Решение № 2959 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110216731 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ № 827971-F810600/21.05.2025г. издадено от С. К. Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, вр. чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основани чл. 28 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, на жалбоподателя е наложено предупреждение.

В жалбата се иска отмяна на Предупреждение № 827971F810600/21.05.2025г. издадено от С. К. Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ като незаконосъобразно и да бъде прекратено административнонаказателното производство, като подробно се излагат съображения за това. Твърди се, че са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 42 ал.1, т.3 от ЗАНН, а именно, че липсва дата на извършване на нарушението. Излагат се доводи за наличието на несъответствие между цифровата правна квалификация и словесното описание на нарушението.

Претендират се направени разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. Н. Х., с пълномощно по делото. Поддържа жалбата, иска от съда да отмени обжалваното предупреждение и да прекрати 1 производството. Претендира присъждане на направени разноски в размер на 700лв.

Въззиваемата страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП – редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. Ч. с пълномощно по делото. Процесуалният представител оспорва жалбата, като иска от съда да потвърди издаденото предупреждение, предвид множеството фактори, че процесният е маловажен случай. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по отношение на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „*****“ ЕООД е търговец, вписан в търговския регистър с ЕИК по БУЛСТАТ *********. Към месец февруари 2025г. дружеството стопанисвало търговски обект – „Дентален център“, находящ се в *********, като същият има сключен договор със здравна каса. За нуждите на своя оборот, търговецът използвал фискално устройство /ФУ/ модел „Deisy“ с рег. номер 4757787/22.10.2024 и фискално устройство с рег. Номер DY475984, с номер на фискална памет

36634020.

На 10.02.2025г. в 11:51 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП – С. А. П. и Е. А. Я. извършили проверка на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя на посочения по – горе адрес.

При проверката от издаден фискален бон №000329/10.02.2025г., е установено, че регистрираните продажби на предлаганите услуги са в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, вместо група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС, за което административно наказващия орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № 0200489/2025г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110 ал.4 от ДОПК.

Въз основа на констатираното и на преценката на АНО, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., на 14.02.2025г. св. С. П., в присъствието св. М. Л. и Е. Я. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия AN № F810600 в който описал констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил нарушените разпоредби

Въз основа на посочения АУАН, на 21.05.2025г. е издадено ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ № 827971-F810600 от С. К. Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" към Централно управление на Национална Агенция за Приходите, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите и правни доводи от АУАН на дружеството жалбоподател на основание чл. 28 ал.1 от 2

ЗАНН е наложено предупреждение за нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото доказателства и доказателствени средства:

Показанията на свидетеля С. А. П.; разписка за връчване на предупреждение; протокол за извършена проверка на 10.02.2025г. серия АА № 0200489; фискален касов бон № 000329 от 10.02.2025г.; Заповед за компетентност на изпълнителния директор на НАП З-ЦУ-1510/23.07.2024Г.; АУАН серия AN № F810600 и Предупреждение № 827971-F810600/21.05.2025г.

Съдът кредитира показанията на св. С. П. – служител на ЦУ на НАП – София, тъй като ги намира за непротиворечиви, логични, последователни и в хармонична връзка със събрания по делото доказателствен материал. Посочва и споделя фактите, които е възприел в качеството си на контролен орган при извършената проверка и вида.

Данни за наличието на предоставени от дружеството услуги, за които е начислена данъчна ставка, се откриват и при запознаване със съдържанието на приобщения като писмено доказателство фискален бон от установения в обекта на „*****“ ЕООД фискален апарат.

В допълнение, фактическата обстановка бива изяснена и от писмените доказателства по делото – заповед за компетентност на изпълнителният директор на НАП, с което безспорно се доказва компетентността на органа, издал АУАН и НП.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

По съществото на спора:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП 3 или упълномощено от него длъжностно лице, изводимо и за налагане на предупреждения. Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към материалите по делото Заповед № 3ЦУ - З-ЦУ-1510/23.07.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, в т. 1. 1 овластява и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" на Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения на чл. 185 от ЗДДС.

Този административен акт е цитиран и в обжалваното предупреждение, което е доказателство, че към датата на издаването му неговият автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в производството.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя респективно – 2 години от извършване на нарушението, като се съобрази, че датата на констатиране на нарушението е 10.02.2025г. От своя страна обжалваното предупреждение е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. С тези съображения съдът отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на съдържане на дата в АУАН, като и възражението за неспазване срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

Съставения в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него предупреждение отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото датата на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение и неговият предмет са формулирани в двата процесуални акта с нужната конкретика, поради което изискването за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда, се явява удовлетворено.

Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат изискването да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение.

Възведената в казуса фактология касае неизпълнение от задълженото лице на правилото на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез дентален център, да регистрира извършваните в обекта си продажби на стоки и услуги по съответната данъчна група, съобразно вида на продажбите и по - конкретно група "А“, предполагаща облагане на доставките с 0% данък върху добавената стойност.

Буквалният прочит на цитираната като нарушена законова новела (чл. 27, ал. 1 от Наредбата), тълкувана съвместно и с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18, налага извод, че консумирането на състава на административно нарушение по необходимост 4 предполага даденост на няколко кумулативно свързани компонента установен факт на извършена доставка, индивидуализирана с достатъчни белези, така че да се направи извод, че представлява основание за пораждане на задължение за стопанския субект да съобразява поведението си с нормите на специалния закон и липса на въвеждане на същата чрез фискалното устройство към правилната данъчна група, извършено към конкретен времеви момент, съвпадащ с датата на получаване на плащането. Ангажирането на факти в подкрепа наличието на нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 задължително налага включване на всяко от така описаните обстоятелства в текстовата част на АУАН и на санкционния акт, доколкото именно те се явяват изискуеми елементи от важимото правило, установяващо и съответно задължение.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. съдържа правило, съгласно което: