Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 518 от 11.11.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 19/2023
Вид
Решение № 518
Подписан
11.11.2024
В сила
10.07.2025
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Ловеч, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310100019 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал.

1 от ЗС, чл. 537 ал. 2 от ГПК и чл. 26 ал. 1, предл. първо и ал. 2, предл. второ и четвърто от ЗЗД.

Постъпила е искова молба /уточнена с искова молба вх.№ 8644/19.09.2023 г./ от В. Н. Б. от с. В. срещу С. В. П. /заместена в хода на процеса на основание чл. 227 от ГПК/, В. А. П. от гр. П. и М. А. К. от гр. С., И. О. Е. от гр. К. и С. Х. С. от гр. Ловеч, с предявени обективно съединени искове за установяване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Ловеч, отмяна на нотариален акт за съсобственост върху същия имот и обявяване нищожност на два договора за покупкопродажба на имота, оформени с нотариални актове от 2022 г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 02.02.2005 г., с предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, закупил от А.Н. П. собствения му имот – дворно място в с. В., ***, с находящите се в него стопански постройки, стара къща и сая, представляващо по представената при сключване на договора скица № 54/11.11.1993 г., парцел III /трети/ и парцел IV /четвърти/, пл.с.н. 394, в квартал 59, а съгласно Решение от 13.05.1960 г. на Ловешки районен съд, постановено по гр.д.№ 51/1960 г. по описа на същия съд, парцел V от квартал 83 по плана на с. В., с площ на цялото място по приложената скица – 1800 кв.м., а по приложеното решение – 1300 кв.м., при граници: улица, Б. Е., собствена парцела, Г. С. Г..

Продавачът А.Н. П. получил изцяло и в брой продажната цена на имота в размер на 1

3500.00 лева в деня на сключване на договора и следвало да предаде владението на имота на купувача на 15.05.2005 г.

Ищецът твърди, че през този период учел в гр. Ф., Г., и когато се прибрал в края на лятото, всичките движими вещи били изнесени, помещенията опразнени, вратите отключени и се наложило да постави катинари.

Посочва, че предварителният договор не бил довършен с нотариален акт, поради внезапното изчезване на продавача и неговата съпруга, като никой в селото не знаел къде се намират и не били оставили адреси.

Ищецът сочи, че през годините поддържал имота, като го изчистил от храстите и се грижел за него, заедно със свой комшия възстановил оградата, като от страната на последния била телена мрежа, а от страната на ищеца – железобетонни колове. Всички съседи знаели, че той владее и ползва имота, като никой от тях не е протестирал или оспорвал собствеността му.

Ищецът твърди още, че случайно от нотариус Ц. Л. научил, че на 31.10.2022 г. с обстоятелствена проверка, С. В. П., В. А. П. и М. А. К. се снабдили с нотариален акт по давностно владение и наследство по закон, като пред нотариуса са заявили, че не знаят имота да е продаван, въпреки че екземпляр от предварителния договор се намирал при бащата на последните двама, а самият В. е организирал извозването на багажа на родителите си, при което е бил наясно, че имотът е продаден и че повече от 17 години се владее и ползва от ищеца – купувач.

В уточняващата искова молба с вх.№ 8644/19.09.2023 г., ищецът пояснява, че е сключил предварителния договор на 02.02.2005 г. от свое име, но за сметка на друго лице, което впоследствие не е влизало в пределите на Република България и е загубил контакт с него.

Ищецът посочва, че видно от чл. 2 ал. 1 от договора, крайният срок, в който владението следвало да му бъде предадено е 15.05.2005 г. Окончателният договор за покупко-продажба следвало да бъде сключен в срок до 01.06.2005 г., но не се стигнало до сключване на такъв, тъй като продавачът следвало да се снабди с необходимите документи, че е собственик.

Наведени са доводи за изтекла в полза на ищеца придобивна давност по отношение на процесния имот, като ищецът твърди, че се счита за собственик на база давностно владение, което е започнало от 15.05.2005 г. и продължава повече от 17 години, през който период е упражнявал фактическа власт върху имота и полагал необходимите грижи за него. В тази връзка представя Констативен протокол № 48172198/20.12.2020 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за подмяна на монтирания в процесния имот електромер.

Ищецът сочи, че през този 17-годишен период на владението му на имота никога не е имало противопоставяне от други правни субекти, в това число и от С. В. П., В. А. П. и М. А. К., като наследници на продавача. Същите са се снабдили с Нотариален акт № 72, том IV, рег.№ 6656, дело № 509 от 31.10.2022 г. на нотариус Ц. Л., за съсобственост върху имота по давностно владение и наследство, но не са предявявали претенции към ищеца и не са му отправяли покани да освободи имота, а още в същия момент след изготвянето на 2 нотариалния акт за собственост, веднага продали процесния имот на ответника И. О. Е., за което на същата дата е издаден Нотариален акт за покупко-продажба № 73, том IV, рег.№ 6661, дело № 510 от 31.10.2022 г. на същия нотариус.

На 07.12.2022 г., ищецът твърди, че е извършена последваща продажба на имота с Нотариален акт № 169, том IV, рег.№ 7562, дело № 587/2022 г. на нотариус Ц. Л., с който ответникът И. О. Е., като продавач, прехвърлил собствеността върху имота на ответницата С. Х. С., тогава непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Х. С. Л..

Ищецът счита, че неколкократното прехвърляне на имоти в сравнително кратък период от време навежда на извод за наличие на симулация.

Твърди, че в края на месец декември 2022 г. забелязал, че непознати за него лица искат да влязат в имота и се представили като собственици, поради което на 06.01.2023 г. той потърсил правата си по съдебен ред, предявявайки настоящия иск.

Въз основа на изложеното, ищецът моли, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на основание давностно владение по чл. 79 ал. 1 от ЗС, считано от 15.05.2005 г. до предявяване на иска, както и понастоящем, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. В., общ. Ловеч, заедно с построените в него пет сгради с идентификатори №№ ***, ***,

*** /сграда № 3 също е предмет на иска, след направено уточнение в съдебно заседание/, *** и ***, подробно описани в цитираните по-горе нотариални актове.

Моли, да бъде отменен, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за съсобственост върху недвижим имот № 72, том IV, рег.№ 6656, дело № 509/2022 г. на нотариус Ц. Л..

На следващо място, ищецът моли да бъде обявена нищожност на двата договора за покупкопродажба на недвижимия имот, оформени с Нотариален акт № 73, том IV, рег.№ 6661, дело № 510/2022 г. на нотариус Ц. Л. и Нотариален акт № 169, том IV, рег.№ 7562, дело № 587/2022 г. на същия нотариус, поради противоречие със закона, липса на съгласие и липса на основание.

Моли за присъждане и на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК, са постъпили писмени отговори от всички ответници, с които считат, че исковете са неоснователни и оспорват твърденията на ищеца, че е упражнявал владение върху имота. Изложени са факти, че имотът е бил неподдържан от много години, напълно запустял с рушащи се сгради, а ищецът по никакъв начин не е упражнявал фактическа власт върху него.

В отговора на ответниците С. П., В. П. и М. К. се сочи, че те са придобили собствеността върху имота по наследство и давностно владение от своя наследодател А.Н., който се легитимира като собственик по силата на съдебно решение от 13.05.1960 г. по гр.д.№ 51/1960 г. на ЛРС, вписано в имотен регистър, като те никога не са изгубвали собствеността, 3 а ищецът никога не е установявал владение върху имота. Във връзка с предварителния договор посочват, че с нотариална покана от ищеца до наследодателя им, първият твърдял, че владението не е предадено до дата 15.09.2005 г., а техният наследодател отправил нотариална покана до ищеца, в която твърдял, че е предал необходимите документи на бащата на ищеца – адвокат Б. и че го кани да влезе в имота, но това не е сторено, както и че го кани на 14.10.2005 г. при Нотариус Н.Т. да прехвърлят имота. Същите ответници посочват още, че те са плащали данъците за имота, посещавали са го инцидентно поради отдалеченото си местоживеене, а предвид разрушаването му с течение на времето /паднал покрив, липса на прозорци, съборени огради, обрасъл с храсти и дървета/ и поради интерес от страна на купувачи, решили да го продадат. Молят за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът И. О. Е. твърди в отговора си, че през 2022 г., бащата на ответницата С. Х. С. – Х. С. Л., с когото дълги години работили в чужбина и са в добри приятелски отношения, го помолил за парична сума в заем, за да закупи въпросния имот, който бил съседен на негов имот в с. В. и искал да го купи за дъщеря си С., като се притеснявал, че продавачът може да го продаде на друго лице. Тъй като сумата била голяма, постигнали уговорка ответникът Е. да закупи имота, а когато Л. събере необходимата сума, Е. да му продаде имота. В началото на 2023 г., Х. Л. имал сумата, при което Е. продал имота на дъщеря му С. на цената, която той бил платил, като всички разходи по двете сделки били поети от Л.. Ответникът Е. пояснява, че това е причината, поради която имотът е продаден два пъти в кратък срок.

Твърди още, че поради приятелските си отношения с бащата на С., много пъти му е бил на гости в с. В. и винаги му е правило впечатление, че процесният имот е изоставен и неподдържан дълги години.

В отговора на ответницата С. Х. С. /подаден без подпис/, както и в отговора, подаден от баща й Х. С. Л., като неин пълномощник без представителна власт, но и двата отговора, потвърдени от упълномощения от нея процесуален представител адвокат С. Д., се сочи, че през лятото на 2021 г., бащата на ответницата – Х. Л. видял ответника В. А. до имота и при проведен разговор последният заявил, че възнамерява да продаде имота, за да не се трупат данъци и поради затрудненията да го поддържа. Тогава бащата на ответницата му отправил предложение да закупи имота, като по-нататък са описани същите обстоятелства по сключване на двете сделки по покупко-продажбата на имота и участието на ответника И. Е..

Твърди се още от ответницата С., че когато закупили имота, заварили един напълно запустял и рушащ се имот без никаква следа от минимални грижи, напълно непроходим от всякаква растителност, с множество дънери, храсти, треви, издънки. Всички сгради били в рушащо се състояние, с частично разрушени покриви, множество течове, счупени стъкла и гнезда на птици в къщата, като наели багер, за да изчисти двора. Посочва, че ищецът няколко години е бил в чужбина, не е идвал в селото и по никакъв начин не е владял имота явно и не е полагал грижи за него.

В съдебно заседание ищецът лично и с пълномощника си адвокат Р., поддържа предявените искове. В пледоария по същество и в писмени бележки, процесуалният представител 4 развива подробни съображения, че с оглед събраните доказателства, исковете са основателни и моли да бъдат уважени.

Ответниците В. А. П. и М. А. К. се представляват от адвокат М. В., която поддържа становището по отговора и моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Ответникът И. О. Е. се явява лично и поддържа отговора си и изложените в него факти.

Ответницата С. Х. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат С. Д., която потвърждава действието по подадените писмени отговори. В пледоария по същество и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на всички предявени искове и моли да бъдат отхвърлени, като в полза на доверителката й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното: