Определение № 1565 от 13.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120101732 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ЗД „Бул Инс“ АД, срещу Г. Г. Т., иск за регресно вземане, на основание чл. 500 от КЗ.

С определение от 11.02.2022 г. съставът на СРС, след като служебно е установил, че настоящият адрес на ответника се намира в гр. Бургас, е прекратил производството по така предявения иск, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 и 113 от ГПК и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Бургас. За да направи извод за наличие на потребителско качество у ответника, СРС е изтъкнал, че по силата на сключения между застрахователя и ответника договор за застраховка, последният е придобил качеството потребител.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 от КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о., решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и др.

Ето защо, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, по регресния иск ответникът няма качеството потребител, както и ползвател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и от закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Предявеният срещу него иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква специална местна подсъдност.

От горното следва, че съдът не може служебно (по свой почин) да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.

Съгласно диспозитивната норма на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Същевременно, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за 1 неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най - късно в срока за отговор на исковата молба, но в случая съдебни книжа не са разменени.

По изложените съображения, предвид липсата на възражение на ответника за местна неподсъдност и с оглед вероятността да бъде постановено недопустимо решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне спор за подсъдност между Районен съд - Бургас и Софийски районен съд.

По правилото на чл. 122 изр. 2 от ГПК делото следва да бъде изпратено на по-горения съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото, който в случая е Окръжен съд – Бургас.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд - Бургас и Софийски районен съд з а определяне на компетентен съд за произнасяне по предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД, срещу Г. Г. Т., осъдителен иск по чл. 500 от КЗ, на основание чл. 122 ГПК.

Делото да се изпрати на Бургаски окръжен съд за произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2