Решение № 489 от 05.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П. като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101100 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. Т. с ЕГН:********** и адрес гр. ** ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ **, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 75 000 лв.

В исковата си молба ищцата твърди, че против нея е образувано досъдебно производство с № 70/2013 год.

На 23.04.2013 год. в жилище собственост на дъщерята на А., където той живеел, а ищцата се грижела за него е извършен обиск и е иззет преносим компютър марка „Самсунг" собственост на ищцата.

На 10.02 2016 год. в 10.15 часа в присъствието на адвокат Ч. от ВАК ищцата била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.

252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК и по чл. 172а ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка".

Последвал разпит в качеството й на обвиняема.

Две години и три месеца по-късно - на 23.05.2018 год., отново била привлечена като обвиняема с три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

На 19 ноември 2018 год., във вестник, излязла статия със заглавие „93годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В тази статия ищцата е наречена „дърта измамница", в нея се интерпретират факти, залегнали покъсно в постановлението за привличане в качеството й на обвиняем и във връчения обвинителен акт.

Според ищцата данните са предоставени на журналиста от прокурора водещ разследването.

На 13.11.2018 год. в електронния сайт „vагпа24." Е имало и друга публикация с подобни факти, където името й /Г. Т./ се четяло до името на Б.

А/.

Според ищцата представителят на ВОП наблюдаващ досъдебното производство, нарушил НПК и изнесъл данни, които пряко нарушили гражданските права на ищцата и създали нетърпима обстановка около ищцата, която повлияла на нейните роднини и приятели.

Според ищцата това е опит да се влияе на съдиите, които разглеждали делото.

През 2021 год. срещу ищцата и Б. А. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХ дело № 918/2021 год., което е приключило с Присъда № 41/08.07.2022 год. Варненският окръжен съд, с която ищцата е призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието представлява административно нарушение, но не й наложил наказание поради изтекъл давностен срок. Присъда е протестирана пред Апелативен съд Варна който със свой съдебен акт я потвърдил.

По подаден касационен протест пред ВКС е постановено Решение № 241/ 03.07.2023 г., с което е потвърдена оправдателната присъда.

Ищцата твърди, че воденото против нея наказателното производство продължило от 10.022016 г. до 03.07.2023 г. - 7 години и 6 месеца. През това време я защитавали трима адвокати. Нито веднъж делото не е отложено по нейно вина. Винаги съдействала на правозащитните органи, явявала на 2 заседанията, никога не е отсъствала поради заболяване или други причини.

Ищцата твърди, че воденото наказателно производство се е отразило негативно на здравето й. По време на делото била изолирана от съседи и приятели, които били чели за клеветите срещу нея разпространени от представител на ВОП.

След приключване на делото започнали параноидни атаки, като постоянно сънувала, че я водят принудително на дело, където я осъждат.

Започнала да се страхува да излизам и не можела пълноценно да се грижи за А.. Наложило се, той да се грижи за нея, като следи за приемането на лекарства, които й били изписани. Веднъж напуснала дома, където се грижела за А. и не можала да намеря пътя обратно.

Наложило се да бъда издирвана от полицията и била намерена в друга къща близко.

Според ищцата с действията си представителите на Прокуратура на Република България, които повдигнали и поддържали неоснователни обвинения по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК са й причинили неимуществени вреди изразяващи в тревожност, напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност. Чувствала се обидена и се страхувала за бъдещето си. Не можела да спи вечер, а след като заспивала сънувала кошмари. Непрекъснатата й мисъл е била, че околните гледат на нея като на подсъдима.

Най-много се тревожила от реакцията на сина й и другите й близки.

Поради незаконното обвинение ищцата твърди, че е заболяла от психично разстройство, което лекува медикаментозно, а от тях не се чувства отпаднала, сънлива и не може да изпълнявам задълженията си, които е поела към Б. В. А..

В исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да постанови решение, с което

ОСЪДИ ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да й заплати сумата в размер на 75 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, ведно със законната лихва считано от 08.07.2022 год. до окончателното й изплащане.

3

Претендира направените по делото разноски.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска, моли съда да го уважи, като й присъди разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

В отговора се твърди, че претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. е завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД.

Според ответника твърдените неимуществени вреди, като: безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение, нарушено доброто и име в обществото, влошаване на отношенията с приятелите и в семейството не са доказани да са в причинна връзка с повдигнатите обвинения. Повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишава по интензитет и обем съвсем обичайните, нормалните, в подобни случаи изживявания, поради което обезщетение за тях не е дължимо.

Според ответника ищцата е бил с най - леката мярка за неотклонение „Подписка" поради което това обстоятелство не е тези, които да ограничават гражданските и права.

За начален момент на търпене на вредите за ищцата, следва да се счита датата 10.02.2016 г., на която е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.

С оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, срокът на приключване на наказателното производство е бил разумен, като през 2021 г.

ВОП е внесла ДП във ВОС с обвинителен акт по обвинения на ищцата в престъпления по чл.253 ал.4 пр. Д вр. ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл. 252 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.172а ал.1 от НК.

Оправдателната присъда е влязла в сила на 03.07.2023 г. За продължителността на наказателното производство по образуваните НОХД в съдебната фаза не следва да се вменява във вина на прокуратурата, тъй като тя не администрира през това време производството по делото.

Според ответника влошеното здравословно състояние на ищцата се 4 дължи на обективни житейски фактори, а не е резултат от воденото наказателно производство.

Относно претендираната законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се приеме, за начална дата от 03.07.2023 год., т.е. датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не 08.07.2022 г. когато е била постановена първоинстанционната присъда.

Според ответника липсват каквито и да е доказателства, че Прокуратурата е огласявала факта на провеждането на наказателно производство срещу ищцата. Не са представени доказателства относно това, че отразяването на случая в различни медии е въз основа на изявления на прокуратурата.

Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск, в условията на евентуалност да присъди в обезщетение в минимален размер.

В съдебно заседание ответника редовно призован представлява се от прокурор в Окръжена прокуратура гр.Варна, който поддържа отговора оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Против ищцата е повдигнато обвинение по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.172 а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК по ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 год.

На 10.02.2016 год. е била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК и по чл. 172а ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „подписка". Последвал разпит в качеството й на обвиняема. На 23.05.2018 год. и е повдигнато ново обвинение.

В ОС-Варна е внесен обвинителен акт против ищцата, по който е образувано НОХД № 1252/2018 год. на ВОС.

С Присъда № 12/02.10.2020 год. по НОХД № 1252/2018 год. съдът е признал ищцата за невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение.

Присъдата е отменена по реда на въззивния контрол с Решение № 5

78/20.08.2021 год. по ВНОХД № 17/2021 год. и е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд. По НОХ№ № 1252/2018 год. са проведени общо 12 съдебни заседания, като нито едно от тях не е отложено по вина на ищцата.

След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано НОХД № 918/2021 год., по което са проведени общо 8 съдебни заседание.

С Присъда № 41/08.07.2022 год. по НОХ дело № 918/2021 год. на Окръжен съд Варна ищцата Г. Н. Такова е призната за невиновна и е оправдана за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, по чл.172 а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обявил, че деянието представлява административно нарушение, но не й наложил наказание поради изтекъл давностен срок.

С Присъда № 10/24.11.2022 год. по ВНДОХ № 304/2022 год. на Апелативен съд Варна, е потвърдена оправдателната присъда против ищцата.