Решение № 2011 от 03.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2011 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100508515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4924/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 65347/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 60 с-в, съдът е осъдил „Летище София“ ЕАД да заплати на С. Ц. С. сумата от 30000 (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 21.12.2020г., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 40000лв., вкл. е осъдил ответника да плати на ищеца разноски в размер на 1297.50лв., съответно ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на 519лв., а на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да плати по сметка на съда държавна такса в размер на 1650лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Летище София“ ЕАД в частта, в която съдът е уважил предявения осъдителен иск за сумата от 30000лв., съответно в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в противоречие със събрания доказателствен материал. Оспорва изводите на първата инстанция за недоказаност на предпоставките за приемане за доказано поведението на ищеца като субсумиращо се под хипотезата на груба небрежност, както и определеният размер на обезщетението с твърдения, че същото е завишено и несъответно на оценката на конкретните увреждания и 1 обстоятелства, при които е получено. Конкретно се твърди, че СРС не е взел предвид всички установени факти имащи отношение към определяне размера на обезщетението. Твърди се, че било доказано, че ищецът действал при условията на груба небрежност и при това положение било налице съпричиняване на вредата.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд в обратната насока, доколкото не били съобразени с доказателствата по делото и практиката на ВКС, доколкото ищецът бил назначен на длъжност „товаро-разтоварач, карбамид“ и работник поддръжка и ремонт в Дирекция „поддръжка, строителство и ремонт“, в чиито функции и задължения се включвало управление на електрокар, мотокар, високоповдигач и др. специализирани МПС, като работникът бил длъжен да следи за правилата им експлоатация, нивата на маслото и горивото. За да изпълнява длъжностите следвало да притежава СУМПС и да разполага с елементарни познания, че карбуратора е част от системата за захранване с гориво на двигателя, което с преминаващия през камерата въздух образуват горивна смес, постъпваща в двигателя, „или с две думи взривоопасна бомба“, от което се вади заключение, че ищецът разполагал и с необходимите знания, че колегите му се опитвали да запалят много стара руска тежкотоварна машина снегорин „Урал“ и че при даване на контакт през карбуратора минавала горивна смес, която се вкарвала в двигателя, съответно можел да предвиди, че при отворен преден капак на автомобила и отворен капак на карбуратора, в който имало запалителна течност, при подаване на искра от двигателя имало голяма вероятност горивото да се възпламени. Позовава се на писмени обяснения на неразпитани по делото лица (К.С. и А.У.), от които извлича изводи, че било доказано, че ищецът бил наясно с предприетите действия по стартиране на двигателя и предстояло подаване на искра към двигателя, с което бил в състояние да предвиди риска, че при завъртане на ключа имало голяма вероятност да изхвърчи запалителна течност, която да достигне и залее.

С тези си действия създал реална възможност за настъпване на вреда и сам се поставил в ситуация на повишен риск, с което не бил положил дължимата грижа, която и най-небрежният човек бил положил. Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, че подобно поведение били извън определените му задължения и можели да се разглеждат като неуплътняване на работното време, като несъстоятелни и не оправдавали липсата на внимание и тежкото нарушение на дължимата грижа. Доколкото от доказателства по делото се установявало, че ищецът съзнавал, че можели да настъпят вредоносни последици, предвиждал абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но смятал, че бил способен да ги предотврати, то поведението му сочело на висока степен на съпричиняване, настъпили изключително в резултат на проявена груба небрежност, поради което обезщетението следвало да се намали с поне 75%. На следващо място, твърди се, че ищецът нарушил правилата за безопасност, което наред с другите обстоятелства било от значение за степента, с която се намалявало обезщетението, като действията му били извършени 2 при липсата на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност. Твърди се, както и първата инстанция правилно е приела, че на ищеца бил проведен инструктаж (отразен в служебна бележка от 01.11.2019г.), съответно бил запознат с правилата за безопасност на труда, то били доводите на ищеца, че искал да помогне, не оправдавали нарушението му на правилата за безопасност и на трудовата дисциплина. На следващо място, дейността по наблюдение на подготовката за запалване на тежкотоварен автомобил не било в кръга на задълженията му, а ищецът самоволно предприел извършването и то в район, който бил работно място на служители с други длъжности, което било описано в Протокола на инспекторите към Инспекция по труда – София, вкл. в разпореждането на ТП на НОИ също било констатирано, че злополуката е станала през време и по повод на извършена работа – подготовка да бъде запален тежкотоварен автомобил, което потвърждавало, че ищецът упражнявал дейност, различна от определената в трудовия договор. Следователно действията му били предприети самоволно и от обстоятелството се установява, че можели да доведат до злополука, като се оспорват доводите на първата инстанция, че нямало доказателства, че му било забранено да влиза в гаражното хале, което според въззивника не означавало, че ищецът имал право да нарушава основните си законоустановени задължения. Оспорва уважения размер, доколкото при ищеца било налице пълно възстановяване за сравнително кратък период, без трайни негативни последици. Претендира разноски, за което представя списък.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. Ц. С., в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение. Доколкото оплакванията на въззивника само досежно размера, респ. липсата на груба небрежност, то излага подробни съображения за неоснователността им, съответно приема, че първата инстанция е направила пълен, детайлен и подробен анализ на доказателствата. Претендира разноски по чл.38 ЗАдв. В полза на адв. Д..

Конституираното пред първата инстанция трето лице – помагач не взема становище пред настоящата инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна 3 материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.12.2020г. и с искане за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до заплащане на обезщетението.

Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК, спорни между страните са били фактите от състава на чл.200 и чл.201 от КТ, отнасящи се до съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в следствие на проявена груба небрежност при неспазване на правилата за безопасно полагане на труд, и размера на справедливото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищеца вследствие на трудова злополука, настъпила 21.12.2020г., че ищецът не е съпричинил вредоносния резултат и не е допуснал груба небрежност, определил е сумата от 30 000 лв. като справедливо обезщетение.

Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и съгласно чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.

По направените оплаквания с въззивната жалба следва да се добави следното:

Първият спорен пред настоящата инстанция въпрос е дали ищецът е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като настоящият състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че поддържаното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно по следните съображения:

Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна гражданска отговорност и има за цел да обезщети претърпените имуществени и неимуществени вреди. Тя се изключва само при доказано при условията на пълно и главно доказване умишлено самоувреждане от страна на пострадалия,съответно може да се редуцира при съпричиняване, когато работникът е допринесъл за злополуката при груба небрежност, което също следва да бъде доказано пълно и главно. По отношение на последното – обезщетението може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл, 4 което изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Противоправността на поведението се описва нормативно в съответните текстове, само чрез връзката му с противоправния резултат, чрез качеството му на причина на този резултат. Използваният критерий за противоправност на поведението при гражданското право е моделът на дължимата грижа, с което се улеснява обосноваване на отговорността на делинквента от субективна страна, определяйки обема на дължимото поведение и характера на дължимите действия. Един от практическите критерии за разграничаване формите на вина е, че когато се дължи на причина в субективната невъзможност лицето да разбира свойството, което значи да не може да предвижда последиците на постъпките си или да ги ръководи, т.е. поведението е противоправно (по обективен признак), но добросъвестно поради субективната невъзможност на лицето да полага дължимата грижа. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, когато работникът не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил. Изводът за съпричиняване при груба небрежност не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност.