Решение № 1921 от 18.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е

Н И Е

№.........../..........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2685/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба на В.Б.И. срещу Решение №

2153-03-52/02.09.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ– Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ - Варна.

С твърдения, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона поради неправилно определяне на размера на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на началния момент от който тя се дължи, се иска неговата отмяна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата като претендира и присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата, Директор на ТП на НОИ -

Варна, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва изцяло жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване. Относно спазването на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО съдът съобрази, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 03.09.2019 г., а жалбата срещу него е предявена на 13.09.2019 г., което е в рамките на регламентирания в нормата 14-дневен срок.

По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е Решение №

2153-03-52/02.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.Б.И. срещу Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.02.2019 г.

От събраните по делото доказателства, включително и от документите по административната преписка, се установяват следните релевантни за повдигнатия правен спор факти:

Със заявление до ТП на НОИ – Варна с вх. № МП-21611/13.06.2011 г. В.Б.И. е поискал да му се отпусне пенсия за инвалидност и прослужено време. Към заявлението е приложил документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК.

С постановено по заявлението Разпореждане № **********/04.07.2011 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ - Варна на заявителя В.Б.И., считано от 13.06.2011 г. /датата на подаденото заявление при навършена възраст 62 г. и 0 м./ е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и трайно намалена работоспособност /степен на увреждане от 50 до 70.99 %/ със срок на инвалидност до 01.05.2014 г. Посочен е осигурителен стаж до датата на инвалидизацията 01.06.1997 г. – 20 г. 05 м. и 07 дни. Определен е размер на пенсията съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО – 100,86 лева. Посочено е, че съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ от 28.05.2012 г. пенсията се счита за отпусната пожизнено.

В разпореждането липсва произнасяне по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е направено със заявлението от 13.06.2011 г. чрез използване на аналогичното понятие „пенсия за прослужено време“. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателя на 18.08.2011 г. с писмо с обратна разписка и не е обжалвано от него в частта относно мълчаливия отказ на пенсионния орган да се произнесе по искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С Протокол № 6/28.10.2011 г., на основание подробно описани в него решения на ТЕЛК и НЕЛК, е изменен размерът на отпуснатата на В.Б.И. пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО като е посочен осигурителен стаж до инвалидизирането на лицето /01.06.1997 г./ – 20 г. 05 м. и 07 дни, и осигурителен стаж след инвалидизирането – 02 г. 0 м. и 07 дни. Разпоредено е изменение от 07.07.2010 г. до 01.10.2014 г. на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 110,86 лева на 115,67 лева като е посочено, че същата следва да се изплаща пожизнено.

С Разпореждане № **********/01.06.2012 г. и Разпореждане № **********/01.04.2013 г. на ръководител „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, на основание чл. 9 от ЗБДОО/2012 г. е определен нов /по-висок/ размер на пенсията за инвалидност на лицето поради общо заболяване съгласно чл. 74 от КСО, съответно от 115,67 лева на 123,25 лева и от 123,25 лева на 127,50 лева.

С Разпореждане № ********** по

Протокол № 146/26.11.2014 г. е разпоредено изменение на срока на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115,67 лева от 07.07.2010 г. – 01.10.2014 г. на 07.07.2010 г. – 01.05.2014 година.

С Разпореждане № **********/07.06.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-Варна по подаденото заявление на В.Б.И. от 13.06.2011 г. /с вх. №

МП-21611/13.06.2011 г./ на заявителя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 28.01.2015 г., при навършена за първи път изискуема възраст на 28.01.2015 г. от 65 год. и 08 мес. за 2015 г. и минимален действителен осигурителен стаж от 15 години, при зачетен от пенсионния орган, включително след превръщане в трета категория, общ осигурителен стаж 26 год. 02 мес. и 22 дни. Определен е минимален размер на пенсията 131,33 лева, като считано от 01.07.2015 г., съгласно чл. 9 от ЗБДОО/2015 г. е определен минимален размер на пенсията 133,82 лева, а от 01.07.2016 г. с Разпореждане № **********/01.07.2016 г. на Ръководител „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2016 г. е определен минимален размер на пенсията 137,17 лева.

Разпореждане № **********/07.06.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ-Варна е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Варна, който с Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. го е отменил, приемайки че по искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст има влязъл в сила административен акт – мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление от 13.06.2011 г., поради което повторно, но вече изрично произнасяне с разпореждането от 07.06.2016 г. е недопустимо. Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна е обжалвано по съдебен ред като с Решение № 433/13.03.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2632/2016 г., жалбата на В.Б.И. е отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд – Варна е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 6612/21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 5100/2017 г., го е оставил в сила.

Със заявление № 2107-03-50/18.02.2019 г. В.Б.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Пенсионният орган се е произнесъл по заявлението с Разпореждане № **********/12.03.2019 г., с което на И. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.02.2019 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, при навършена възраст 69 г. и 8 м. и общ осигурителен стаж, който превърнат в трета категория е 22 г., 11 м., 10 дни. Определен е минимален размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО – 176,46 лева. От датата на заявлението – 18.02.2019 г., на основание чл. 95. ал. 1, т. 4 от КСО, е спряна получаваната дотогава от лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

По административната преписка са приложени: опис на осигурителния стаж на В.Б.И. от 01.06.2016 г., според който осигурителният стаж на лицето, превърнат в III категория труд е 26 г., 02 м., 22 дни, 03 часа, и опис на осигурителния стаж на В.Б.И. от 18.06.2019 г., според който осигурителният стаж на лицето, превърнат в III категория труд е 26 г., 05 м., 04 дни, 03 часа.

Според приложения също по преписката опис на осигурителния доход на В.Б.И. от 19.06.2019 г. изчисленият индивидуален коефициент за пенсия с начална дата до 31.12.2018 г. или съгласно разпоредбата на § 22ц от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на КСО е 1.322, а изчисленият индивидуален коефициент за пенсия с начална дата след 01.01.2019 г. е 1.6526.

С Разпореждане № **********/19.06.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионен отдел“ в ТП на НОИ– Варна, на основание чл.

99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО, е изменена отпуснатата на В.Б.И. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на заявлението – 18.02.2019 година. Размерът на пенсията е определен според по-благоприятния за лицето индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО – 1.6526. Определен е размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО в размер на 469,98 лева.

С жалба вх. №

1012-03-229/01.08.2019 г. В.Б.И. е оспорил пред Директора на ТП на НОИ - Варна Разпореждане № **********/19.06.2019 г., който с Решение № 2153-03-52/02.09.2019 г. е отхвърлил жалбата.

Решение №

2153-03-52/02.09.2019 г. е връчено лично на И. на 03.09.2019 г. като на 13.09.2019 г. той е подал жалба срещу него до Административен съд – Варна, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение /л. 84-96 от делото/ се установява, че изчисленият размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.И., изменен считано от 18.02.2019 г., както и индивидуалните коефициенти, са определени правилно математически при спазване на разпоредбите на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 от КСО съгласно нормативната уредба до 31.12.2018 г. /по старата методика/ и чл. 70, ал. 8-9, ал.10, т. 2 и ал. 11 от КСО съгласно нормативната уредба след 01.01.2019 г. /по новата методика/. Експертизата установява, че според определения от пенсионния орган общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд съгласно чл. 104 от КСО /26 г. 05 м. 04 дни/, правилно са определени „процентите осигурителен стаж“ като са спазени изискванията на чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж по чл. 106 от КСО. Посочено е, че за определяне размера на пенсията на жалбоподателя в размер на 469,98 лева са изчислени два коефициента: 1.322 – съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 от КСО по нормативната уредба до 31.12.2018 г.

/по старата методика/, и 1.6526 – съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО по нормативната уредба след 01.01.2019 г. /по новата методика/, като е взет предвид по-големият от двата индивидуални коефициента, т. е. използвана е методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент съгласно нормативната уредба след 01.01.2019 година.

След проверка на документите по делото и тези, предоставени от жалбоподателя, вещото лице е установило някои несъответствия между зачетения от НОИ осигурителен стаж и фактически документирания, подробно описани на стр. 9 и 10 от заключението /л. 92 и 93 от делото/. Експертът е констатирал, че в издадената на В.Б.И. *** трудова книжка № 543/02.03.1966 г. е вписан трудов стаж за периода

03.03.1966 г. – 06.09.1966 г., който не е посочен в нито един документ от НОИ и не е включен в осигурителния стаж на лицето, без да са посочени основания за това. Този стаж от 0 г. 06 м. 03 дни е включен в изчисленията на експертизата.

Установено е още, че в трудова книжка № 543/02.03.1966 г. е вписан трудов стаж за периода 27.05.1971 г. – 16.03.1973 г. в „Завод за корабни изделия“ – Варна и трудов стаж за периода 11.09.1972 г. – 22.10.1973 г. в МОК „Горубсо“, гр.