Решение № 358 от 26.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000471 по описа за 2023 година

С решение № 1/11.01.23 г., допълнено с решение № 54/7.6.23 г., и двете постановени по т.д. № 159/21 г. по описа на Хасковски окръжен съд , ЗК „Л. И.“АД С. ЕИК********* е осъдено да заплати на М. П. И.

ЕГН********** като родител и законен представител на Ф. М. И. ЕГН ********** сума в размер на 48 000 лв. / четиридесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от настъпило на 07.01.2021 г. около 16,00часа в С., ПТП, от водач на автомобил марка „О.“ модел „А.“ рег. №******* Г. Б. М., признат за виновен по споразумение от 13.10.2021г. по н.д. №436/2021 г. по описа на Районен съд Харманли на основание чл.343 ал.3 б.“а“ вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 и чл.54 от НК, ведно със законната лихва считано от 27.01.2021г., като иска в останалата част за разликата над 48 000 лв. до пълно предявения размер от 120 000 лв.,предявен като частичен иск от 150 000 лв. е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.

Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част е подадена от Ф. М. И., малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител М. П. И., чрез упълномощения адв. К. Г.. Решението в тази му част се оспорва като незаконосъобразно и необосновано по отношение приетото съпричиняване от страна на пострадалата, както и по отношение определения като справедлив размер на дължимото обезщетение. Иска се в 1 обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него предявеният иск се уважи в пълния му претендиран размер ведно със законните последици от това. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗК „Л. И.“АД оспорва жалбата като неоснователна. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице - помагач Г. Б. М. не е изразил становище.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Ф. М. И. вследствие получени увреждания в резултат на ПТП от 07.01.2021 г., настъпило около

16,00 ч. в С., виновно причинено от Г. Б. М. като водач на автомобил марка „О.“ модел „А.“ рег. № *******.

По отношение на въпроса за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на посоченото МПС на осн. чл. 300 от ГПК вр. чл. 413, ал.2 от НПК е зачетена задължителната сила на споразумение от 13.10.2021 г., одобрено по н.д. №436/2021 г. по описа на Районен съд Харманли, с което Г. Б. М. е признат за виновен в това, че на 7.1.21 г., в гр. С., по ул. "Х. С." на кръстовището с ул. "Н.Й.В.", при управление на л.а. марка „О.“ модел „А.“ рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.2,б."б" от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. М. И., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост и счупване на десен голям пищял, с което е причинено трайно затруднение на движението на десния крак и счупване на лява срамна кост на таза, с което е причинено трайно затруднение на движението на левия крак, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“а“ вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание по НК.

Искът е насочен против ЗК „Л. И.“АД предвид наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за увреждащото МПС, което обстоятелство е безспорно по делото.

2

От ответното застрахователно дружество е въведено възражение за съпричиняване във връзка с твърдения, че пострадалата се е движила по пътното платно по начин и място, когато това не е било безопасно /на пешеходна пътека или тротоар/, като с това си поведение на пешеходец е допринесла за настъпване на ПТП; изскочила е внезапно на пътното платно при необозначено за това място без съобразяване с разстоянията до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.

Възражението е прието за основателно от първоинстанционния съд, който е изложил лаконични мотиви за наличие на съпричиняване предвид обстоятелството, че пострадалата Ф. заедно с други деца е оставена от близките си да играе на улицата без надзор, като родителската грижа не е упражнена в пълен обем, което е довело и до допринасяне на пътното произшествие. Посочено е, че съпричиняването има обективен характер, като в случая е налице принос на пострадалия, независимо от неговото субективно отношение. Размерът на съпричиняването е определен на 40 %.

Във въззивната жалба се оспорват изводите за наличие на съпричиняване. Счита се, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М. М.в С. относно механизма на настъпване на ПТП, и поконкретно относно обстоятелството къде се е намирала пострадалата към момента на възникването му, а именно - на пътното платно, където е играела с други три деца; същевременно водачът на увреждащото МПС не е спрял на знак "стоп", не е възприел намиращото се на платното дете, блъснал го е, като не е разбрал, че е блъснал човек, а е спрял от виковете на хората в близост.

Изразява се становище, че водачът на лекия автомобил има единствено и изцяло вина за настъпване на инцидента, като поведението на пострадалото дете не е допринесло за това; евентуално, че ако все пак се приеме, че е налице съпричиняване, то неговият размер следва да бъде определен в много по-малък размер - до 10 %.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП по делото е разпитан един свидетел - М. М.в С., и е прието заключение на САТЕ.

Свидетелят С. дава показания, че инцидентът се е случил пред дома на сестра му, като той и неговите три деца и Ф. си играели заедно на улицата, близо до тротоара; Ф. си хвърляла камъчета на платното; децата често си играели там, защото наблизо нямало детскап площадка, а такава имало чак в центъра, на около 3 км; движението по тази улица по принцип не било оживено; всички знаели, че на улицата често играят деца, шофьорът на колата - също, тъй като бил човек от квартала и често минавал по този път, тъй като нямало друг път, откъдето да се прибере; бил съпруг на леля на свидетеля; имал видимост към децата, времето било ясно, светло; излязъл от завоя, без да спре на знак "стоп", с пълна газ, като дори не разбрал, че е 3 ударил нещо; детето било затиснато под ауспуха на колата; свидетелят успял да го извади, след като колата спряла и дала малко назад.

Според заключението на САТЕ механизмът на настъпване на ПТП е следният: Непосредствено преди кръстовището на ул. "Х. С." и ул.

"Н.В." водачът на увреждащия автомобил е спрял на "стоп" линията на ул.

"Хр. С." с намерение да завива по улица "Н. В.". От тази позиция водачът е имал видимост наляво и е видял познати хора на левия тротоар. Около същия момент пред левия тротоар и на пътното платно си играели деца, в т.ч. и Ф.

И., като детето се е движело напречно на пътното платно в посока отляво надясно. Хората на левия тротоар виждат опасност за децата от идващата отдясно кола и се развикват. В тази ситуалиця водачът предприема спиране, но не може да избегне удара между лекия автомобил и детето Ф..С предната си лява част автомобилът удря детето в дясната част на тялото й и тя пада под предната част на колата и между предните гуми. Детето е откарано до ЦСМП от М. С.. Произшествието не е запазено.

Според заключението ударът е настъпил на около 2.9 метра от линията на десния тротоар /обозначена на скицата към заключението като "базова линия"/.

Като причина за настъпване на ПТП е посочено изпълнението на маневрата "завой наляво" от водача Г. М. от "стоп" линията на ул. +Х. С." към ул. "Н.В." при наличие на видимост спрямо хората на левия тротоар, но без да следи за поява на пешеходци и играещи деца на пътното платно.

Водачът е имал видимост и не е имало препятствия, които да я ограничават, и е имал техническа възможност да забележи появата на играещи деца на платното за движение, в т.ч. и на Ф. и да избегне произшествието.

В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице е заявило, че водачът е спрял на знак "стоп", като този извод се базира на неговите показания, както и на обстоятелството, че от мястото, където са се намирали другите свидетели в двора и пред тротоара, няма видимост. Водачът е изминал разстоянието от тръгване до удара за 3.58 сек, за което време е съвсем реално и възможно едно дете да се придвижи към средата на пътното платно; не може да се проследи движението на всяко едно дете, тъй като децата по принцип са в непрекъснато движение и са непредвидими. Вещото лице твърди, че се е запознал и с показанията на свидетеля, заявил, че детето си е стояло на улицата и си е играело, като е хвърляло камъчета, но в тази връзка е заявило, че става въпрос за различни моменти - в един момент детето е било на улицата, в друг може да се е върнало, децата просто са си играели. Прави извод, че изчисленото време до мястото на удара е достатъчно за развиване на скоростта на автомобила дори от положение на покой - при спиране на знак "Стоп", е достатъчно. .Според вещото лице ходът на автомобила е нормален, а не такъв на рязко подаване на газ и рязко потегляне, като този извод се мотивира с обстоятелството, че ул.

4

"Хр. С.", където е мястото на тръгване на автомобила е с по-малък наклон напред /възходящ наклон, но другата улица, където е осъществен ударът, е с по-голям наклон /възходящ/, така че ускорението е прието като нормално.

Видно е, че са налице известни различия между конкретно описания механизъм на ПТП в заключението на САТЕ и показанията на единствения разпитан свидетел в тази насока по настоящето дело - М. С., като те се съсредотоват върху обстоятелствата дали водачът на процесния лек автомобил е спрял на знак "Стоп" и дали детето Ф. се е движело по платното или е играело на платното в близост до левия тротоар без да се движи. В тази връзка във въззивната жалба се развиват съображения, че детето не е навлязло внезапно от тротоара в динамичния коридор на автомобила, а вече е било на пътното платно, където си е играело, съответно водачът е нарушил редица разпоредби на ЗДвП и има изключителна вина за настъпване на ПТП; тъй като в квартала нямало площадки за игра на децата, важат правилата за движение в жилищна зона - децата могат да си играят на пътното платно, а водачите на автомобили не следва да се движат с повече от 20 км/ч; евентуално, ако се приеме, че е налице съпричиняване, то неговият размер е силно завишен от първоинстанционния съд, а приносът на детето следва да бъде определен в рамките до 10 %.

В тази връзка следва да се посочи, че противоправното и виновно поведение на водача на автомобила е безспорно установено по делото, като в тази връзка е зачетена и задължителната сила на сключеното споразумение по наказателното дело. Това противоправно поведение се състои в нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП - водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и на чл. 116 от ЗДвП - водъчат на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата , към хората с трайни увреждания ..." Обстоятелството дали е спрял на "Стоп"линията на ул. "Хр. С." всъщност е без конкретно значение към въпроса за съпричиняване, който е предмет на въззивната жалба. И в двата случая водачът на МПС е имал необходимата видимост, можел е да предотврати ПТП и е извършил посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.