Решение № 2418 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110215936 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 5 8д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от М. М. С., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление № 25-4332-008542/24.04.2025 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че неизяснено е останало при какви обстоятелства е бил спрян на проверка водачът и дали е управлявал МПС към момента на проверката.

Посочва, че автомобилът не е бил в движение и не го е управлявал към момента на проверката. Твърди, че е дал кръвна проба. Иска то съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Тодоров, който иска от съда да отмени обжалвания акт поради допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на материалния и процесуалния закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалния и представител юрк. М., която иска от 1 съда потвърди НП. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.03.2025г. за времето от 08:00 до 20:00 часа св. Р. В. Л. изпълнявал служебните си задължения като ППГ/С.402 съвместно с колегите му Ц. И. и Н. Д.. За времето от 09:20 до 19:00 работел като придадени сили към 05 РУ на СДВР като АПИ 226. Около 11:05 той и колегите му спрели за проверка на бул. „Никола Бонев“ лек автомобил марка „Нисан“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', който се движел по булеварда с посока от ул. „Лазар Пешев“ към ул.

„Буховско шосе“ като му подали сигнал със „стоп палка“.Същият бил видимо притеснен и избягвал погледа му. За проверката свидетелят и колегите му докладвали и поискали съдействие от екип на ОПП СДВР. На място пристигнали служители на ОПП, вкл. св. Е. А., които тествали водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. Проверката за алкохол извършил св. А.с с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер „ARБА-0145“ в 11:50 часа на 31.03.2025 г. - проба номер 6155. Последното отчело положителен резултат от 1,00 промила алкохол в издишания въздух.

Предвид получения резултат на жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване № 311256 за явяване в ВМА – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез химическо изследване. Същият дал положителна проба и за употреба на наркотични вещества – кокаин. Бил му издаден талон за кръвна проба № 311256/31.03.2025г.

По делото въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за това посетил ли е жалбоподателят лечебното заведение и дал ли е кръв за изследване.

С оглед направените в хода на проверката констатации, свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA1224099 от 31.03.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не са постъпили в законоустановения срок.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено наказателно постановление № 25-4332-008542/24.04.2025г. от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В постановлението е изрично посочено, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно 2 показанията на свидетелите Е. А. и Р. Л., както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване, извлечение от паметта на техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, справка „Картон на водача“, заповеди за компетентност, както и сведенията.

При изграждане на възприетата фактическа обстановка съдът се довери изцяло на показанията на двамата свидетели, отчитайки факта, че те са били лицата, извършили проверката на жалбоподателя и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства, поради което настоящият състав прие с доверие казаното от свидетелите относно времето и мястото на извършената проверка, проведеното в хода на същата изследване за употреба на алкохол с помощта на техническо средство на водача на спрения лек автомобил отчетения от същото резултат. Заявеното от свидетелите кореспондира и с извлечението от паметта на техническото средство, в която посочените данни относно времето на теста и резултата от същия напълно съответстват на показанията на свидетелите. От показанията на свидетелите се установява, че водачът е лъхал на алкохол, съответно, че не е бил съпроводена до лечебно заведение, доколкото НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не изисква това.

От представените по делото заповеди се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Писмените доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено по-малко от месец след това.

Неоснователно е възражението за липса на словесно описание на нарушението и липса на посочване на обстоятелствата, при които е извършена проверката. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, посочена е датата, мястото и часа на проверката, къде и в каква посока се е движил управляваният от 3 жалбоподателя автомобил, неговата марка, модел и регистрационен номер, извършеният тест с техническо средство, неговият номер, номер на проба и резултат, обстоятелството, че е издаден талон за изследване и неговия номер.

В НП освен тези обстоятелства е посочено, че жалбоподателят не е дал кръвна проба. Във връзка с посоченото, следва да се има предвид (доколкото в случая с полеви тест е установено наличието както на алкохол, така и на наркотични вещества), че няма пречка нарушителят да е дал кръвна проба за наркотични вещества, но да е отказал да даде такава за алкохол. В този смисъл съдът намира, че както АУАН, така и НП, отговарят на изискванията на чл. 42 и респективно чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвна и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила /на хиляда/, а именно 1,00 промил, която концентрация е установена посредством техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер „ARBA-0145”. Съгласно чл. 3а от наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

4

Жалбоподателят С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като пряко е целял именно тяхното настъпване.

Липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното от жалбоподателката нарушение разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да се квалифицира като маловажен случай.

Законодателят в чл. 174, ал. 1 ЗДвП е диференцирал административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, налагани на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвна над 0,5 на хиляда в зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,00 промила, попадаща в границите от 0,8 на хиляда до 1,20 на хиляда, то правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП и е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил административните наказания в абсолютен размер, поради което за съда не съществува възможност за тяхното ревизиране.

По изложените съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден в цялост.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Такива следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.