Решение № 205 от 12.10.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Стара Загора, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530201691 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-000796 /02.04.2021 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора сектор Пътна Полиция.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени.

Мотивира се с обстоятелството, че не е управлявал МПС и не следва да носи АНО.

Жалбоподателят лично в с.з. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е неоснователна.

1

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят М.И. на 14.03.2021 г. около 19.05 часа като водач на МПС – „ БМВ 530 „ с Рег. № СТ 6425 ВТ собственост на ЯЗ в град Стара Загора по бул. „ Цар Симеон Велики ” в посока изток до кръстовището с ул. „ Х.Д. Асенов“ не носи СУМПС и контролен талон към него.В сектор „ Пътна Полиция“ отказва да бъде тестван за 2 наркотични вещества с Дръг тест 5000 с фабричен № 0096.

Издаден талон за медицинско изследване и не е дал кръв за изследване.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т.Т. / актосъставител/,св. Д.П., П.С., талон за медицинско изследване № 0060247,Протокол № 202041302-330000 за техническа изправност на Дръг тест , които от части кореспондират с показанията на св. ГК.

В с.з. св. К твърди, че той е управлявал автомобила, паркирал е и се е качил до апартамента на майка си и след като е слязал е видял жалбоподателя М. И. на шофьорското място и полицейските служители пред автомобила.

В тази част съдът не дава вяра на показанията на свидетеля по следните съображения :

От показанията на свидетелите Д. П. и П.С. / полицейски служители / се установява, че непосредствено след спиране на автомобила „ БМВ 530 „ с Рег. № СТ 6425 ВТ са спрели с патрулния автомобил и са установили самоличността на 3 водача – жалбоподателя М. И., който е бил и на шофьорското място.

И двамата свидетели / П. и С. / с тези установени от тях факти опровергават показанията на св. К, че той е паркирал, качил се е в апартамента на майка си и едва след това в негово отсъствие са пристигнали полицейските служители.

Нещо повече. Св. Д.П. установява, че на предна дясна седалка до водача е имало и друго лице / св. К/, което обстоятелство отново опровергава показанията на последния.

Показанията на св. С., че не може да си спомни дали в автомобила е пътувало друго лице в никакъв случай не създават противоречия.

Напротив.

Показанията на свидетелите П. и С. взаимно се допълват и из цяло съвпадат в частта кога са спрели полицейския автомобил до автомобила на жалбоподателя, кой е управлявал автомобила и как са установили самоличността му.Изминалият значителен период от време / от установяване на нарушението до разпита в с.з. / , както и ежедневната полицейска практика с различни ситуации логично водят до невъзможността св. П.

С. да си спомня с подробности някои факти.В основните факти обаче показанията на свидетелите П. и С. не съдържат никакво противоречие и из цяло кореспондират по между си.

4

Показанията на свидетелите П. и С. са в пълно съответствие както с показанията на св. Т., така и с писмените доказателства / талон за медицинско изследване/ – относно отказа на водача на МПС М. И. да бъде тестван за наркотични вещества.

С показанията си св. Д. П. установява и извън процесуално изявление на жалбоподателя М. И. / че вече е осъждан, че предния ден е употребил марихуана и ако направи тест за наркотици може да влезе в затвора/, което обстоятелство е и сериозен мотив както за отказа жалбоподателят да бъде тестван за употреба на наркотични вещества така и мотив да се прехвърля вината за управление на МПС върху св. Каравастев, а последният да е поема тъй като двамата са били в приятелски отношения.

От друга страна полицейските служители П. и С. нямат никакъв мотив да вменяват деяние на конкретното лице – жалбоподателя И..

Следователно показанията на свидетелите Т., П., С. из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво 5 противоречие, кореспондират и с писмените доказателства, което ги прави последователни и убедителни, поради което съдът ги кредитира с доверие.

От друга страна показанията на св. Каравастев се явяват непоследователни, нелогични и опровергани от останалия доказателствен материал, което ги прави изолирани и неубедителни, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

По изложените съображения въз основа на посечения доказателствен материал и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП съдът приема посочената в наказателното постановление и потвърдена в с.з. фактическа обстановка за доказана по несъмнен и безспорен начин, от която следва единствено възможния извод относно главния факт в процеса – жалбоподателят И. е управлявал МПС и е извършител на претендираните административни нарушения.

При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП 6 е наложил административно наказание Глоба в размер на 10 лева.

По чл. 174, ал. 3 ЗДП

При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е наложил административно наказание Глоба в размер на 10 лева.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И. при управление на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство без да има основание за това, от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.

Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДП.

7

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, че има покана от контролен орган за изпробване с техническо средство за употреба на наркотично вещество и надлежно издадено предписание за медицинско изследване чрез талон / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 174, ал. 3 ЗДП /.

Следователно жалбоподателят И. с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДП.

Задължението от страна на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични 8 и упойващи вещества е безусловно. Никакви обстоятелства в това число и обективни пречки не го освобождават от това задължение.

Видно от протокол № 202041302-330000 техническото средство Дръг тест 5 000 с № 0096 е технически изправно и жалбоподателят не е имал право да откаже на това основание.

Двете кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което същите се явяват законосъобразни.

По чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят И. при управление на МПС не е носил СУМПС и контролен талон, от което следват изводи в 9 няколко насоки :

Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил деяние.

Задължението за активно действие произтича от правната норма на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 183, ал. 1 т. 1 е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС, че следва да носи и представя СУМПС / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП .

Следователно жалбоподателят И. с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.

10

Предвидената санкция в чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация, поради което същата се явява законосъобразна.

На основание чл. 18 ЗАНН административно – наказващият орган правилно и законосъобразно е постановил да се изтърпят отделно наложените административни наказания.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянията като административни нарушения.