Решение № 3808 от 24.09.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3808

Хасково, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20247260700806 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Р. Д. Н., [държава], против Решение № 8590/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Не се оспорва факта, че не е пребивавал на разрешения адрес в ТЦ – [населено място] за посочения от органа период, но това не следвало да се приема като негласно оттегляне или отказ на молбата, съответно – не било достатъчно основание за отказа да бъде предоставена международна закрила. Твърди, че не бил наясно с негативните последици от отсъствието му на адреса. Отделно, оспореното решение било изготвено на 13.08.2024 г., а връчено – на 22.08.2024 г., което опровергавало изводите за незаинтересованост. Правилно органът бил приел, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но неправилно тълкувал и приложил закона, приемайки, че не са налице основания да се счита, че жалбоподателят продължава да се намира извън страната по произход. Допълва, че ако молбата се счита за оттеглена, органът не е следвало да се произнася с нарочен акт, а – да прекрати административното производство. Не били изискани от молителя доказателства за причините, наложили напускането на ТЦ, нито от същия да даде обяснения за напускането. Моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Д. Н., редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди се, че в случая не била извършена индивидуална преценка. Жалбоподателят се е намирал извън [държава] по време на процедурата по закрила и бил изпълнил всички изисквания по ЗУБ - проведено интервю, предоставяне и подписване на всички необходими документи, поради което органът бил взел неправилно решение за неговата незаинтересованост. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като не била изяснена фактическата обстановка - производството по международна закрила било започнало с молба от бежанеца на 17-ти юли, на която дата с решение бил настанен за пребиваване в ТЦ – Пъстрогор; депозирани били две молби от бежанеца за напускане на определената зона на пребиваване, като втората - със срок до 11.07.2024 г.; изготвена била докладна записка на 31.07.2024 г., че бежанецът е в неизвестност от 12-ти юли до 29-ти юли; издадено било немотивирано становище на 01.08.2024 г. От доказателствата се установявало, че жалбоподателят е бил в България - депозирал е още две молби за напускане на разрешената му зона - на 15.08.2024 г. и на 04.09.2024 г., което било след постановяване на процесното решение за отказ. Не били изискани от молителя доказателства на какво се е дължало неговото отсъствие. Отделно, ако се приемело, че молбата е оттеглена чрез конклудентни действия, то органът е следвало да прекрати производството на основанията, предвидени в чл. 15 от ЗУБ, а не - да се произнася по същество, като по този начин бежанецът би имал възможност да подаде нова молба за закрила, а производството – да бъде възобновено на основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ. Съществувало основание да бъде предоставен хуманитарен статут на бежанеца, тъй като от приложената справка се установявало, че в [държава] се извършват нарушения на човешките права, крайно физическо насилие, отвличане на цивилни при атаки, т.е. бил налице мащабен вътрешен въоръжен конфликт. Административният орган правилно е приел, че има основание да се предостави хуманитарен статут, но немотивирано бил отказал такъв. Акцентира върху факта, че търсещият закрила е уведомил интервюиращия орган за наличието на брат в държава-членка на Европейския съюз, но административният орган не бил изследвал въпроса дали на същия е предоставена международна закрила и какво е основанието за пребиваването му. Моли оспореното решение да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, нередовно призована, без възражения относно хода на делото, излага становище за неоснователност на жалбата, като сочи обаче, че не е налице действие, представляващо оттегляне на молбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.06.2024 г. Р. Д. Н. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като РАМАХ /собствено/ НАЗИХ /бащино/ ДАУЛЕХ /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], ЛНЧ ***********, етническа принадлежност – а., религия: м. – с., семейно положение – [семейно положение].

На 19.06.2024 г. е проведено интервю с г-н НАЗИХ. Същият заявява, че е напуснал [държава] през месец април 2024 г., нелегално, без документи, пеш, като стигал Турция, където останал около 2 месеца и работил като бояджия. Твърди, че в Турция не дават закрила и депортират хора, поради което на 02.06.2024 г. /общо 12 човека/ през отвор на телената мрежа, влезли нелегално в България, като били около 6 часа в гората, след което с такси заминали за София, но ги задържала полицията. Крайната му цел била Германия, където бил неговият брат М. от 3 години /легално/. В [държава] го били арестували официалните власти през 2014 г. в началото на сирийските събития, като бил в ареста 2 м. Допълва, че не е участвал в протестите, но за разпит го задържали пред дома му в [населено място], на 1 км от [населено място], където бил в затвора. Нанесен му бил побой, пуснали го без присъда, като уточнява, че имало и други задържани хора. Не бил осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Живеел в обл. Дамаск, [населено място], [населено място], като до Дамаск пътували около 45 минути с автобуси, тъй като бил на 70 км. Бил [семейно положение] /граждански и религиозен брак от около година и половина/, като съпругата му Шаймаа и дъщеричката му, родена на [дата]., живеели временно в С. И. при родителите му от 2 месеца. Допълва, че те тръгнали с него, за да го изпратят, но щели да се върнат в селото, в което имало исторически обект и било с около 7000 жители, които се занимавали предимно с отглеждане на жито. Акцентира, че трябва да служи в армията, в контрола на официалната сирийска власт, като когато навършват 18 г., идва офицер и ги уведомява, но той се скрил при роднини и не излизал на улицата, когато го уведомили преди 2 години. Работил в [населено място] като бояджия /5 години/, учил в Ждайруд, имал средно образование. Напуснал [държава], защото не искал да го мобилизират и да воюва, но се забавил, защото нямал пари. Не членувал в политическа партия или военни формирования, спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи. Искал да живее и работи, да се събере със семейството си, а България била свободна държава.

По повод молби на Р. Д. Н. е разрешено на същия да напусне определената зона за движение към ТЦ – с. Пъстрогор за периодите от 27.06.2024 г. до 03.07.2024 г., от 05.07.2024 г. до 11.07.2024 г. поради търсене на квартира за външен адрес, с крайна цел – София.

На 30.07.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Изготвена е докладна записка от 31.07.2024 г., видно от която Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], е в неизвестност от 29.07.2024 г.

Изготвено е становище от интервюиращия орган от 01.08.2024 г., с което се предлага да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава].

По изложени съображения и предвид справка от 01.07.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 8590/13.08.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Н..

Решението е връчено на г-н НАЗИХ на 22.08.2024 г.

Представени са по делото: докладна записка, видно от която Р. Д. Н., роден на [дата]. в [държава], се е върнал от неизвестност на 14.08.2024 г.; разрешение на Р. Д. Н. да напусне определената за ТЦ – с. Пъстрогор зона за движение за периодите от 19.08.2024 г. до 25.08.2024 г. поради търсене на квартира за външен адрес, от 28.08.2024 г. до 03.09.2024 г. и от 09.09.2024 г. до 15.09.2024 г. поради посещение на роднини, всички с крайна цел – София; справка от 23.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е от части ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Р. Д. Н. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Р. Д. Н. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/, макар и в същото да няма пряко позоваване на докладната записка, че молителят е в неизвестност. Мотивите за отказа се съдържат в административната преписка, като интервюиращият орган е само помощен орган на Председателя на ДАБ, който не действа при условията на обвързана компетентност и при несъгласие с даденото становище може да постанови акт с друг резултат, различен от предложения, като мотивира това свое решение, вкл. и съобразявайки събрания в административното производство доказателствен материал. В този смисъл се приема, че в конкретния случай молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Р. Д. Н. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.