Решение № 407 от 01.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 407

Монтана, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600126 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение рег. № 5 от 08.01.2026 г. постановено по АНД № 20251610200130 по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2500037 от 27.03.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „Мастертек БГ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Илинден“, [улица], ет. 5, ап. 13 представлявано от управителя С. И. С., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева (хиляда и петстотин) за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата касатора „Мастертек БГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. И. С., чрез надлежно упълномощения адв. М. Й. Х. от САК, твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага доводи, че не е извършено нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ, тъй като дружеството е заплатило на Р. Т. П. в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2024г. начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98лева чрез И. П. с получател П.. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел П., тъй като същият е заинтересовано лице, но дори от неговите обяснения става ясно, че е получил трудовото си възнаграждение по И. П. на части, като е отрекъл получаваните на ръка пари да са били за заплата, а за закупуване на материали за цеха, но в тази насока не е ангажирал писмени доказателства. Сочи се, че при разпита си самия П. е заявил, че за м.юни 2024г. е получил заплатата си чрез И. П. частично, което не отговаря на истината, тъй като никога не е получавал цяла заплата. Излага доводи, че подписването на разчетно платежната ведомост не е задължително и не представлява нарушение на трудовото законодателство, както и не означава, че лицето не е получило трудово възнаграждение за съответния месец, което се установява от 33бр. разписки от И. П.. Не е налице неизпълнение на даденото предписание, тъй като същото е изпълнено още на 19.11.2024г., когато са представени 33бр. разписки от И. П., свидетелстващи за изплащане на трудовото възнаграждение на работника П.., докато срока за изпълнение на предписанието е бил до 30.11.2024г., а доказателства са представени пред АНО на 29.11.2024г. т.е. в срока за изпълнение на предписанието. Нарушен е принципа, че не може два пъти за едно и също нарушение, тъй като на търговското дружество е налагана имуществена санкция за неизплащане на трудово възнаграждение на П.. Счита, че неправилно и незаконосъобразно АНО е издал предписание в шест отделни точки, които касаят едно и също нарушение на трудовото законодателство по чл.128,т.2 от КТ, че не е заплатено на П. трудовото възнаграждение за различни месеци, като за всяко от тях е наложил отделно наказание, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди, че това нарушение следва да се санкционира с издаване на едно НП, тъй като разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ се сочи неизпълнение на предписание, по протокол за даване на задължително предписание на осн. чл.404, ал.1,т.1 КТ, а в случая това не е сторено, въпреки, че се касае за еднакви по вид нарушения в каквато насока се твърди, че не е целта на разпоредбата, тъй като се касае за един индивидуален административен акт. Моли за цялостна отмяна на въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски по проведеното производство пред първоинстанционния и въззивния съд.

В съдебно заседание касатора „Мастертек БГ“ ЕООД се представлява от надлежно упълномощения адв. М. Й. Х. от САК, който в писмено становище поддържа касационната жалба по доводи изложени в същата. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Директор Дирекция „Инспекция по труда” - [населено място] в отговор по касационната жалба оспорва същата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. К. поддържа отговора по касационната жалба. Моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно, счита извършеното нарушение за доказано по безспорен начин, кореспондиращо със събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, който подробно са обсъдени от въззивния съд, който е достигнал до верните правни изводи и е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното търговско дружество. Предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, тъй като оспореното решение е връчено на касатора на 22.01.2026 г., видно от съобщението, а касационната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 05.02.2026 г., от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН настоящият касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че във връзка с извършена проверка на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект : цех за производство на алуминиеви проводници, находящ се в [населено място], [улица], обект на „Мастертек БГ" ЕООД - София, при която с призовка с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г. на основание чл. 45, ал.1 от АПК са изискани документи удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 19, дадено с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., а именно : „Работодателят да изплати на Р. Т. П. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2024 г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98 лв. Основание чл.128, т. 2 от КТ" със срок за изпълнение 30.11.2024 г. Протоколът за извършена предишна проверка е връчен лично на управителя на дружеството С. И. С., на 19.11.2024 г. В Предписание № 19 е даден е задължителен срок за изпълнението му до 30.11.2024 г., поради което е прието, че касатора е нарушил чл.415, ал.1 от КТ, за което на дружеството в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500,00лв., на основание чл.416,ал.5 във вр.с чл.415,ал.1 от КТ.

Фактическите констатации са приети за установени въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като въззивния съд с доверие е кредитирал показанията на свидетеля Л. К. Р., и С. О. Ш., като съответни на събраните по делото писмените доказателства. Кредитирал е и показанията на свидетелят Р. Т. П. относно трудовото му правоотношение с дружеството и постигнатите устни договорки с управителя С. И. С., както и относно факта, че е получавал пари по Изи Пей за закупуване на материали, като представените фактури предавал на дружеството, никога не е подписвал ведомост за заплати и не е получавал трудово възнаграждение, което се потвърждава от разчетно - платежната ведомост за месец юни 2024г. Тези показания съдът кредитирал и поради факта, че в представените 22 броя парични преводи в брой през системата Изипей, с получател Р. Т. П. липсва описание на конкретното основание за изплащане. Поради некредитиране на преведените суми с ИзиПея на П. от които не се установявало основанието за плащане и посочената сума е различна по номинал от полагащото му се трудово възнаграждение, съдът не ги е кредитирал, като е приел, че касатора е осъществил вмененото му административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, като не е изпълнил дадено му предписание №19 с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г. - „Работодателят да изплати на Р. Т. П. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юни 2024г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98 лв. Въззивния съд е изложил доводи и за липсата на допуснати съществени нарушения, тъй като АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни административни органи. Отхвърлил е възражението за съществено нарушение по чл. 40 ЗАНН поради присъствие на един свидетел, като е приел, че макар законът да борави с множествено число, това не води автоматично до незаконосъобразност, тъй като съществено нарушение е налице само ако е ограничено правото на защита или е разколебана достоверността на фактите, а в случая това не е налице, като е посочил и че по чл. 40, ал. 4 ЗАНН актът може да се състави и без свидетели при установяване въз основа на официални документи. Приел е, че не е налице нарушение на принципа nem bis in idem - не два пъти за едно и също нарушение, тъй като процесното НП касае неизпълнение на дадено предписание и съставлява нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, докато издаденото НП № 12- 2400208 от 12.12.2024 г. е за друго извършено административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ - който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв.

Наведените в касационната жалба оплаквания по същество се свеждат до несъгласие с доказателствената преценка на въззивния съд. Тази преценка не подлежи на подмяна в касационното производство, доколкото е извършена при съвкупно обсъждане на доказателствата и е мотивирана. В случая районният съд обосновано е кредитирал показанията на контролните органи относно проверката и изисканите документи, както и показанията на работника П. относно липсата на получено трудово възнаграждение за месец юни 2024 г., и характерът на получаваните суми чрез платежна система. Същевременно е обсъдил разчетно - платежните ведомости и представените разписки и е изложил аргументи защо те не установяват изплащане на трудово възнаграждение, а оттук и неизпълнение на даденото предписание.