Протокол № 61 от 02.02.2023, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 703/2022
- Вид
- Протокол № 61
- Подписан
- 02.02.2023
- В сила
- 02.02.2023
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 61 гр. Разград, 31.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА и прокурора П. М. У.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20223330200703 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА- РАЗГРАД се явява прокурор П. У..
ПОДСЪДИМАТА, Г. Х. К., доведена от съдебната охрана, явява се. За същата се явява адв. Н., определена за служебен защитник.
ПОДСЪДИМАТА Г. К.: Съгласна съм адв. Н. да ме защитава.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. А-М К. Н. за служебен защитник на подсъдимата Г.
К..
ЗАКОННИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ, Б. К., уведомен, не се явява.
ПРОКУРОР У.: Считам,че няма пречка да се даде ход на разпоредителното заседание, предвид обстоятелството, че упълномощеното лице на пострадалото дете не присъства в днешното съдебно заседание, а същият е надлежно уведомен. Това не е обстоятелство за отлагане и не даване ход на днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМАТА Г. К.: Не възразявам да се гледа делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на подсъдимата.
Г. Х. К. – ЕГН ********** от гр. Разград, разведена, неосъждана.
ПОДСЪДИМАТА Г. К.: Получих препис от обвинителния акт.
СЪДЪТ разяснява правата на страните в наказателния процес.
ПРОКУРОР У.: Нямам искания за отводи на този етап.
АДВ.Н.: Нямам искания за отводи нито на прокурора, нито на съдебния състав, нито на секретаря.
СЪДЪТ пристъпи към разглеждане на въпросите, предмет на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по 1 реда на чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно подсъдно ли е делото на съда.
ПРОКУРОР У.: С оглед събраните доказателства по делото, доколкото е било установено, че детето и неговият баща, който е упълномощен представител, живеят в гр. Разград, считам,че настоящият казус е подсъден на Районен съд – Разград.
АДВ.Н.: Спазена е родовата и местната подсъдност, делото е подсъдно на нашия съд.
СЪДЪТ намира,че делото е подсъдно на Районен съд – Разград.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
ПРОКУРОР У.: Намирам,че не са налице основания за прекратяване или спиране на настоящото наказателно производство.
АДВ.Н.: Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
СЪДЪТ намира,че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
ПРОКУРОР У.: Намирам,че не са налице допуснати съществени процесуални отстраними нарушения както по отношение на пострадалото лице, така и по отношение на подсъдимата.
АДВ.Н.: Считам,че е допуснато съществено нарушение, което се изразява в следното обстоятелство. От приложените по делото писмени доказателства, на първо място, от които е Решението за прекратяване на гражданския брак между страните, №677/29.12.2021г., по безспорен начин е установено и е отразено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат и двете страни, като има доказателства за упражнен тормоз от страна на бившия съпруг на моята подзащитна. В резултат на непрекъснат психически и, както тя твърди, физически тормоз, тя изпада в състояние на депресия, не може да си намери работа, след няколко дена е принудена да напусне, за което свидетелства и фактът, който е и отразен в съответната характеристична справка, именно, че е била само два дена на работа. На досъдебното производство, на въпроса съгласна ли е да й бъде осигурена защита , аз предполагам,че тя не е била в момента, в такова състояние да каже „да“, защото това е много важен и съществен момент за правилното решаване и осигуряване на адекватна защита на нейните права. Действително, същата е полага труд, макар и временно, след това пак постъпва на работа, освен това има и доказателства, а именно показанията на бившия й съпруг , че действително на детето са давани дрехи, тениска, костюмче и т.н., което не е взето под внимание в експертизата Всичко това е довело до ограничаване на правата й. Така също, можеше да й се даде възможност да предостави документ, да използва възможностите, всичко това ограничава нейните права и се е стигнало до там, че действително, аз считам,че тя не е имала възможност да заплати тази издръжка. Преди да започнем съдебното заседание, същата заяви, че изчаква да получи личната си карта, има уговорена среща с работодател и наемането й на работа, поради което подзащитната ми заяви, че ще възстанови тази издръжка, която е в размер на 2
1200 лв. с цел да се възползваме от възможността, предвидена в чл.183, ал.3 от НК, поради което считам,че са налице допуснати съществени процесуални нарушения. В условията на алтернативност, ако прецените, съм съгласна да отговарям и на останалите въпроси. Правя искане делото да се върне на Прокуратурата, за да може тя да представи примерно квитанция за закупеното костюмче и ще посочи свидетел за психичното си състояние, защото когато един човек е депресиран, той в момента не е в състояние да отговори съгласен ли е да има защита, не е ли съгласен.Това го пише и в самия обвинител акт. От всички писмени доказателства е видно, че тя в такова състояние е поставено в резултат от неговото поведение, че в момента не може да реагира адекватно, поради което, след като и в обвинителния акт това нещо фигурира, а не е взето предвид. Затова аз считам,че са й нарушени правата.
ПРОКУРОР У.: Аз не намирам, че всички изброени основания водят до наличие на процесуално нарушение, допуснато в хода на разследването. На първо място имаме влязло в сила съдебно решение, има сила на присъдено нещо и ангажира страните по него. По отношение на Г. К. е налице задължение, според което същата е следвало да заплаща издръжка на малолетното си дете, определена по вид и размер . Обстоятелствата, които сочи защитата, че са й нарушени правата, защото същата не е била адекватна да прецени и съответно да заяви дали иска да й бъде назначен служебен защитник и с оглед това да се извежда основания, че след като е била депресирана, същата не е можела адекватно да извърши преценка, намирам,че също не е основание, което да обуславя наличие на процесуално нарушение, тъй като никъде в делото не са налице данни, които да обуславят наличие на обстоятелство, че Г. К. не е в състояние обективно и адекватно да прецени и да страда от някакво разстройство, което води до невменяемост по смисъла на НК. Дори и да е налице, както твърди защитата, депресия, само по себе си това не е обстоятелство, което да обуслови наличие на адекватно мнение от страна на подсъдимата, тя да извърши преценка желае ли или не желае.
Изрично е запитана, като наблюдаващ прокурор по делото, аз изрично съм разпоредила на водещия разследването, в случай,че тя изяви желание, да й бъде назначен такъв. Същата е отказала категорично, дори е видно ,че е отказала да подпише и предявеното й постановление, с което е привлечена като обвиняем и се е наложило това да стане в присъствието на друг служител, за да се удостовери получаването й. Аз не считам,че са налице предпоставки, които водят до извода, че подсъдимата страда от разстройство на здравето или психиката, което да я кара да не знае къде се намира, какво се случва и как да процедира и поради тези съображения, аз не считам, че е налице извършено процесуално нарушение. Спазени са всички правила, като е запозната в хода на досъдебното производство с правната опция на чл.183, ал.3, запозната е и с правото си на защита и ангажираното на служебен адвокат, ако тя не може да си наеме такъв. Това е въпрос на избор и тя не се е възползвала от тези неща. Обстоятелството, че тя е отказала да направи това, не води до директен извод, че е допуснато процесуално нарушение в процеса на разследване в хода на досъдебното производство и то нарушения, които са й нарушили правото на защита.
АДВ.Н.: При справка с протокола за разпит на обвиняемата от 25.10.2022г. тя изрично казва,че поради липсата на детето, стига до следните състояния: „плач и паник атаки, които имам отскоро, благодарение на психическия тормоз от лицето Б. К.“. След това заявява, че при срещите с 3 детето се провеждат в негово присъствие, ако изобщо се стигне до тях, където пак има психически тормоз, което означава,че в момента, дори тя изрично го е казала „получих силни депресивни разстройства, силна депресия, която до ден днешен не ми позволява….“ и т.н. След като разследващият вижда и чува това, би следвало да стигне до извода, че е добре да има все пак правна защита. Представителят на държавното обвинение заявява,че няма документи за поставяне под запрещение, няма документи,че тя страда от такова разстройство, която да я поставя в невъзможност да взема каквото и да е решение, че те да й назначат служебен защитник. Никъде не пише,че едно лице трябва да има специално психично разстройство или пък да е поставено под запрещение, за да му се назначи служебен защитник. Тя е била в такова състояние и не е могла да реагира, за какво свидетелства фактът, че тя отказва да подпише протокола за предявяване на обвинението, че тя тогава към него момент разбира какво става. Макар и със закъснение отказва, защото това, което го е казала, никой не го е взел под внимание. След като имаме такива доказателства, писмени, и преки впечатления, както разбрах дори и от Прокуратурата, би следвало, за да се избегне това съмнение, че не е била осигурена адекватна защита, да има такава. Аз предполагам,че няма да ги затрудни да се осъществи това нещо, макар и на по-късен етап, но да й се даде такава възможност. В момента поради повреда в картата, тя няма личен документ, но въпреки всичко прави всичко възможно, за да възстанови парите. Всеки може да прочете нещо, примерно за ал.3, но когато човек е в депресия, аз предполагам, че не е в състояние да реагира адекватно. Депресията е психично разстройство. Ако вземаш хапчетата, свикваш с тях и това е нелечимо състояние, но ако се вземат навреме мерки, е възможно лицето да излезе от това състояние. Но след като тя е заявила тогава,че има силно психично разстройство, непрекъснато плаче, паник атаки, какво им пречеше да назначат един адвокат? Важно е да се вижда,че тя е защитена. Вижда се,че до 3-годишна възраст на детето няма никакви възражения относно нея, няма алкохол, няма наркотици, няма абсолютно нищо. Гледа си детенцето до тригодишна възраст и изведнъж започват тези оплаквания. Добре е да й се даде възможност, а и тя заяви,че желае да възстанови тези пари, които дължи. Аз имам две възможности.
Едната е да поискам поради нарушение на съществени процесуални нейни права, делото да бъде или да поискам съдията да насрочи следващо съдебно заседание за по-късна дата с цел да получи възнаграждение и да заплати съответната сума.
СЪДЪТ намира, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на прокуратурата за отстраняването им. С оглед доводите дали е било необходимо или не назначаването на защитник на подсъдимата на досъдебното производство, СЪДЪТ НАМИРА, че разследващият орган при тази преценка не е допуснал нарушение на закона, а всички останали доводи всъщност касаят обстоятелства, свързани със съществото на процеса, преценки, които следва да направи съдът в настоящия процес, т. е. няма как да се определят като процесуални нарушения. Ето защо СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛ И:
ОСТАВЯ без уважение искането за връщане на делото на Прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по тази точка подлежи на обжалване и протест в 74 дневен срок от днес пред Окръжен съд –Разград.