Решение № 644 от 04.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Перник, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720101570 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респективно чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № 213648/06.07.2023 г., уреждащ начисляването на неустойка при непредставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от А. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ******, кв. ****** ****** № ** вх.*, ет.*, ап.* чрез адв. Д.

Г. от АК-Ловеч срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № 213648/06.07.2023 г., уреждащ начисляването на неустойка при непредставяне на обезпечение. Ищецът твърди, че на 06.07.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит 213648/06.07.2023 (Договора) с ответника в размер на 1,500 лева, главница. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен на 9 вноски с лихва в размер на 34,97% и ГПР 49,65 %, като общият размер на задължението възлиза на 1,726,92 лева. Допълва, че в Договора (чл. 20, ал.1 ) страните са уговорили задължение за ищеца в тридневен срок от сключване на договора да осигури обезпечение – физическо лице поръчител, отговаряш на определени условия. В случай на неизпълнение на това негово задължение, в чл. 10, ал.1 е предвидена санкция, изразяваща се в начисляването на неустойка в размер на 11,25 лв. плюс 0,250 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0,250 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден. Твърди, че съгласно погасителния план на договора за заем неустойката била възлизала на 862,65 лв. и била разделена на 9 вноски всяка в размер на 95,85 лв. дължими заедно с вноските за главница и договорна лихва. Посочва, че му било невъзможно да осигури обезпечение, което да отговаря на изискванията в срок и въпросната неустойка в действителност била увеличавала общо дължимата сума за връщане по процесния договор от сумата от 1726,92 лв. на сумата от 2589,57 лв. Счита процесният 1 горепосочената клауза за нищожна на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и при неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Приема същата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Открива несъответствие с чл. 33 ЗПК. Излага правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на съдебна практика, постановена от ВКС, вкл. тълкувателна такава.

Неустойката не била изпълнявала обезщетителна функция, тъй като не била зависила от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и се била начислявала като добавък над погасителните вноски и се дължала редовно и на падежа на останалите погасителни вноски. Същата била уговорена за да генерира допълнителна печалба на кредитора и се дължала независимо дали кредиторът щял да претърпи вреди от неизпълнението на главното задължение. Неустойката била противоречала на принципите на добросъвестност и излизала извън обезпечителната й функция и противоречала на чл.

143, т. 3 ЗЗП. Неустойката не била изпълнявала и санкционната си функция, тъй като задължението за осигуряването на поръчители не било определено като предварително условие за сключване на договора и било невъзможно да бъде осигурено обезпечението в тридневен срок. Било нарушено изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като било недопустимо да бъдат кумулирани неустойка забава и мораторна лихва. Позовава се на чл.

143, ал. 1 ЗЗП и на чл. 146, ал.1 ЗЗП, както и на чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата от Договора (чл. 10, ал. 1), вменяваща му задължение за заплащане на неустойка поради противоречие на неустойката с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска и излага съображения за прилагането на чл. 78, ал.2 ГПК относно присъждането на разноските, тъй като не бил дал повод за предявяване на иска. Оспорва приложението на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ищецът не бил материално затруднено лице, тъй като бил в трудоспособна възраст. Цитира съдебна практика съобразно тежестта на доказване на основанията по чл. 38 ЗА, както и такава в смисъл, че признанието на иска било основание за присъждането на адвокатски хонорар под минималния размер предвиден в НМРАВ. В този смисъл се позовава на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 г. на СЕС и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/2016 и С-428/2016 г. на СЕС и Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 03.07.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице сключването на договор за потребителски кредит № 213648/06.07.2023 между страните с предмет – кредит в размер на 1,500 лева и нищожна на клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № 213648/06.07.2023 г., уреждащ начисляването на неустойка при непредставяне на обезпечение на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие на клаузата с добрите нрави.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът е получил в заем сумата от 1500 лв. и се е задължил да върне сума от 1726,92 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 34,97 % и годишният процент на разходите по кредита е 49,65 %, при срок на кредита от 9 месеца.

Ответникът прави признание на иска на основание чл. 237 ГПК, с отговора си на исковата молба, а ищецът чрез процесуалния си представител адв. Д. Г. в писменото си становище от 01.07.2024 г. моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска от ответника поради което следва да се постанови решение при признание на иска без да се излагат мотиви по същество на делото съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК при признание на иска съдът прекратява съдебното дирене, не събира и не 2 анализира доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска, като го уважава така, както е предявен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска. В случая е налице признание на исковете и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на исковете от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл.

237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 50 лв. внесена държавна такса. Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д. Г. от АК-Ловеч за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 4 0 0 лева за иска за по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

Ответникът претендира да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, но не са налице предпоставките за това, тъй като не е необходимо само да се признание иска, но и ответникът да не е дал повод да се завежда делото. В този смисъл ответникът би могъл преди завеждане на делото да предложи на ищеца сключване на двустранно споразумение за преуреждане на въпроса за неустойката, чрез нейното отпадане, но нито това е сторено, нито каквото и да било друго, даващо увереност на ищеца, че въпросната неустойка няма да се претендира. Правото не търпи несигурност на оборота. Затова не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и следва ответникът да поеме разноските за производството. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д.

№ 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г. Не са налице и основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това съдът намира, че за да се падне под опредения от наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила.

По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК клаузата на чл. 10, ал.1 от договор за потребителски кредит № 213648/06.07.2023 г. сключен между А. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ******, кв. ****** ****** № ** вх.*, ет.*, ап.* и „Макроадванс“ АД, ЕИК 3

201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап.

14, уреждащ начисляването на неустойка при непредставяне на обезпечение на основание поради противоречие на клаузата с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, да заплати на А. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ******, кв. ****** ****** № ** вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на сумата от 50 лв., съставляваща заплатена държавна такса на посочената от същия в молба му от 01.07.2024 г. банкова сметка-Титуляр Д. Г., Булстат: ********** , IBAN: BG13UNCR**************.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ап. 14, да заплати на адвокат Д. Г. от АК-Ловеч, със служебен адрес в гр. *****, ул. „****** ******* , ет.* офис **, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по предявения иск на посочената от същия в молба му от 01.07.2024 г. банкова сметка.