Решение № 3790 от 30.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. София, 30.05.2017 г

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №15993 по описа на

СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ .

П.Й.К.

ЕГН ********** от гр.Русе иска да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да му заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 60 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 04.05.2016 г на път

I-2 между гр.Русе и гр.Цар Калоян по вина на Т.Х.Т., водач на седлови влекач „Ивеко“ с рег.№*********с прикачено бордово полуремарке „Кьогел“ с рег.№*********; при което ПТП К. е получил двустранно счупване на срамните кости и счупване на лява седалищна кост , контузия на глава , контузия на горното и долното рамо на срамната кост вдясно , подкожен хематом челно вляво , и охлузни рани по лява тазобедрена става и глава ; ведно със законната лихва от 04.05.2016 г до окончателното заплащане на обезщетението .

Ищецът твърди , че от посоченото ПТП и по вина на Т.Х.Т.е получил посочените травми , от които изпитал силни болки и страдания и все още не може да се възстанови.

Ответникът оспорва иска като недопустим респ.неоснователен . Не е заявена претенция пред застрахователя и не е доказано настъпването на уврежданията от посоченото ПТП. МедицИ.ките документи на ищеца за противоречиви и неубедителни . Твърди се съпричиняване от ищеца , защото не е съобразил отстоянието и габаритите на влекача и ремаркето .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Ищецът представя протокол за оглед на

ПТП и постановление за прекратяване на наказателното производство по негово искане.

Ищецът представя епикриза от МБАЛ-Русе

АД , според която е лекуван от фрактура осис пубис белатералис ет осис ишии синистра . Постъпил на 04.05.2016 г и изписан на 09.05.2016 г . Констатирана е фрактура на таза и е извършено наместване под местна анестезия и ренгенов контрол . Изписан по собствено желание като е препоръчан постелен режим и да не натоварва долен ляв крайник .

Ищецът представя история на заболяването

, направление за хоспитализация , изследвания и други медицИ.ки документи /приложени към наказателното производство/.

Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователна полица на стр.41 от делото и от справка от ИЦ на ГФ на стр42 от делото , че ответникът е застраховател на виновния водач за периода 22.05.2015 г – 21.05.2016 г .

Според изслушаната СМЕ на вещото лице д-р Д.К. от процесното ПТП ищецът е получил травма на главата с охлузване , оток и кръвонасядане и счупване на двете рамена на дясната срамна кост на таза /счупване на таза с отваряне на тазовия пръстен. Направено е ръчно наместване на счупената срамна кост , като по делото няма данни за усложнения . Дори в случая да има зарастване с леко разместване , то целостта на тазовия пръстен се възстановява .

В о.с.з вещото лице уточнява , че ищецът се е възстановил напълно за около 4 месеца . В случая няма разместване на срамната кост и затова възстановяването е по-бързо от това в други случаи .

Според изслушаната САТЕ на вещото лице инж.А.М. механизмът на ПТП е следният : при спускане и десен завой седловия влекач „Ивеко“ с прикачено бордово полуремарке „Кьогел“ се отклонява и излиза от платното си за движение и удря насрещно движещия се бус „Фиат Дукато“ на ищеца . Последният се е преустроил за изпреварване в по-лявата от двете ленти в неговата посока. Полуремаркето е било празно и при намаляване на сцеплението на пътното платно „подскача“ и криволичи в задната част . Водачът на влекача не е трябвало да навива ряЗ.о волана надясно .

В о.с.з вещото лице уточнява , че пътят е главен , но не е много широк. Водачът на влекача е могъл да отиде малко в банкета , а ищецът да не се движи толкова близо до осевата линия , за да се разминат успешно .

Според разпитания свидетел В.К./ съпруга на ищеца/ след ПТП ищецът бил в спешно отделение и неподвижен , със силни болки . Лявата страна на главата му била в кръв и стъкла , а рамото синьо и подуто .

Направили му много изследвания , но се установил само счупен таз. Три дена ищецът бил на системи , а около месец на обезболяващи . Два месеца не можел да мръдне и сам да се обслужва , след което започнал трудно да се движи . Имал силни болки и вече се страхува да работи като шофьор . През 2015 г имал друго ПТП със счупване на коляното .

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач . Неоснователни са позоваванията на ответника на действащия КЗ , защото застрахователната полица е сключена през 2015 г и съгласно § 22 от КЗ се прилага КЗ /отм./ . Искът е допустим и при липса на искане до застрахователя за образуване на щета , а законната лихва се дължи от датата на ПТП , каквато е уредбата и съдебната практика по КЗ /отм./

Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства : причинна връЗ.а от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ .

Безспорно доказано е с цитираната полица и справка от ИЦ на ГФ , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Т.Х.Т., водач на седлови влекач „Ивеко“ с рег.№*********с прикачено бордово полуремарке „Кьогел“ с рег.№*********.

По делото е установено от САТЕ и се приема от съда , че Т.виновно е нарушил чл.20 ЗДвП като не е съобразил при избор на скоростта пътните условия /мокър път , навлизане в завой и наклон/ ; широките габарити влекача и полуремаркето на тесен път ; както и това , че полуремаркето му се празно и при неравности на пътя „подскача“ и поднася и може да навлезе в лентата за насрещно движение .

Нарушен е и чл.44 ал.1 ЗДвП , защото

Т.не само че не е осигурил възможност за разминаване , но е навлязъл в насрещната лента и е ударил автомобила на ищеца .

Съдът приема , че не е налице съпричиняване от страна на ищеца . Същият се е движел в своята лента и там е ударен , като не е можел да предположи , че полуремаркето ще поднесе и ще го удари при разминаване на завой.

При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне на процесните увреждания, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение №

99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :

- счупване на двете рамена на дясната срамна кост ;

- контузия на главата и охлузвания и синини ;

-

5 дни болничен престой и направени редица изследвания ;

- пълно възстановяване на ищеца за около 4 месеца .

Като обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :

- счупването на срамната кост е без разместване

, което обосновава по-бързо възстановяване от други случаи ;

- психически травми не са посочени в исковата молба ;

- счупването е лекувано само с ръчно наместване ; без операции , гипсова имобилизация и т.н. ;

- показанията на св.К./съпруга на ищеца / , че ищецът пълни два месеца „не можел да мръдне “ не могат да се кредитират изцяло – същите са преувеличени . Пълното възстановяване от счупването е 4 месеца , което предполага , че и преди изтичане на втория месец ищецът е можел да извършва известни движения .

Претендираният размер на обезщетение от 60 000 лева обезщетение е завишен , като подобно обезщетение се присъжда за комбинирани и/или много тежки счупвания с усложнения , като процесното не е такова .

Напротив , според СМЕ счупването е без размествания и възстановяването е протекло благоприятно . Контузията на главата и другите рани също не са били сериозни – няма сътресение или други трайни последици .

Съдът счита , че обезщетение от 30 000 лева адекватно отстранява негативните изживявания на ищеца за няколко месеца болки от счупването и другите травми и рани . С посочения размер се обезщетяват всички минали , сегашни и бъдещи затруднения в ежедневието до пълно възстановяване . По-голямо обезщетение можеше да се присъди при по-тежко счупване , включително и при комбинирани травми , при които освен счупване на срамна кост има и други съществени увреждания – решение №139 от 19.07.2016 г по т.д.№3179/15 г на ВКС , I ТО .

Налага се изводът

, че искът трябва да се уважи до размера от 30 000 лева и да се отхвърли за разликата до 60 000 лева . Тъй като делото е по КЗ /отм./ ответникът дължи на основание и лихва за забава от датата на ПТП .

Ищецът има право на 600 лева деловодни разноски /за държавна такса и експертизи/ съобразно уважената част от иска . Ответникът има право на 200 лева деловодни разноски за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от иска . Или по компенсация ищецът има право на 400 лева деловодни разноски .

Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвоката на ищеца сумата от 1165 лева адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от иска .

Съобразно уважената част от иска ответникът дължи на основание чл.78 ал.6 ГПК на СГС сумата от 500 лева държавна такса , от която ищецът е бил освободен .

Водим от горното СЪДЪТ

РЕШИ :