредите и платеното му застрахователно обезщетение /чл.498, ал.3 от КЗ/. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на товарен автомобил м. ********с прикачено полуремарке с рег. № на влекача ****** и № на полуремаркето ****** /участник в ПТП на 12.11.2018г./ в ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Разпечатката съдържа 49 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3434f76-ab21-4c72-b09e-c45bf1f8e0e5