Определение № 464 от 28.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Ловеч, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500374 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Нели А.ова срещу разпореждане № 1443/07.06.2024 год. по ч.гр.д. № 896/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Е. А., с ЕГН **********, с адрес: с.Българене, общ.Ловеч, ул.“Дядо Радоя Мариаша“ № 1 за следните вземания до Договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2023 г.: 784.82 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 53.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 20.05.2023 г., 114.62 лв. – обезщетение за забава за периода 21.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че в т.12 от Заявлението са посочени началните размери на задължението /главница, лихва и обезщетение за забава/, а в т.9 претендираните суми. Цитира Решение на СЕС от 30.06.2022 г. по дело С-170/21 и твърди, че заповедният съд е следвало присъди главницата, след като извърши прихващане по неравноправните клаузи.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане на РС – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по 1 съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 896/2024 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Е. А. за парични вземания в размер на: 784.82 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 53.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 20.05.2023 г., 114.62 лв.

– обезщетение за забава за периода от 21.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението и сторените по делото разноски, произтичащи от Договор за поръчителство от 27.01.2023 г., сключен между „Ай Тръст“ЕООД и А. Е. А., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на Приложение № 1 от 14.11.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г.

С разпореждане № 1387 от 31.05.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. Дадени са указания, че заявителят следва да посочи какъв е размера на отпуснатия кредит, обезпечен с поръчителство и срока за връщането му, каква сума е изплатена от поръчителя и на коя дата, как е формирано всяко от претендираните вземания, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв ГПР и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава, извършил ли е длъжникът плащания по договора за кредит и по договора за поръчителство, в какъв размер, на кои вноски и кои вземания, а също и кога е уведомен длъжникът, че вземането, произтичащо от задължението му договора за предоставяне на поръчителство, е прехвърлено и че заявителят е новият му кредитор.

С молба вх. № 6252/06.06.2024 г. жалбоподателят е посочил, че направената индивидуализация на вземанията в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и цитирал съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл.411, ал.2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, вкл. дали не се основава на неравноправна клауза в договора.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил 2 изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания за индивидуализация на претендираните вземания и отстраняване на нередовностите.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2 , т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Въззивният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят не е отстранил нередовностите, а само е посочил, че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените плащания.

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че районният съд не е извършил прихващане и присъдил главницата по договора за кредит.

В решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 3 задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на дадените от заповедния съд указания в тази насока, е възпрепяствало ЛРС да приложи цитираното решение на СЕС и присъди само главницата.

На следващо място следва да се посочи, ч е съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват, което е основание за отхвърляне на искането.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1443/07.06.2024 год. по ч.гр.д. № 896/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Е.

А., с ЕГН **********, с адрес: с.Българене, общ.Ловеч, ул.“Дядо Радоя Мариаша“ № 1 за следните вземания до Договор за предоставяне на поръчителство от 27.01.2023 г.: 784.82 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 53.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2023 г. до 20.05.2023 г., 114.62 лв.

– обезщетение за забава за периода 21.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4