Решение № 186 от 30.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Перник, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500206 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1296 от 12. 12. 2023г., постановено по гр. д. № 05005 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е :

Признато за установено на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, съществува изискуемо вземане срещу Л. С. Г., ЕГН **********, за сума в размер на 44,79 лева, представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за имот в *** - дрогерия за периода от 01.10.2018 г. до 15.01.2019 г. включително, ведно със законна лихва върху сумата от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 37517/2022 г. по описа на Софийски районен съд, като искът за разликата над 44,79 лева до пълния предявен размер от 89,75 лева и периода от 16.01.2019 г. до 31.01.2019 г., е отхвърлен като неоснователен.

1

Отхвърлен е изцяло предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Л. С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 20,62 лева законна лихва в периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г., като неоснователен.

Осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. С. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 213,05 лева - разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и 30,44 лева - разноски в заповедното производство.

Отбелязано е, че решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, трето лице помагач на страната на ищеца - „Топлофикация София“ ЕАД.

Недоволна от решението, явно в частта, с която е признато, че дължи сумата 44,79 лева, представляваща парична стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия за имот в *** - дрогерия за периода от 01.10.2018 г. до 15.01.2019 г. включително, ведно със законна лихва върху сумата от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението / тъй като в отхвърлителните части тя няма правен интерес да го обжалва/, е останала Л. С. Г., която го е обжалвала срок, в частта, с която е уважен предявения срещу нея иск. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и исковата претенция за същата сума, да бъда отхвърлена като неоснователна. Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че вземането и за главница и за лихви за забава е погасено по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, ползвателят на имота – наемателят „ПИ ЕЛ ДИЗАЙН“ е извършвал плащания на дължимите суми по текущите сметки, изравнителните сметки не влияят на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, като новото изравнително вземане е самостоятелно и различно от другите предходни вземания, че титулярът на партидата е погасил вземането, че решението в обжалваната му част противоречи на предходно решение № 483 от 08. 05.

2023г. по гр. д. № 01340/2022г. по описа на Пернишкия районен съд.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната в случай, че превишава минимума по Наредба № 1 / 2004г.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.

2

К., в срок е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена. Моли решението, в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.

Пернишкият районен съд е отбелязал, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59. ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като тази квалификация се основава на фактическите твърдения, че с ответника чийто имот е присъединен към топлопреносната мрежа, представляващ обект, отдаван под наем с търговска цел, договор за доставка на топлинна енергия не е сключван, а същевременно е извършвана такава, поради което ответницата се е обогатила неоснователно – за имот в *** дрогерия. Отбелязал е, че не се спори, че договор за доставка на топлинна енергия - индивидуален или при общи условия не е сключван между страните по делото, но по всички останали елементи от фактическия състав се спори.

Посочил е, че ответницата е придобила с Нотариален акт № ***, том ***, рег.

№ ***, дело 169/2013 г. на 13.09.2013 г. - Дрогерия, разположена на две нива с площ от 148,61 кв.м., с административен адрес ***, като впоследствие тя се е разпоредил на 16.01.2019 г. съгласно Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело 169/2019 г. с този недвижим имот.

Въз основа на заключението на вещото лице инж. З.З., по приетата съдебно - техническа експертиза, което съдът е кредитирал изцяло, е отбелязал, че се установяват следните обстоятелства: сградата е топлоснабдена; монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване - топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни, поради което възражението на ответницата в обратната насока е неоснователно.

Пак въз основа заключението на вещото лице е отбелязал, че за 3 процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след края на отоплителния сезон, като са приспаднати съответните суми; няма данни за постъпили възражения по изготвените изравнителни сметки; на посочения адрес е доставена топлинна енергия на обща стойност 236,89 лева, като от тази сума е заплатена сумата 147,14 лева и е останало неудовлетворено вземане за 89,75 лева; размерът на задължението за м. януари 2019 г. е 87,26 лева; както и че на същата стойност е и издадената от ищеца фактура за м. януари 2019 г. Съдът е посочил, че съгласно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание - разграничение между стойността на топлинната енергия и доставката й тази с включена печалба за доставчика не може да бъде направена, тъй като се ползват нормативно определени цени.

Въз основа заключението на вещото лице В.В. по приетата съдебно – икономическа експертиза, изготвено след проверка на счетоводството на ищцовото дружество и документите по делото, първият съд е приел: за исковия период стойността на предоставяните от ищеца услуги е на стойност 85,52 лева, тъй като такива са стойностите за по - дълъг от исковия период, а именно до 31.03.2019 г., като е взета предвид изравнителна сметка от фактурата от 31.03.2019 г. - извън исковия период; лихвата за забава в исковия период, която е в размер на 20,22 лева. Съдът не е кредитирал данните от ССЕ именно поради обстоятелството, че е изследван период от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г., тъй като по - късната изравнителната сметка е отразена върху исковия период и се получава разлика от 4,23 лева разлика.

С оглед изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът през периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2019 г. е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия като неудовлетвореното вземане е в размер на 89,75 лева съгласно ССЕ по изложените съображения относно некредитирането на ССЕ. Приел е, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника като стойности са идентични.

Посочил е, че след като ответницата се е разпоредила с недвижимия период на 16.01.2019 г., то отговорността на ответницата следва да се сведе за времето, в което е бил собственик - до 15.01.2019 г. включително. Отбелязал е, че задължението за този месец е в размер на 87,26 или 2,82 лева средно дневно - 42,30 лева от 01.01.2019 г. до 15.01.2019 г. вкл.

4

Съдът намерил за неоснователни възраженията на ответницата.

Посочил е, че е без правно значение е обстоятелството, че в процесния период, имотът е отдаван под наем и друг е действителния потребител, като задължението наемателят да сключи индивидуален договор с ищеца също не подлежи на изследване, тъй като това би било неизпълнение във вътрешните отношения между ответницата (наемодател) и наемателя.

По отношение твърдението, че третото лице (негов наемател) е погасил задълженията, е отбелязал, че е останало недоказано.

Посочил е, че е без правно значение дали частта за дялово разпределение принадлежи на трето за спора лице, тъй като това е вземане, почиващо на договорно основание, по което ответникът не е страна и не е предмет на производството.

Съдът е намерил, че възражението за изтекла кратка 3 годишна погасителна давност неоснователно. Отбелязал е, че вземането представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

С оглед естеството на процесия иск е посочил,че макар и равностойността на спестените разходи при ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на месечната цена за процесния период, по естеството си това парично притезание не представлява цена на доставената топлинна енергия, а само стойностен изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в случай че обогатилият се (без правно основание) би ползвал топлинната енергия възмездно - по действително продажбено правоотношение. Поради това е посочил, че ответницата дължи не цената на топлинната енергия - помесечно, а нейната равностойност в глобален размер за целия период. Направил е извод, че предявеното парично притезание не е периодично, а се погасява с изтичане на общата пет годишна погасителна давност, като се е позовал на 5 задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС). Отбелязал е, че началната дата, от която се претендира неоснователно обогатяване е 01.10.2018 г., а искът е предявен на 11.07.2022 г., преди изтичане на давностния срок , като ищецът се ползва от правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК).

Въз основа на гореизложеното Пернишкият районен съд е направил краен извод, че предявения главен иск е основателен за периода от 01.10.2018г. до 15.01.2019г. за сумата в общ размер на 44,79 лева.

С оглед изхода по делото е определил дължимите разноски.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване /на 16. 02. 20024г. по електронен път/ и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 37517 / 2022г. по описа на Софийския районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08. 09. 2022г. Длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК на 19.