Решение № 31 от 16.02.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Панагюрище, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Гражданско дело № 20235230100199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Г. Б. срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, с искане да се прогласи за нищожна клауза в чл. 10 от договор за кредит от 08.09.2021 г. сключен между страните по делото, поради противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева - сума платена без основание- неустойка, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

В исковата си молба ищецът твърди, че на 08.09.2021 г. е сключил договор за кредит с ответника като му е предоставена в заем сума от 1000 лв., при ГПР 49,65 % и годишен лихвен процент 41,00%. С чл. 20 на процесния договор кредитополучателят следвало в 3-дневен срок да представи обезпечение на договора с поръчителство на едно физическо лице, което уговаря на посочените изисквания в ОУ към договора. Сочи се, че била постигната уговорка за заплащане и на неустойка в размер на 500 лв., в случай, че ищецът не представи исканото обезпечение. Твърди се, че преценката за действителността на клаузата за неустойка следва да се направи съобразно ТР № 1/2009 ОСТК, ВКС, като в конкретния случай така уговорената неустойка е изгубила присъщите си функции. Твърди се, че освен това е предвидено процесната неустойка да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се достига до скрито оскъпяване на кредита и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя. Твърди 1 се, че по същество представлява добавка към възнаградителната лихва. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е призната основателността на предявения иск, респ. същият се признава. Моли се да се постанови решение при признание на иска, като да не се възлагат разноски в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

Моли се да се задължи ищецът да представи банкова сметка за плащане на осъдителната претенция, което искане е било оставено без уважение, доколкото с молба от 25.04.2023 г. ищецът е посочил начин на плащане пощенски запис.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.

237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА – в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение в по-висок от минималния размер, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, по същото е проведено едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, представени от ищеца, при това в не голям обем.

Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено в минимален размер, са неоснователни възраженията на ответниците за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения Районен съд – Панагюрище

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 237, ал. 1 и 2 от ГПК между И. Г. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Стрелча, ул. „*****“ №2 и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, че „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 дължи на И. Г. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Стрелча, ул. „*****“ №2 сумата от 50.00 лева, недължимо платени парични средства по договор за потребителски кредит №141379 от 08.09.2021г.

ОСЪЖДА "Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати на ЕАД Е. Г.

И, БУЛСТАТ 180978004, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на сумата от 400 лева за исковото производство.

ОСЪЖДА "Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати на И. Г. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Стрелча, ул. „*****“ №2 разноски за държавна такса в размер на 99.36 лева.

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 3