Определение № 144 от 01.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000086 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

По описа на Апелативен съд – Пловдив е образувано в.т.д. №86/2026г. на основание подадени две въззивни жалби, а именно: въззивна жалба вх.

№11765/11.11.25г., подадена от М. Х., чрез адвокат А. М., против Решение №81/17.10.25г., постановено по т.д. №113/24г. по описа на Окръжен съд – Хасково и частна въззивна жалба вх. №1042/28.01.26г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юриск. И. Г., против Определение №354/29.12.25г., постановено по т.д. №113/24г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С влязло в сила определение №85/25.02.2026г. е прекратено производството по в.т.д. №86/2026г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта по подадената въззивна жалба вх. №11765/11.11.25г. от М. Х., чрез адвокат А. М., против Решение №81/17.10.25г., постановено по т.д. №113/24г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Подлежи на разглеждане постъпилата частна въззивна жалба вх.

№1042/28.01.26г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юриск. И. Г., против Определение №354/29.12.25г., постановено по т.д. №113/24г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С това определение е оставена без уважение молба 1 вх. №11681/10.11.2025г. от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление - град София, бул. Симеоновско шосе № 67А за изменение на решение №81/17.10.2025г. по т.д. №113/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, присъдено с решението не е прекомерно. Съображенията се свеждат основно до приложението и приетото с наднационална съдебна практика – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което присъденото в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – М. Х., чрез адв. А. М. /в качеството му на управител на Адв.дружество „Г. и М.“/, се оспорва изцяло подадената частна жалба.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване.

Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по искане по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от процесуалния представител на ответника в производството – „ЗК „ЛЕВ ИНС““ АД. Решението, изменението в частта за разноските, на което се иска, е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на 250 000лв. С постановеното решение искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 105 000лв. С решението е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ в размер на 10 380лв. с ДДС /5 307,21 евро/.

В мотивите на самото решение, окръжният съд е акцентирал, че не е 2 обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения по НВАР, като ги взема предвид, но без да отчита процентното увеличение.

За да остави искането по чл.248 от ГПК без уважение, първоинстанционният съд се е аргументирал, посочвайки, че определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение не е в противоречие на указанията, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. и размерът на адвокатското възнаграждение не е определен като произволна величина, а са взети предвид отделни фактори, свързани с действителната фактическа и правна сложност и обема на свършената работа.

Приетото от първостепенния съд за липса на основание за редуциране на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2, в размер на 10 380лв. с ДДС /5 307,21 евро/, се споделя и от въззивната инстанция.

Вярно е, че решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а приетото със същото решение е приложимо изцяло и по отношение на Наредбата /след изменението ДВ бр.14/18.02.2025г./ за възнаграждения за адвокатска работа. Вярно е, че решението на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като постановено по преюдициално запитване, е задължително за всички съдилища с оглед разпоредбата на чл.633 от ГПК. Приетото с това решение е в смисъл, че националният съд може и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В това решение обаче /п.16/ е засегната и легитимната цел – осигуряване на качествена правна услуга за обществото. Преценката за това дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредбата, е съответна на правото на ЕС следва да се прави за всеки конкретен случай. В случая следва да се отчете, че оказаното безплатно процесуално представителство се изразява в изготвяне на искова молба, допълнителна искова молба, участие на адвоката в четири съдебни заседание, изготвяне на становища и писмени молби по делото, ангажиране на необходимите гласни и писмени доказателства, компетентно представителство при изслушването на вещите лица от допуснатите две експертизи - комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза.

3

Процесуалното представителство е осъществено срещу множество възражения по основателността на иска, противопоставени от ответника, като всички извършени от процесуалния представител, оказал безплатна правна помощ, сочат на много добра теоретична подготовка и детайлно проучване на конкретния казус. При преценка на осъществените от процесуалния представител, оказал безплатно процесуално представителство, процесуални действия, следва да се приеме, че е оказана адекватна и пълна процесуална защита, а делото, дори и да не се отличава с правна сложност, се отличава с изключителна фактическа такава. Всичко това е правилно оценено от първостепенния съд, като на последно място може да се посочи и че определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е съобразено и с исковия материален интерес. Дори и да се приеме, че определените адвокатски възнаграждения с Наредба №1/09.07.2004г. са само инструктивни, то те са все пак критерий, база за оценка качеството на правната услуга за обществото. А и в случая адвокатското възнаграждение от 10 380лв. с ДДС /5 307,21 евро/, не е прекомерно съпоставимо с развитието на делото и естеството на спора и този размер е справедлив, обоснован и съответства на достойнството на адвокатската професия, както повелява разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗА. Следва да се посочи и че този размер е под размерите, посочени в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, които могат да се ползват като ориентир.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №354/29.12.25г., постановено по т.д.

№113/24г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молба вх. №11681/10.11.2025г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление - град София, бул. Симеоновско шосе №67А, за изменение на решение №81/17.10.2025г., постановено по т.д.

№113/2024г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред 4

ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5