Определение № 169 от 14.07.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Бургас, 12.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20222001000142 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2, вр.чл.407 от ГПК и е образувано по частна жалба на „А.-Б.“ ЕООД против разпореждане №260497/30.05.2022 год. по т.д.№551/19 год. на БОС за издаване на изпълнителен лист в полза на „АС. В.“ ООД за присъдените с решения №365/12.11.2020 год. на БОС и №23/31.03.2021 год. на БАС и определение на ВКС суми.

Изложени са съображения, че незабавно след постановяване на решение №23/31.03.2021 год. по в.т.д.№24/21 год. на БАС, предвид разпоредбата на чл.404 т.1 от ГПК жалбоподателят заплатил всички суми по предявения осъдителен иск – главница в размер на 173 230,78 лв. и неустойка в размер на 25 984,62 лв. (общо сумата от 199 215,40 лв. по платежно нареждане от 06.04.2021 год.). Сочи се, че вземанията за разноски все още не са били изискуеми и такива не са платени, като тяхната изискуемост е настъпила след постановяване на определение №291/23.05.2022 год. по т.д.№1829/21 год. на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Поддържа се, че насрещната страна се е снабдила с изпълнителен лист за всички присъдени суми, въпреки, че значителна част от тях е платена. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело и жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение за суми, които вече са били изплатени през 2021 год.

Моли се разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно.

Депозиран е отговор от „АС. В.“ ООД, с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски в производството.

Сочи се, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на изискванията на член 404 точка 1 от ГПК, а именно наличие на подлежащо на изпълнение осъдително решение. Заявява се, че постановеното по т.д.№551 от 2019 година на БОС решение, ведно с допълнителното решение, за влезли 1 в законна сила. На принудително изпълнение подлежат, както присъдените в първоинстанционното решение суми за главница, неустойка, лихви и разноски, така и присъдените разноски, направени пред въззивната и касационна инстанции. При условията на обвързана компетентност съдът е задължен да издаде изпълнителен лист съобразно диспозитивите на влезлите в сила съдебни решения, съгласно които ответното дружество е осъдено да заплати главница, договорна неустойка, лихви за забава и разноски. Признава се, че ответникът, след постановяване на въззивното решение, е заплатил сумата от 199 215,40 лв. Твърди се, че когато платеното не е достатъчно, за да покрие лихвите, разноските и главницата, на осн.чл.76 ал.3 от ЗЗД се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая – главницата. Твърди се, че поради горното с извършеното плащане на 06.04.21 година са погасени следните задължения – 30 618,62 лв. разноски, 24 156,08 лв. – лихви върху главницата за периода от 25.10.19 до 06.04.21 год., 144 440,70 лв. главница. По този начин остатъкът от задължението е в размер на 28 790.08 лв. главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, договорна неустойка в размер на 25 984,62 лв. и разноските по изпълнителното дело. Образувайки изпълнителното производство пред ЧСИ Д. Н., „АС. В.“ ООД е претендирал единствено и само задълженията за главница, договорна неустойка и разноските по изпълнителното дело, изчислени по реда на член 76 ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че ако длъжникът не споделя тези аргументи и оспорва размера на дълга си, разполага с друга правна възможност за защита на правата и интересите си, различна от реда по чл.407 алинея 1 от ГПК.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, слещу подлежащ на обжалване акт, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

От фактическа страна между страните е безспорно, че след постановяване на решение №23/31.03.2021 год. по в.т.д.№24/21 год. на БАС, с което е потвърдено осъдителното решение по т.д.№551/19 год. на БОС, ответникът доброволно е изплатил по банков път на ищеца сумата от 199 215,40 лв., представляваща сбор от присъдените с първоинстанционното решение суми – 173 230,78 лв. главница, представляваща неизплатени СМР и 25 984,62 лв. – договорна неустойка. С определение №291/23.05.2022 год. по т.д.№1829/21 год. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и последното е влязло в сила. На 26.05.22 год. е подадена молба от „АС. В.“ ООД за издаване на изпълнителен лист. На 30.05.2022 год. е постановено обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за всички присъдени суми и за това е направено отбелязване на гърба на решението.

2

В производството по издаване на изпълнителен лист съдът извършва преценка единствено от външна, формална страна и е задължен да провери само дали актът е редовен и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя против длъжника. Проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право – така ТР №5/12.07.2018 год. по т.д.№5/15 год. ОСГТК ВКС.

В конкретния случай проверката се свежда само до това дали осъдителното първоинстанционно решение е влязло в сила - чл.406 ал.1, вр.чл.404 ал.1 т.1 от ГПК и е осъществена от първоинстанционния съд напълно законосъобразно. При издаването на изпълнителния лист доброволното плащане на част от дълга след приключване на съдебното дирене не може да бъде съобразено – арг.от чл.439 ал.2 от ГПК. В случай, че жалбоподателят оспорва размера на дълга, пред него има други възможности за защита.

Обжалваното разреждане е законосъобразно, а депозираната частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На осн.чл.81 от ГПК в полза на ответника се следват разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260497/30.05.2022 год. по т.д.

№551/19 год. на БОС за издаване на изпълнителен лист в полза на „АС. В.“ ООД за присъдените с решения №365/12.11.2020 год. на БОС и

№23/31.03.2021 год. на БАС и определение от 23.05.22 год. по т.д.№1829/21 год. на ВКС суми.

ОСЪЖДА „А.-Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, представлявано от А. С., да заплати на „АС. В.“ ООД с ЕИК **********, представлявано от Д. П., разноски в настоящото производство в размер на 200 (двеста) лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3