Решение № 46 от 28.02.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 921/2021
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Търговище, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20213530200921 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Мого България“ ООД ЕИК 204009205 със седалище и адрес на управление гр.София чрез пълномощник адвокат Н.С. от АК София срещу издаден от ОДМВР Търговище Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, Серия Г № 0036047. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП. В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник с молба ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът прие за установено следното:
На 10.08.21 година в 09.29 часа в обл.Търговище ПП- I-4 км 231+300 разклон за завод Енерсис, посока към гр.Варна в населено място с АТСС 1
ARH CAM S1 бил заснет л.а.Форд Транзит с рег.№*******, собственост на жалбоподателя. Бил съставен ЕФ Серия Г № 0036047 на ОДМВР Търговище.
Фиша е съставен на 14.08.21г. и връчен на жалбоподателя на дата 11.10.21г.
ЕФ е издаден за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000лева.
Видно от представените по преписката писмени доказателства – удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, вписан под номер 5126 в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и срок на валидност до 07.09.2027 г. Установява се от протокола за проверка, че на 22.10.20г. е извършена такава и е установено съответствие с одобрения тип.
За съставеният фиш е изготвен и съответният снимков материал. За използването на процесното техническо средство е изготвен и протокол рег.
№363р-21097/12.08.2021г., проверен и подписан от съответният полицейски служител на 12.08.21г. към протокола е приложен и снимков материал на процесното мобилно техническо средство. Видно от протокола с процесното техническо средство е работел полицейски служител Св.С.. Представен е протокол на рег.№ 363р-8257/15.04.2019г. съгласно който младши инспектор С. С. е преминал обучение за работа с процесната преносима система.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с АТТС или система е установено и заснето управлението на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО, се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушител при условия и ред, предвидени в ЗДвП. ЕФ се изпраща на собственика на МПС-то, чието движение е установено и заснето, с препоръчано писмо и обратна разписка. Когато собственик е ЮЛ се налага имуществена санкция, а ЕФ се връчва на законния му представител.
От приложената справка за регистрация на МПС е видно, че процесният л.а. марка Форд, модел Транзит с рег.№******* е регистриран като собственост на жалбоподателя-„МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Към делото е приложена и разпечатка от ГФ, от която е видно, че към дата 10.08.21г. за процесното МПС не е имало активна застраховка ГО. Представена е по делото застрахователна полица № BG/30/121002242763 на ЗД
2
ДаллБогг:Живот и Здраве АД за сключена застраховка ГО за процесният автомобил с начална дата на покритие 00.00ч. на 11.08.2021г.
Предвид горното съдът прие за безспорно доказано, че към процесната дата за процесният лек автомобил не е имало валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Принципно това е нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и води до административнонаказателна отговорност на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
В жалбата се навеждат, като отменителни основания, че ЕФ е издаден в противоречие изискванията на ЗАНН. Посочено е, че според жалбоподателя въпросното деяние напълно покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка е посочено, че наказващият орган е следвало до вземе предвид последващото поведение на нарушителя, с което е отстранено допуснатото нарушение на КЗ, като веднага след констатиране на нарушението е сключен договор за задължителна застраховка ГО.
Възраженията в жалбата са частично основателни.
Оспореният електронен фиш не съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочената нормативна разпоредба визира изрично изискване за описание на нарушението. Във фиша е посочено, че е отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч и едновременно с това е посочено, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането. Налице е съществена колизия у волята на издателя на фиша, относно това какво нарушение е извършил жалбоподателя. Липсва и описание на нарушение по Кодекса за застраховането. Не е достатъчно да са посочени само нарушените разпоредби респективно санкционните разпоредби като цифрово изражение.
Наказаното лице не може да разбере какво точно нарушение е извършило, а оттам и не може да се защити адекватно. Наказаното лице е изправено пред това да се защитава не срещу факта, а срещу правна квалификация, което е недопустимо. Съдът също не може да провери оспореният акт за съответствието му с обективната истина по делото и е поставен в невъзможност да се произнесе по съществото на спора.
По отношение приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че не са налице предпоставки за приложението му. Принципно нарушението е формално и не изисква настъпване на вредоносен резултат.
Посочените във фиша законови разпоредби принципно засягат обществените 3 отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат МПС във връзка с чието притежание и ползване няма сключен договор за задължителна застраховка ГО за автомобилистите. Не случайно е предвидена от законодателя значителна по размер санкция за това неправомерно поведение, като това е свързано с преценката за високата степен на засягане на защитени обществени отношения. Обстоятелството, че нарушителят е сключил застраховка гражданска отговорност непосредствено след установяване на нарушението, не обуславя автоматично приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При изпълнение на вменено по закон задължение, веднага след установяването, жалбоподателят е избягнал неблагоприятните последици, а именно- временно спиране от движение на МПС до сключване на задължителната застраховка ГО.
Предвид горното се налага извода, че оспореният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция е издаден в нарушение на процесуалният закон, явява се незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, без съдът да дължи произнасяне по съществото на спора, включително и по останалите възражения на жалбоподателя.
От жалбоподателя е направени искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
63д, ал.1 от ЗАНН искането е основателно. От представените пълномощно, платежно нареждане за кредитен превод, договор за правна защита и съдействие и фактура е видно, че направените разноски на жалбоподателя възлизат на 360 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските.
При така изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, Серия Г № 0036047 издаден от ОДМВР гр. Търговище, с който на „Мого 4
България“ ЕООД ЕИК 204009205 гр.София, ж.к. Изток, бул.“Доктор Г.М.
Димитров“ № 16-А, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена “имуществена санкция” в размер на
2000лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати на „Мого България“ ЕООД ЕИК 204009205 гр.София, ж.к. Изток, бул.“Доктор Г.М. Димитров“ № 16-А сумата от 360лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5