Решение № 1277 от 27.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41677/2023
- Вид
- Решение № 1277
- Подписан
- 27.01.2025
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 475, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8 · Правилник за вписванията
- чл. 8, ал. 1 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 1277 гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110141677 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Пред Софийски районен съд делото е образувано по искова молба от Д. Д.
К., с която срещу ответника ****** (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка съгл. чл. 57, ал. 2 ЗАдм.), представлявана от областния ******, са предявени искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
- за сумата 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснение, безпокойство, потиснатост, отчаяние, затваряне в себе си, засягане на честта, достойнството, авторитета, репутацията и доброто име на ищцата, безсъние, липса на апетит, апатия, ограничаване на социалните контакти, проблеми в семеен и професионален план, нарушаване нормалния ритъм на живот;
- за сумата 1980 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в реализирани разходи при водене на съдебно дело;
- за сумата 6136,40 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в размер на 20 000 лева, претендирано за периода 19.08.2020 г. – 25.07.2023 г., - за сумата 607,50 лева – обезщетение за забава върху главното вземане в размер на 1980 лева за периода 19.08.2020 г. 25.07.2023 г., които вреди се твърди да са причинени вследствие виновно противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, изразяващо се в дописването в договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост по реда на глава IV ЗДС и § 1 ПЗР на ПМС № ****** г., сключен на ******, по който бащата на ищцата е бил купувач, на означението „1/2“, като в регистрите на областната управа е била заведена преписка, съгласно която баща й е 1 закупил именно една втора ид.ч. от имота, а в Имотен регистър е била отразена покупко-продажба на целия имот, както и бездействие на ответника да инициира провеждането на процедура по поправка на очевидна фактическа грешка относно грешно вписаното обстоятелство, съдържащо се в документа за собственост и да предприеме действия по вписванията на поправения акт в Агенция по вписванията.
Ищцата твърди, че с оглед подготовка на дело за делба, е посетила Агенция по вписванията ******, откъдето получила копие от Договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******, видно от който наследодателят /Д. П. К./, в качеството си на купувач, закупил следния имот:
****** /трети, планоснимачен номер хиляда петстотин и петдесети/, целият от 792 кв.м., находящ се в кв. 60 по плана на ******, ******, при съседи: ******, ******;
******; ****** и улица. Видно от съдържанието на посочения препис, целият имот /а не само част от него/ е бил закупен от наследодателя на ищцата. Доверявайки се на публично вписаното обстоятелство, ищцата била със съзнанието, че наследодателят е бил изключителен собственик на горепосочения имот, като поради семейни причини към момента на закупуването му не е поддържала близки отношения със своите роднини, поради което не разполагала с информация относно придобивната сделка. Ищцата предявила иск за делба на имота /****** в ****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., при съседи на целия парцел: улица, ******, ******, ****** и парцел ******, който парцел съгласно скица на поземлен имот представлявал: поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, ******, ******, с адрес на поземления имот: ******, ******, целия с площ от 786 кв.м., при граници и съседи на имота: ******; ******; ******; ******; ******/, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, представляваща северозападен близнак с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, със застроена площ от 67 кв.м. и ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, представляваща югоизточен близнак с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ******, като приложила заверения препис на договора за продажба от ******, въз основа на което било образувано гр. д. № 518/2018 г., ГО по описа на РС ******, а в исковата молба /подадена от ищцата по горепосоченото дело/ се съдържали твърдения, че поземленият имот /индивидуализиран в Договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******/ бил изключителна собственост на наследодателя на коляното на ищцата по настоящото производство. С отговора на исковата молба по делото за делба ответниците оспорили твърдението, че посоченият парцел е изключителна собственост на наследодателя на Д. К., като посочили, че същият е бил собственик само на ½ идеална част от имота.
Ответниците също приложили като доказателство копие от договора за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******, в чието съдържание ръкописно било добавено означение за дробна част, а именно „1/2“, а в копието на договора бил виден печат на ******. Като писмено доказателство към отговора на исковата молба по делото за делба, бил представен и договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ******, между С. Й. С., С. (С.чо) Й С. и ******, съгласно който, продавачът продава на купувачите държавен имот, както следва: 1/2 от ****** в ****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., при съседи на целия парцел: улица, ******, ******, ****** и ******. В първото заседание по делото за делба, позовавайки се 2 на приложения от Д. К. документ за собственост, заверен с „вярно с оригинала“, процесуалният представител оспорил наличието на съсобственост с конституираните като наследници на лицето С. (С.чо) С. /С. С., А. Ф., Д. Д./. В производството по делба авторството и съдържанието на договора за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на ****** от ****** и на договора за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от ******, били оспорени от страна на Д. К., но без резултат, като съдът приел, че наследодателят на последната е бил собственик на една втора част от посочения парцел. С решението си съдът допуснал до делба само една втора част от ****** в ****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****** и на масивна жилищна сграда, представляваща северозападен близнак с идентификатор ******, като отхвърлил иска за делба на целия ****** в ****** по плана на ******, целият състоящ се от 792 кв.м., и на масивна жилищна сграда, представляваща югоизточен близнак с идентификатор ******. Ищцата в настоящото производство реализирала разходи по оспорването на документа /1980 лева: за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева, държавна такса в размер на 80 лева, държавна такса за 8 бр. съдебни удостоверения 40 лева и депозит за вещо лице – 300 лева/, основавайки твърденията си на вписаното в имотния регистър обстоятелство, което довело и до негативни изживявания у нея, като счита, че същите се намират в причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Ищцата излага доводи, че относно заповедта, с която се определя купувач на имот – частна държавна собственост, както и относно договора за продажба на такъв имот, е предвиден ред за нанасяне на корекции при наличието на грешка, като по отношение на заповедта процедурата е по административен ред, а по отношение на договора – по предвидения в ГПК ред за поправка на подлежащи на вписване актове. Подобни действия обаче не били предприети, което довело до наличието на вписан в публичния регистър акт с неверни обстоятелства, което създало неверни представи у ищцата, която предприела действия по образуване на дело за делба при изчислени и посочени от нея квоти.
Твърди да е преживяла шок и емоционален срив, когато било постановено решението на съда по гр.д. № 518/2018 г., ГО по описа на РС – ******, в което било прието, че наследодателят е придобил една втора част от поземления имот, тъй като по този начин била представена пред своите роднини като алчна личност, целяща да получи нещо, което не се следва, използвайки правни похвати, като по този начин името, честта и достойнството били накърнени пред роднините и съседите. Психическото и емоционалното съС.ие на ищцата се влошило значително, личността й била засегната негативно, бил е нарушен нормалният начин на живот, работа, отражение имало и върху социалните контакти. След постановяване на съдебното решение по делото за делба била разстроена, изключително напрегната, силно фрустрирана, негативните емоции били завишени до краен предел вследствие поведението на ответника в настоящото производство.
Ищцата изпитала разочарование от факта, че е възможно официални документи да се окажат неистински, поради пропуск на ответната страна, който пропуск не бил коригиран надлежно и своевременно, както и от обстоятелството, че ищцата определя себе си като честен, лоялен човек, подхождащ добросъвестно към изпълнение на задължения от всякакво естество и въпреки това била принудена да търпи унижение и неудобство поради неизпълнението на задължението на ответника. В началото на периода, в който ищцата започнала да търпи вреди, тя 3 станала апатична и тъжна, като всеки път, в който си спомняла за случилото се, избухвала в гняв, тъй като се чувствала несправедливо засегната, с оглед на това, че била възприета от другите участници в производството по делба, като личност, целяща да получи неоснователно нещо чуждо, като същевременно усещала и безсилие да промени нещо, поради поведението на ответника. В първите тричетири седмици, след узнаване на решението на съда по делото за делба, ищцата посочва, че почти не е спала, премисляла поС.но случилото се, в частност, че поради поведението на ответника, тя е представена в негативна светлина пред своите роднини и съседи, която представа у тях щяла да остане завинаги. Загубила апетит, започнала да страда от безсъние, загубила професионална, лична и житейска мотивация за извършване на обичайните ежедневни дейности, изгубила чувството си за хумор, усещането за веселие, спряла да прави планове за живота си, изолирала се от близки и приятели, тъй като при среща с хора, все се стигало до обсъждане на случилото се, което травмирало ищцата, като съС.ието се влошавало.
В работата си, ищцата проявявала разсеяност, тъй като била фокусирана върху неправомерното поведение на ответника, както и каква защитна позиция да заеме.
Ищцата изпитвала притеснение и страх от възможността случката да стане доС.ие на колегите , което можело да доведе до формиране на негативно мнение спрямо нея, тъй като преди това била възприемана като съвестен и дисциплиниран служител. Започнала да изпитва затруднение при изпълнение на служебните си задължения, вследствие натрупаните негативни изживявания, което довело и до влошаване на отношенията с нейните колеги, от които се изолирала, тъй като нямала желание да обсъжда случилото се, което неминуемо ставало тема на разговор. Загубила желание и устрем за работа, полагала старание да работи както преди, но това не било възможно поради преживените тревоги и настъпилите събития, с които не можела да се примири и които дали негативно отражение и върху семейните отношения. Започнала да се гневи безпричинно и да инициира скандали за дреболии, отказвала да разговаря с най-близките си хора.
Възнамерявала да възобнови отношенията си с роднините си и със съседите си, но това се осуетило поради изхода от делото за делба. Всички посочени негативи били налице и към настоящия момент. Преди случилото се ищцата била жизнен, контактен, енергичен, работещ, пътуващ, позитивен, усмихнат и ангажиран човек, отворен към хора и нови контакти, правещ планове и без проблеми със съня, а вследствие поведението на ответника, станала нещастна, притеснена, унизена, съсипана физически и психически, затворена, потисната, обезкуражена, често подхождаща с раздразнение в обикновени житейски ситуации. Ищцата била известна като грижовен, честен, работещ, отговорен човек, обичащ работата, средата и живота си, спазваща законите, зачитаща правата на околните и винаги в готовност да окаже помощ. През целия си живот не е била наказвана, работила старателно, отличавала се с точност и отговорност, като всичко това било сринато вследствие поведението на ответника. Ето защо моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 1980 лева - обезщетение за имуществени вреди разходи за делото за делба, ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; обезщетение за забава в размер на 6136,40 лева върху главницата от 20 000 лева, за периода 19.08.2020 г. /на която дата ищцата се е запознала с решението/ – 25.06.2023 г., както и в размер на 607,50 лева обезщетение за забава върху главницата от 6136,40 лева, за периода 19.08.2020 г.