Решение № 1110 от 18.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. ***, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430103164 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. В. Й. от гр. *** против „С*** АД гр. ***.

В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. Твърди се, че съгласно договора ответното дружество като кредитор е предоставило на ищцата като потребител потребителски кредит микрокредит от разстояние в размер на 700 лв. за срок от 6 месеца при 41,16 % фиксирана годишна лихва, 0, 1128 % лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49, 89 %, като общата сума за погасяване е в размер на 786, 42 лв. Твърди се, че в §6 от процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора потребителят се е задължил да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: а) Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1 800 лв.; или б) Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с Кредитора; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат 1 договор за поръчителство с Кредитора; или в) Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от кредитора до банката гарант. Твърди се, че в §7 е посочено, че в случай че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от договора и не упражни правото си на отказ от договора страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 323, 40 лв., платима на 6 равни части в размер на 53, 90 лв., заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 184, 97 лв. Твърди се, че ищцата е погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 25. 10. 2021 год. - 185 лв; на 24. 11. 2021 год. - 185 лв; на 24. 12. 2021 год. - 185 лв; и на 24. 01. 2022 год. - 450 лв. Твърди се, че общата сума, която ищцата е заплатила по процесния договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. е 1 005 лв. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че ответникът "*** ***" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 и чл. 2 ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. година по своята правна 2 характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на §7 вр. § 6 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР. Твърди се, че съгласно чл.

19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се, че предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, 3 че в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Твърди се, че това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита и се явява в директно противоречие с чл. 3 пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди се, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 700 лв., а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за 6 месеца е почти два пъти размера на заемната сума- 1 109, 82 лв. Твърди се, че договорът въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер- 323, 40 лв., почти половината на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Твърди се, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Твърди се, че същевременно кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на договора. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че в случая неустойката е уговорена с оглед 4 санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Твърди се, че предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Твърди се, че уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти половината от размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Твърди се, че по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Твърди се, че освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Твърди се, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Твърди се, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Твърди се, че целта за която е уговорена процесната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В заключение ищцата моли съда да прогласи на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год., а в случай на отхвърляне на горния иск при условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на §7 вр. § 6 от процесния договор като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 305 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.

5

09. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 13 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c340d6a0-c11a-4d02-a21d-b9ad128a4265