Решение № 15067 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15067 гр. ******, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110132768 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ************, ЕИК ********, против М. Д. А., ЕГН **********, като наследник на починалия Д. П. С., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба и молба-уточнение от 13.10.2023 г., че между него и ответницата, в качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент 45, находящ се в ***********, с аб. № *********. В исковата молба се сочи, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в размер на 316,22 лева главница, сумата от 73,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., сумата от 29,32 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г., и сумата от 7,65 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.06.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане на сумите.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************ на потребители в гр. ******, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния отоплителен сезон. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че през процесния период услугата дялово разпределение е извършвана от ******, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

1

Искането е съдът да осъди ответницата М. Д. А. да заплати на ************** сумата от 316,22 лева главница, сумата от 73,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г., сумата от 29,32 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до м.04.2021 г. и сумата от 7,65 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.06.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане на сумите, които суми касаят топлоснабден имот апартамент 45, находящ се в ***********, с аб. № *********.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответницата, Оспорва исковата молба като неоснователна. Не оспорва размера на исковата претенция и намира изчисленията за правилни, поради което възразява срещу искането за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. С оглед на изложеното счита за ненужно и привличането на трето лице помагач на страната на ищеца.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът установи основателност на ищцовата претенция, релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца, възникнали и станали изискуеми преди 13.06.2020 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач ****** не изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед на Благоевски районен народен съвет от 22.11.1974 г., по силата на която апартамент № 45, находящ се в гр. ******, ж.к. „********“, **********, е определен в обезщетение на И. Й. И. в съсобственост с неговия син - Р.Д. С..

От служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Д. П. С. е починал на 28.12.2005 г., за което е съставен смъртен акт № 1112/29.12.2005 г. от СО, район „********“, като е оставил наследници по закон съпруга – В.Г. С.а /починала/, син – Р.Д. С. /починал/ и дъщеря – М. Д. С.а. Извършени са служебно справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от които се установява, че единствен наследник по закон и на лицата - В.Г. С.а и Р.Д. С., е ответницата по делото М. Д. С.а.

С писмо от Столична община – район „********“ се удостоверява, че жилищен блок със строителен номер **************, находящ се в гр. ******, ж.к. „********“ има граждански номер *************, гр. ******, ж.к. „********-2“.

Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. ******, **********, видно от който като собственик на процесия апартамент № 45 е посочен Д. П. С..

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. ******, ***********, ********, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с ***********, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

От Договор № 11/22.03.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ******, ***********, е възложено на *********** да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № Д-О-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на ****** да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от *********** на клиенти в град ****** (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК 2 съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответницата в забава за изпълнение. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответницата не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ********** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с 3 мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.