Решение № 166 от 17.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500213 по описа за 2024 година

С Решение № 77/05.03.2024 г. по гр. д. № 476/2023 г. Русенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения от С. Р. М. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неприключило в разумен срок ДП № 3277/2020 г. по описа на ОП - Русе в размер на 91 124 лв., представляващи мораторна лихва за забава върху иззетата като веществено доказателство по досъдебното производство сума в размер на 424 456 лв. за периода от 04.08.2021 г. до 08.08.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца С. Р. М. чрез адв. Й. Д..

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложените са конкретни доводи и несъгласие с извода на съда, че действията на органите по ДП са били ритмични, постоянни и без особени прекъсвания; че гражданският съд не може да контролира законосъобразността на мерките, предприемани от органите на ДП и че срокът на образуваното производство е разумен. Не е съгласен и с извода, че не е доказано чии са иззетите банкноти, съответно – че имуществените вреди се търпят от ищеца. Ако съдът е считал, че доказването на вредата включва доказване на собствеността на банкнотите, той е следвало да разпредели доказването на това обстоятелство в тежест на ищеца. Счита, че в производството е доказано настъпването на имуществените 1 вреди, размерът им и причинно-следствената връзка с противоправните действия на органите на ДП. Моли съда да отмени изцяло решението и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.. Представена е писмена защита.

Не е подаден писмен отговор от ответника Прокуратурата на Република България. В съдебно заседание жалбата се оспорва от представителя на Апелативна прокуратура – Велико Търново. Счита решението за правилно и законосъобразно.

Делото е било с фактическа и правна сложност. Няма бездействие от страна на разследващите органи и прокуратурата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Предявен е иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на С. Р. М. сумата от 91 124 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи мораторна лихва за забава за периода 04.08.2021 г. – 08.08.2023 г. върху иззетата като веществено доказателство по ДП № 3277/2020 г. по описа на РОП сума в размер на 424 456 лв., претърпени в резултат от нарушение на правото му на разглеждане на досъдебното производство в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът С. Р. М. твърди, че е управител и едноличен собственик на капитала на множество търговски дружества. На 04.08.2021 г. в офиса на дружествата в гр. Русе било извършено претърсване и изземване по ДП № 3277/2020 г. по описа на РОП, при което била иззета сума в размер на 365 450 лв. и 30 170 евро с левова равностойност 59 006 лв. – общо 424 456 лв. Върху сумата няма наложени мерки по чл. 72 от НПК. От тогава до датата на предявяване на иска спрямо него не е предявено постановление за привличане като обвиняем, не е разпитван в никакво качество. През този период не може да се защити, нито да се разпорежда с парите си. Отправял многократно искания до наблюдаващия прокурор за връщане на иззетата като веществено доказателство сума, по които били постановени откази, потвърдени от съда. Вследствие на изземването на сумата изпитвал и продължава да изпитва финансови затруднения – забавени плащания на служители, контрагенти, осигурителни вноски. Подал коригираща декларация за дължимите данъци и осигуровки на служителите си и след извършена проверка НАП вписала възбрани върху имотите, собственост на дружеството. Направил искане пред НАП иззетата сума да бъде предадена на НАП за погасяване на публичните задължения. НАП изпратила запорно съобщение до РОП с искане сумата да бъде преведена по сметка на агенцията, но наблюдаващият прокурор отказал да изпълни разпореждането. На 28.03.2022 г.

2 ищецът продал дяловете си от капитала на „Старт инвест 11“ ЕООД на друго лице, с уговорка сумата да бъде предадена на ищеца при връщането й от „БОП“, за да направи плащане на НАП. Разследването по досъдебното производство продължава над 2 години и няма лице, привлечено като обвиняем, което е над предвидените в чл. 203 и чл. 234 от НПК срокове. В този период ищецът търпи имуществени вреди, защото е лишен от правото на собственост върху паричната сума в общ размер 424 456 лв.

Претендира обезщетение от Прокуратурата на Република България в размер на законната лихва за периода 04.08.2021 г. до датата на предявяване на иска – 08.08.2023 г., а именно – сумата 91 124 лв.

В писмения си отговор ответникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор във ВТОП е оспорила иска като недопустим, тъй като, ако на ищеца бъде предявено обвинение и иззетите парични средства бъдат отнети с присъда като предмет на престъплението, ищецът няма да има право на мораторна лихва. От друга страна, при противоправни действия или бездействия на Прокуратурата по чл. 109 – чл. 113 от НПК и причинени от тях вреди, отговорността за обезщетяването им е по чл. 49 от ЗЗД. Разследването за престъпления по чл. 253 и чл. 255 от НК е с фактическа и правна сложност и предполага значително по-дълъг от 2 г. срок. Не са ангажирани доказателства за действително претърпени имуществени вреди от ищеца като пряк резултат от воденото наказателно производство.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

От представената по делото справка от ОП – Русе (писмо вх. № 1602/09.02.2024 г.) се установява, че ДП № 3277/2020 г. е образувано на 21.08.2020 г. за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от НК чрез отделяне от ДП № 2253/2019 г. по описа на РОП.

На 04.08.2021 г. е извършено претърсване и изземване от помещение в гр. Русе, на **********, представляващо офис, ползван от С. Р. М., в качеството му на управител на „Телко Инфраструктури“ ЕООД, „Старт-Инвест 11“ ЕООД, „Асет-Нет“ ЕООД, „Гигафайбър.бг“ ЕООД, „Норделинк България“ ЕООД, „Нетуоркс България“ ЕООД, „ТВН дистрибуция България“ ЕООД, „Нетуоркс Разград“ ЕООД, „Български Телеком и телевизия“ АД /в несъстоятелност/, „Онлайн Директ“ ЕООД, „Май Фай“ АД, Фондация „Направи добро на непознат“ и Сдружение „Спортен клуб Нетуоркс Рейсинг“. Иззети са мобилни телефони, лаптоп, документи, хард дискове и банкноти, конкретно описани по номинал и брой. Сумата е 365 450 лв. и 30 170 евро. Съставен е протокол от същата дата, подписан от ищеца с обяснение, че банкнотите са негови лични средства. Претърсването и изземването са разрешени от РОС с Определение от 15.05.2021 г. по ЧНД № 358/2021 г.

На 09.08.2021 г. е разкрита данъчна тайна и са получени документи от НАП.

На 11.11.2021 г. е назначена счетоводна експертиза, по която няма изготвено 3 заключение.

На 17.03.2022 г. и на 28.06.2022 г. са назначени технически експертизи, по които са изготвени заключения.

На 06.01.2021 г. е изготвена и изпратена Европейска заповед за разследване до Румъния, на 06.12.2021 г. – до Австрия, на 03.05.2022 г. – до Германия, на 04.05.2022 г.

– до Румъния и на 02.08.2022 г. – до Литва, по която не е получен отговор.

Изготвените ЕЗР и получените отговори са преведени на съответния език.

На 19.08.2022 г. е назначена счетоводна експертиза, по която няма изготвено заключение.

На 27.01.2023 г. е назначена счетоводна експертиза, по която е изготвено заключение.

На 20.07.2023 г. е възложено извършване на ОИМ, по които са изготвени справки с информация.

По искане на „Старт Инвест 11“ ЕООД за връщане на веществени доказателства – парични средства в размер на 100 522.83 лв., с постановление от 11.08.2021 г. РОП е постановила отказ, който е бил обжалван пред РОС. С Определение № 443/24.08.2021 г. по ЧНД № 645/2021 г. съдът е оставил жалбата без уважение.

Искане за връщане на веществени доказателства – парични средства в размер на 116 129.68 лв. е направено и от „Онлайн Директ“ ЕООД. Същото е оставено без уважение с Постановление на РОП от 13.08.2021 г. Постановлението е било обжалвано, но жалбата е оставена без уважение с Определение № 442/24.08.2021 г. на РОС по ЧНД № 644/2021 г.

Искане за връщане на веществени доказателства – парични средства в размер на 391 095 лв., е подадено от С. Р. М.. Оставено е без уважение с Постановление от 18.07.2023 г. на РОП. Жалбата срещу постановлението е оставена без уважение с Определение № 297/02.08.2023 г. на РОС по ЧНД № 610/2023 г.

Видно от представения по делото Протокол от 05.04.2021 г. от решения на едноличния собственик на капитала на „Нетуоркс – България“ ЕООД, неразпределената печалба на дружеството за финансовите години 2014 – 2020 в размер на 11 992 780.58 лв. е разпределена като дивидент, платим по банков път на едноличния собственик на капитала С. Р. М.. На 28.07.2021 г. същият е декларирал пред НАП дължимия данък върху дивидента в размер на 599 639.03 лв. Данъкът е заплатен на НАП по банков път в същия ден.

Относно начина, по който се извършва разпределението на дивидентите са разпитани свидетели – С. В. Н. – счетоводител в „Нетуоркс България“ ЕООД и В. Н. Р.

– касиер-счетоводител в същото дружество. Получените от търговската дейност в обектите парични суми – около 600 000 лв. на месец, се инкасират и предават в 4 главната каса. После се внасят по банковите сметки на дружествата в обектите на дружеството.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд, но по следните съображения:

Ищецът е надлежен ищец по предявения иск, независимо че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението. Лицето, от което е иззет предмет като веществено доказателствено средство по наказателно дело, също е надлежен ищец по иска по чл. 2б от ЗОДОВ. По делото е безспорно, че от ищеца е иззета парична сума по образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 255 ал. 1 от НК и чл.

253, ал. 1 и ал. 2 от НК, с оглед на което той се явява надлежно легитимиран да предяви иска (Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК).

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ при преценката за основателността на иска съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Както е възприето в съдебната практика (Решение № 66 от 2.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., ГК), при преценката за разумен срок за разглеждане на делото следва да се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Приложими критерии са сложността на делото, поведението на лицето и поведението на компетентните органи.

Сложността на делото се преценява въз основа на естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. От лицето не може да се изискват активни действия за ускоряване на производство, тъй като това може да доведе до неговото осъждане. Съществени при преценката на поведението на компетентните органи са усилията им да ускорят производството, защото тяхно е задължението да следят дали участниците в производството полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.