Решение № 84 от 01.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Кюстендил, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20261520200197 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. А. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“*****“ №* против наказателно постановление №*******/09.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, с-р ПП Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро на основание чл.177, ал.1 т.2 ЗДП.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при описание на деянието, водещи до невъзможност жалбоподателя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран и опорочаващи издаденото НП.

Ответникът по жалбата не е изразил становище.

След преценка на доводите по жалба и събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 24.01.2026г. е съставен срещу жалбоподателя АУАН, за това, че като водач на лек автомобил Нисан Кабстар с рег.№*******, в гр.Кюстендил, по ул.“Овощарска“, с посока на движение от ул.“Бузлуджа“ към ул.“Дондуков“ като при извършена проверка в РСОД и справка с ОДЧ се установи, че водача на МПС-то има 0 контролни точки, като статуса на свидетелството му за управление на МПС е невалидно.Посочена е и нарушената законова 1 разпоредба-чл.150 ЗДП и описано нарушението-„Управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 ЗДП.

На 09.02.2026г. е издадено обжалваното НП, в което е описана същата фактическа обстановка и квалификация на нарушенията, като на основание чл.177, ал.1 т.2 ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро.

При проверка от външва страна за съда се налага извод, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.Фактическата обстановка се установи по делото от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и приложените доказателства в т.ч и копия от наказателни постановление, връчвани лично на жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН . Спазена е процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и АУАНН са издадени в предвидената форма и съдържат изискуеми съответните реквизити, като същите не страдат от пороци, които да ги правят процесуално недопустими, противно на изложените в тази връзка възражения. Същите съдържат определения в закона обем информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и нарушените правни норми, включително в НП и санкционната такава, въз основа на която на нарушителя се налага административно наказание, като в този смисъл и не е налице сочената невъзможност санкционираното лице да разбере за какво е наказан.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието, нарушителят е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл. 150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Така нормата урежда правило за поведение за водачите на превозните средства, а именно – същите да са правоспособни при осъществяването на управлението на ППС. Изпълнителното деяние включва 2 извършването на действие – управление на автомобил, като същото трябва да се извършва при липса на правоспособност на водача. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В случая, от установеното от фактическа страна е видно, че е осъществен съставът на нарушението, доколкото действително жалбоподателят е управлявал превозното средство посочено в НП и същият е неправоспособен, поради изземване на всичките му контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял – жалбоподателят е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните му точки са иззети с влезли в сила наказателни постановления, но въпреки това е предприел управление на моторно превозно средство. Видно от доказателствата по делото и в частност – връчените му лично НП и предвид действащата правна уредба, по отношение на жалбоподателя в нито един момент не е било налице основание за служебно възстановяване на контролните точки и приложимост на чл. 3, ал. 2 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Периодът между датите на влизане в сила на всички наказателни постановления е неизменно по-малък от две години, т. е. преди да изтекат две години от "последното" към съответен момент наказателно постановление, е издавано друго такова.

От горното се налага извод, че са налице категорични доказателства, очертаващи знание и разбиране от страна на жалбоподателя, че е неправоспособен водач, поради отнети контролни точки и не следва да управлява автомобила, без свидетелство за управление на МПС, но въпреки това привежда процесния лек автомобил в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, и боравейки с уредите му за управление, осъществява дейност по управление на моторното превозно средство. В този смисъл и въззивникът е запознат и с факта на отнемането им, респективно изчерпването им. Въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона. Безспорно информацията относно наличието или липсата на контролни точки е служебна и се съхранява в информационните масиви на компетентните органи на МВР, но водачите получават информация за оставащия брой контролни точки именно от издадените им наказателни постановление, които и в случая са лично връчени на жалбоподателя, който по закон има задължение да следи за своята правоспособност.

В случая правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, съобразно която, който управлява моторно превозно средство, 3 без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.

157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено се наказва с глоба от 300 лв.

Видно от обстоятелствената част на НП, противно на изложените за противното възражения и ясно е посочено конкретното основание за приложимост на цитираната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , а именно, че се касае в случая за управление на МПС от въззивника след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП .

Предвидената от законодателя санкция е във фиксиран размер, с оглед и на което не подлежи на преценка за редуциране.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на дееца не може да се определи за ниска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление №************/09.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, с-р ПП Кюстендил, с което на Д. А. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“*********“ №* е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 евро на основание чл.177, ал.1 т.2 ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд гр.Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4